Мрежа от телескопи, взираща се в дълбокия Космос в продължение

Мрежа от телескопи, взираща се в дълбокия Космос в продължение на години, създаде някои от най-впечатляващите и детайлни фотоси, които в миналото сме виждали на други галактики.

От една страна, тези фотографии са извънредно красиви, а от друга, разкриват в невиждани елементи детайлности за тези великански галактически обекти и хвърлят повече светлина за методите, по които галактиките работят като цяло. Направените досега констатации са оповестени в специфичен брой на „ Астрономия и астрофизика “ (Astronomy & Astrophysics).

Наблюденията са направени благодарение на LOFAR - най-голямата нискочестотна мрежа от радио телескопи, работеща сега на Земята. Тя може да комбинира наблюдения от към 70 000 антени, публикувани в цяла Европа, като употребява техника, наречена радиоинтерферометрия, с цел да направи някои от най-чувствителните радио наблюдения изобщо на нощно небе.

Новите наблюдения разкриват повече информация за Вселената и в същото време реализират нещо необикновено – резолюцията на изображенията е 20 пъти по-висока от елементарното. Това е по този начин, защото общоприетите интервенции с LOFAR се правят само посредством антени в Нидерландия, където е и централата на това съдействие.

Източник: N. Ramírez-Olivencia et al.; NASA, ESA, the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)-ESA/Hubble Collaboration and A. Evans (UVA Charlottesville/NRAO/Stony Brook University); R. Cumming)

Тъй като антените са разпръснати из 120-километров район, „ апертурата “ на телескопа е 120-километрова. При новите наблюдения интернационалното съдействие е употребило целия набор от Европа, което прави радио телескопа 2000-километров.

" Нашата цел е това да разреши на научната общественост да употребява цялата европейска мрежа от телескопи LOFAR за личната си просвета, без да се постанова да прекарват години, с цел да станат специалисти ", сподели астрономът Леа Морабито от университета Дърам във Англия.

Девет публикации в специфичния брой на „ Астрономия и астрофизика “ са отдадени на едно от най-удивителните феномени, свързани с държанието на галактиките - релативистичните струи частици, изхвърляни в междугалактическото пространство от дейни свръхмасивни черни дупки в центровете им.

Източник: A. Kappes

Те са невидими в оптичните дължини на вълните, само че в радиовълните блестят, което значи, че радиоизображенията могат евентуално да ни покажат по какъв начин струите се образуват и популяризират.

Общоизвестно е, че откакто нещо премине сериозния предел, наименуван небосвод на събитията, нищо не може да избяга от гравитационното привличане на черна дупка. Но регионът към дейна черна дупка е извънредно динамичен. Материалът се центрофугира в диск, който обикаля черната дупка и се излива в нея като вода в канализацията.

По някакъв метод малко количество от въртящия се материал от вътрешния борд на този акреционен диск се насочва към външната страна на хоризонта на събитията към полюсите, където се изстрелва със скорости, които съставляват забележителен % от скоростта на светлината. Учените считат, че линиите на магнитното поле към черната дупка работят като синхротрон – те форсират тези частици, с цел да създават относителни скорости.

Ето по какъв начин наподобяват далечните струи при суперниски честоти. Източник: C. Groeneveld

Има доста неща, които не разбираме в този развой, само че новите данни, получени с LOFAR, оказват помощ да разплетем част от мистерията..

„ Тези изображения с висока разграничителна дарба ни разрешават да увеличим мащаба, с цел да забележим какво се случва в реалност, когато свръхмасивните черни дупки изстрелват радио струи – нещо, което по-рано не бе допустимо в честоти, които са близки до радиочестотната лента на FM “, изяснява астрономът Нийл Джаксън от Университета в Манчестър в Обединеното кралство.

Сред оценените галактики е и 3C 293 – тя се отличава с големи и странни радио издатъци, което кара учените да допускат, че потокът на струята не е непрестанен. Те доближават до извода, че галактиката е минала през голям брой интервали на интензивност заради разстройства в струите и от време на време зареждане с гориво, което допуска, че нейната свръхмасивна черна дупка е претърпяла най-малко един интервал на покой.

Друг теоретичен труд проучва светлината от вселена, която е пътувала повече от 11 милиарда светлинни години - нормално е извънредно мъчно да се следи сходно нещо в елементи при ниски честоти.

Сегашното наблюдаване ни разрешава да разберем малко повече за какво толкоз далечни радио галактики демонстрират характерни сигнатури – учените не съумяват да доближат до изрично умозаключение, само че наблюденията проправят път за бъдещи изследвания.

А изследване на впечатляващата радио вселена Hercules A проучва структурата от пръстени в нейните радио издатъци. Според учените те са резултат от периодическото усилване и намаляване на струите, произвеждащи следените структури.

Научните писания са оповестени в Astronomy & Astrophysics .

Източник: