Муамар Кадафи е убит
Муамар Кадафи е либийски боен, полковник и политик.
Роден е на 7 юни 1942 година в региона на град Сирт и е де факто началник на Либия от 1 септември 1969 година до кончината си през 2011. Председател на Революционното командване на Либия (1969—1977), Премиер-министър и министър на защитата на Либия (1970—1972), Генерален секретар на Общия Народен Конгрес (1977—1979). След това се отхвърля от формалните постове в страната и се титулува като „ Лидер на Революцията “ в формалните изказвания на държавното управление. Като част от управленческата си стратегия, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, в това число селскостопанските площи, петролната промишленост и банките, и разрешава развиването единствено на дребен фамилен бизнес. По време на ръководството си в границите на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развиване на социализъм в страните от Третия свят, формулирайки „ трета международна доктрина “ и нова система на държавно ръководство, наречена „ джамахирия “.
В годините, неосредствено откакто взема властта, обликът му на въстаник и боен, лявата му политика против запада и против колониализмa и разпределението на благосъстоянията му дават прякора „ арабски Че Гевара “. Предявявайки искания да бъде правоприемник на египетския водач Гамал Абдел Насър като началник на панарабисткото и арабското социалистическо придвижване, Кадафи се пробва нееднократно, безрезултатно, да сплоти Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, за образуване на Федерация на арабските републики в интервала сред 1972 и 1977 година. Кадафи се нарежда и като правоприемник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни, и става водач на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, по този начин и руския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно трансформира своята геополитическа ориентировка. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, само че след това застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи поредно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, трансформирайки се в проектант на Африканския съюз. През 1980-те години е обект на няколко опита за прелом от страна на Съединените щати. През 1979 година той изпраща към 3000 бойци в помощ на държавното управление на Иди Амин в Уганда по време на Угандийско-танзанийската война. В края на 70-те и началото на 80-те години, Кадафи управлява и военна интервенция в Чад, пробвайки се да наложи надзор върху богатата на уранови залежи линия Аузу и да смъкна чадския деспот Хисен Хабре.
През 1990-те и началото на 2000 година, изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и стратегиите си за оръжия за всеобщо поразяване, Кадафи реализира реабилитация от западните сили, като страната му от „ незаконна страна “ става пълновръстен член на така наречен интернационална общественост, вследствие на което Либия е посетена от водещи политически лица от Съединени американски щати, Англия, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнородни политически възгледи и ръководство, Кадафи бива възприеман както като революционен водач и мечтател, по този начин и като непредсказуем и застрашителен диктатор. С съвсем 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски началник, и измежду най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.
На 27 юни 2011 година Международния углавен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за закононарушения против човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия наследник Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След експлоадирането на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно. Муамар Кадафи умира след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 година
Източник: Уикипедия
Роден е на 7 юни 1942 година в региона на град Сирт и е де факто началник на Либия от 1 септември 1969 година до кончината си през 2011. Председател на Революционното командване на Либия (1969—1977), Премиер-министър и министър на защитата на Либия (1970—1972), Генерален секретар на Общия Народен Конгрес (1977—1979). След това се отхвърля от формалните постове в страната и се титулува като „ Лидер на Революцията “ в формалните изказвания на държавното управление. Като част от управленческата си стратегия, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, в това число селскостопанските площи, петролната промишленост и банките, и разрешава развиването единствено на дребен фамилен бизнес. По време на ръководството си в границите на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развиване на социализъм в страните от Третия свят, формулирайки „ трета международна доктрина “ и нова система на държавно ръководство, наречена „ джамахирия “.
В годините, неосредствено откакто взема властта, обликът му на въстаник и боен, лявата му политика против запада и против колониализмa и разпределението на благосъстоянията му дават прякора „ арабски Че Гевара “. Предявявайки искания да бъде правоприемник на египетския водач Гамал Абдел Насър като началник на панарабисткото и арабското социалистическо придвижване, Кадафи се пробва нееднократно, безрезултатно, да сплоти Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, за образуване на Федерация на арабските републики в интервала сред 1972 и 1977 година. Кадафи се нарежда и като правоприемник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни, и става водач на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, по този начин и руския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно трансформира своята геополитическа ориентировка. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, само че след това застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи поредно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, трансформирайки се в проектант на Африканския съюз. През 1980-те години е обект на няколко опита за прелом от страна на Съединените щати. През 1979 година той изпраща към 3000 бойци в помощ на държавното управление на Иди Амин в Уганда по време на Угандийско-танзанийската война. В края на 70-те и началото на 80-те години, Кадафи управлява и военна интервенция в Чад, пробвайки се да наложи надзор върху богатата на уранови залежи линия Аузу и да смъкна чадския деспот Хисен Хабре.
През 1990-те и началото на 2000 година, изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и стратегиите си за оръжия за всеобщо поразяване, Кадафи реализира реабилитация от западните сили, като страната му от „ незаконна страна “ става пълновръстен член на така наречен интернационална общественост, вследствие на което Либия е посетена от водещи политически лица от Съединени американски щати, Англия, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнородни политически възгледи и ръководство, Кадафи бива възприеман както като революционен водач и мечтател, по този начин и като непредсказуем и застрашителен диктатор. С съвсем 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски началник, и измежду най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.
На 27 юни 2011 година Международния углавен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за закононарушения против човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия наследник Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След експлоадирането на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно. Муамар Кадафи умира след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 година
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ