Мутация е намалила ефективността на ваксината против грип през 2016

Мутация е понижила успеваемостта на имунизацията срещу грип през 2016 година, при което едвам 20-30 % от имунизираните хора действително са били предпазени. Това накара учените да упорстват за друга техника за правене на ваксини, при която да не се употребяват яйца. Намалената успеваемост на миналогодишната ваксина се изяснява с разновидност на варианта H3N2, който бе доминантен през 2016 г, изясняват вирусолозите.

Ваксината за сезон 2017-2018 година е сходна на миналогодишната, което предсказва „ сложен сезон за вирусолозите в случай че още веднъж е доминиран от вирус H3N2 “, изяснява Скот Хенсли, учител във факултета по медицина в университета в Пенсилвания. Той обаче въпреки всичко предлага имунизирането. Ваксина 2016 е била „ обновена “, с цел да включи нова версия на този мутирал протеин, само че без необикновен триумф, прецизира той. Повечето от патогенните протеини във имунизациите са пречистени от вируси, култивирани в кокоши яйца. Само дребна част от имунизациите са направени от клетъчни култури.

Скот Хенсли и неговият екип са открили, че мутиралият протеин на вируса H3N2 се развива зле в яйчните култури. Учените са открили също, че антителата, добити от тези култури, мъчно обезвреждат вируса H3N2. За сметка на това, антитела за новия мутирал протеин, добити от клетъчни култури, са ефикасни.

„ Нашите опити подсказват, че антитела на грипния вирус, култивирани в други системи с изключение на тези на яйцата, евентуално са по-способни да провокират имунна реакция в организма “, смята проф. Хенсли. „ Нашите данни демонстрират, че би трябвало да се влага в нови технологии, които да разрешат увеличение на създадените противогрипни ваксини, без да се употребяват яйца “, акцентира ученият. В същото време той изяснява, че до момента в който това се случи, хората би трябвало да се имунизират годишно, защото даже лимитираната отбрана против H3N2 е по-добра от никаква. /АФП