Мозъкът се затруднява при мисълта за четириизмерните обекти, безкрайността на

...
Мозъкът се затруднява при мисълта за четириизмерните обекти, безкрайността на
Коментари Харесай

Пет неща, които объркват мозъка

Мозъкът се затруднява при мисълта за четириизмерните обекти, безкрайността на Вселената и квантовата механика – това е обикновено. Но сивото ни вещество по принцип няма проблеми с обработването на сетивната информация от ежедневните обекти и прекарвания – с някои ярки изключения. LiveScience  показва пет елементарни неща, които объркват мозъка, показвайки странните му особености.

1. Вратите

Случвало ли ви се е да влезете в стаята с избрана цел – да вземем за пример да вземете нещо – и ненадейно да забравите за какво сте там? Оказва се, че вратите са отговорни.

Психолози от Университета Нотр Дам откриват, че прекосяването през порти провокира самобитна „ събитийна граница ” в съзнанието, отделяйки един ред на мисли от идващия, както излизането от стаята алармира края на филмовата сцена. Мозъкът комплектова мислите от предната стая и отваря нова страница за информацията от идващото място. Такива събитийни граници нормално оказват помощ да организираме мислите и спомените си, само че когато влезем в стаята и се зачудим защо сме тръгнали, резултатът е противопоставен.

2. Някои звуци

Кое ви нервира повече: писукането на алармата заран, клаксоните в уличното запушване или някое от многото устройства, което пищи, че му свършва батерията? Всички са ужасни. Тези пиукащи и бибиткащи звуци са саундтракът на модерния свят, само че мозъкът ги възприема мъчно.

Развитието ни не е съпроводено от сходни звуци и ние се мъчим да ги схванем. Естествените звуци се основават от транспорт на сила, да вземем за пример при удара на палка върху тъпан. Енергията се придвижва върху мебраната на барабана и последователно се разсейва, карайки звука да заглъхва. Нашата система на усещане се е развила по този начин, че да употребява заглъхването, с цел да разбере какво се случва – какво издава този тон и от кое място идва. Бибиткащите звуци обаче са като кола, която кара със  100 км/ч и ненадейно се удря в стена, вместо постепенно да понижи и да спре. Този тон не се трансформира с времето, не отзвучава и мозъкът ни недоумява какво е и от кое място идва.

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР