Посещението на Си Дзинпин в Русия ще изясни бъдещето на Украйна
Москва и Пекин публично потвърдиха, че държавното посещаване на президента на Китайската национална република в Русия ще стартира в понеделник и ще продължи до сряда. Западът направи доста, с цел да го осуети, само че в последна сметка това единствено разгневи Китай и улесни нещата за Москва. Предизвикателството пред Си е мъчно: преустановяване на спора в Украйна. Но Китай има какво да предложи.
Посещението на президента на КНР в Руската федерация ще бъде огромно във всеки един смисъл - и като значителност, и като дълготрайност. Другарят Си идва в понеделник, в същия ден е планувана „ неофициална среща “ с Владимир Путин. Официалната част, в това число договарянията сред делегациите, ще се състои във вторник.
От тези елементи, първата евентуално е по-важна, макар че преди 10 години щеше да е противоположното. По това време няколко групи на въздействие се състезаваха в управлението на Китай и страната имаше значително групово ръководство, учредено на взаимни отстъпки. Сега, както и при Мао, има един-единствен „ червен император “ или, по-приятно за ухото на китайския болшевик, нов „ популярен кормчия “ – другаря Си Цзинпин.
Неговото мнение към този момент е съвсем закон, което обаче не значи, че политиката на Пекин изцяло е изгубила своята еластичност. Другарят Си може да промени решението си, както беше да вземем за пример с „ драконовските “ антикоронавирусни ограничения, отстранени на фона на всеобщи митинги против тях.
При тези условия положителните остарели персонални връзки сред двамата водачи (помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков ги дефинира като приятелски) се трансфораха в политическо преимущество за Русия. Разбира се, в най-голяма степен двете страни са обединени от общия интерес в стопанската система – това, което се назовава „ взаимноизгодно съдействие “. Но в региона на политическите решения доста се дефинира от персоналния разговор сред Путин и Си.
Второто преимущество е осведомителният декор, който по този начин нареченият Първи свят основава за това посещаване. Можем да си спомним англосаксонската среща на високо ниво на блока АУКУС, събрана на основата на антикитайското начало, и безкрайните, постоянно неоснователни и груби искания против Пекин от Запада.
Нашите недоброжелатели стесняват полето за маневриране на другаря Си в смисъл, че „ аленият император “ не може да отстъпи или да се огъне под натиска на явни врагове. Колкото по-голям е напън върху него, толкоз повече той ще прави демонстративни признаци, че натискът не е подействал.
Така за нов министър на защитата на КНР е назначен военачалник Ли Шънфу, който от четири години е под лични наказания за военно-техническо съдействие с Русия. Противопоставяйки се на съюза сред Москва и Пекин, Западът го направи още по-силен, да не кажем неоспорим. Но Западът не постоянно се пробва безплодно. Турция затвори каналите за реекспорт на глобени артикули към Руската федерация и отхвърли обслужване на наши самолети. Лоши сигнали идват и от Индия: по време на срещата на Г-20 Ню Делхи поддържа някои резолюции на западни страни с намерено антируско наличие. Китай не ни е предал с нищо. Но това не значи, че Пекин няма лична визия за СВО и лични хрумвания за нейното бъдеще.
Официално главната тематика на диалозите е задълбочаване на съдействието. Както сподели китайският дипломат в Русия Джан Ханхуей, двете страни ще „ построяват поредно стратегическо съдействие “. Но тематиката за Украйна неизбежно ще бъде повдигната. Китай очевидно се готви да усили ролята си в спора или по-точно към него.
В Съединени американски щати не престават спекулациите, че Пекин ще стартира да изпраща военни доставки на Руската федерация като част от поддръжката за СВО. И в същия ден, когато визитата на Си в Москва беше доказано и в двете страни, “Политико ” благоволи да заяви, че Пекин най-сетне е пресякъл Рубикон: сякаш хиляда карабини, елементи за дронове и дребно съоръжение към този момент са пристигнали в Руската федерация. Това е характерен образец за нагнетяване на нервност: хиляда карабини нямат значение за Украйна.
Реално изобщо не става дума за доставки. Строго видяно, публично те не се изискват, само че в случай че внезапно се наложат, ще ги купим. Ако не отКитай, то Северна Корея, която има една от най-големите армии в света (Пхенян към този момент призна новите граници на Руската федерация и разгласи, че са „ в един окоп “ с нас).
Факт е, че Китай желае да стане медиатор, който да вземе лаврите на миротворец. Той желае да се състезава с Вашингтон за ролята на основен съдия в света. И в това време, несъмнено, да се подчертае, че дейностите на Китай са продуктивни, до момента в който напъните на американците не гасят споровете, а ги умножават.
КНР има триумфи в тази област - и то обилни, може би даже исторически. Именно Китай действаше като медиатор във възобновяване на връзките сред Иран и Саудитска Арабия, което до неотдавна изглеждаше невероятно - въпреки всичко те имат не просто междудържавен спор, а древен спор на цивилизации. Въпреки това го направи. Съдейки по китайската преса, в Пекин царува еуфория по този въпрос. И това неизбежно ще усили желанието да се повтори почти същото в тази ситуация с Русия и Украйна.
Това предпочитание беше декларирано по време на визитата в Москва на основния китайски посланик на ККП Ван Йи. А “Уолстрийт Джърнъл ” твърди, че след диалога с съветския президент е планувана видеоконференция на китайския президент с украинския.
Помирението стартира с договаряния - колкото и дълги и сложни да са, само че първо те би трябвало най-малко да стартират. В това отношение топката е на страната на Зеленски. Преговорите напролет на предходната година бяха прекъснати по самодейност на Украйна, по-точно, както по-късно призна очевидец - някогашният израелски министър председател Нафтали Бенет, вследствие на натиска на западните водачи върху президента на Украйна. Вашингтон, Лондон и Брюксел решили да се опитат да победят Русия на бойното поле.
Тези опити костват скъпо на Украйна. Си може да предложи опция - друг медиатор, друг метод към Русия, друга цена, разнообразни гаранции и в резюме нов късмет за мир. И е явно, че за това Киев, както неведнъж е заявявал Кремъл, „ ще би трябвало да признае действителността “, по-специално разширението на Русия в няколко района.
В същото време Си разполага и с някакъв боеприпас от „ неприятни ченгета “ – вероятностите за доставки на оръжие за Руската федерация. Напоследък представители на КНР започнаха постоянно да употребяват имената Тайван и Украйна в едно изречение. Например, за какво е допустимо Западът да въоръжава управляващите на този китайски остров, само че ние не можем да доставяме оръжие на Руската федерация? Защо да не сложим военно-техническото съдействие с Руската федерация в директна взаимозависимост от тайванския въпрос?
Ако го създадат, това е неприятна вест за Украйна. Ако Вашингтон би трябвало да избира сред поддръжката на Киев и Тайпе, американците несъмнено ще изберат Тайпе - това е доста по-стара и значима история за него.
Но в случай че всичко върви „ по добър метод “ и в действителност стартират реалистични съвещания сред Киев и съветската страна, това ще бъде тежък удар за Запада и неговата политика. Това ще даде на Китай нов статут на световен миротворец. Но това е прекомерно хубаво, с цел да е истина: Вашингтон и Брюксел не са подготвени да изгубят тъкмо в този момент, Зеленски също се надява на нещо.
Друго нещо е, че напъните на Си не е наложително да потънат в давност. Западът и Зеленски направиха огромен и, както им се коства, съдбоносен залог на по този начин нареченото пролетно контранастъпление на ВСУ в посока Крим. След провалянето си Киев може да стане по-сговорчив.
А китайците знаят по какъв начин да чакат по-добре от всеки различен в света, тъй че другарят Си несъмнено ще се обади. Ако да, на кого.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Посещението на президента на КНР в Руската федерация ще бъде огромно във всеки един смисъл - и като значителност, и като дълготрайност. Другарят Си идва в понеделник, в същия ден е планувана „ неофициална среща “ с Владимир Путин. Официалната част, в това число договарянията сред делегациите, ще се състои във вторник.
От тези елементи, първата евентуално е по-важна, макар че преди 10 години щеше да е противоположното. По това време няколко групи на въздействие се състезаваха в управлението на Китай и страната имаше значително групово ръководство, учредено на взаимни отстъпки. Сега, както и при Мао, има един-единствен „ червен император “ или, по-приятно за ухото на китайския болшевик, нов „ популярен кормчия “ – другаря Си Цзинпин.
Неговото мнение към този момент е съвсем закон, което обаче не значи, че политиката на Пекин изцяло е изгубила своята еластичност. Другарят Си може да промени решението си, както беше да вземем за пример с „ драконовските “ антикоронавирусни ограничения, отстранени на фона на всеобщи митинги против тях.
При тези условия положителните остарели персонални връзки сред двамата водачи (помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков ги дефинира като приятелски) се трансфораха в политическо преимущество за Русия. Разбира се, в най-голяма степен двете страни са обединени от общия интерес в стопанската система – това, което се назовава „ взаимноизгодно съдействие “. Но в региона на политическите решения доста се дефинира от персоналния разговор сред Путин и Си.
Второто преимущество е осведомителният декор, който по този начин нареченият Първи свят основава за това посещаване. Можем да си спомним англосаксонската среща на високо ниво на блока АУКУС, събрана на основата на антикитайското начало, и безкрайните, постоянно неоснователни и груби искания против Пекин от Запада.
Нашите недоброжелатели стесняват полето за маневриране на другаря Си в смисъл, че „ аленият император “ не може да отстъпи или да се огъне под натиска на явни врагове. Колкото по-голям е напън върху него, толкоз повече той ще прави демонстративни признаци, че натискът не е подействал.
Така за нов министър на защитата на КНР е назначен военачалник Ли Шънфу, който от четири години е под лични наказания за военно-техническо съдействие с Русия. Противопоставяйки се на съюза сред Москва и Пекин, Западът го направи още по-силен, да не кажем неоспорим. Но Западът не постоянно се пробва безплодно. Турция затвори каналите за реекспорт на глобени артикули към Руската федерация и отхвърли обслужване на наши самолети. Лоши сигнали идват и от Индия: по време на срещата на Г-20 Ню Делхи поддържа някои резолюции на западни страни с намерено антируско наличие. Китай не ни е предал с нищо. Но това не значи, че Пекин няма лична визия за СВО и лични хрумвания за нейното бъдеще.
Официално главната тематика на диалозите е задълбочаване на съдействието. Както сподели китайският дипломат в Русия Джан Ханхуей, двете страни ще „ построяват поредно стратегическо съдействие “. Но тематиката за Украйна неизбежно ще бъде повдигната. Китай очевидно се готви да усили ролята си в спора или по-точно към него.
В Съединени американски щати не престават спекулациите, че Пекин ще стартира да изпраща военни доставки на Руската федерация като част от поддръжката за СВО. И в същия ден, когато визитата на Си в Москва беше доказано и в двете страни, “Политико ” благоволи да заяви, че Пекин най-сетне е пресякъл Рубикон: сякаш хиляда карабини, елементи за дронове и дребно съоръжение към този момент са пристигнали в Руската федерация. Това е характерен образец за нагнетяване на нервност: хиляда карабини нямат значение за Украйна.
Реално изобщо не става дума за доставки. Строго видяно, публично те не се изискват, само че в случай че внезапно се наложат, ще ги купим. Ако не отКитай, то Северна Корея, която има една от най-големите армии в света (Пхенян към този момент призна новите граници на Руската федерация и разгласи, че са „ в един окоп “ с нас).
Факт е, че Китай желае да стане медиатор, който да вземе лаврите на миротворец. Той желае да се състезава с Вашингтон за ролята на основен съдия в света. И в това време, несъмнено, да се подчертае, че дейностите на Китай са продуктивни, до момента в който напъните на американците не гасят споровете, а ги умножават.
КНР има триумфи в тази област - и то обилни, може би даже исторически. Именно Китай действаше като медиатор във възобновяване на връзките сред Иран и Саудитска Арабия, което до неотдавна изглеждаше невероятно - въпреки всичко те имат не просто междудържавен спор, а древен спор на цивилизации. Въпреки това го направи. Съдейки по китайската преса, в Пекин царува еуфория по този въпрос. И това неизбежно ще усили желанието да се повтори почти същото в тази ситуация с Русия и Украйна.
Това предпочитание беше декларирано по време на визитата в Москва на основния китайски посланик на ККП Ван Йи. А “Уолстрийт Джърнъл ” твърди, че след диалога с съветския президент е планувана видеоконференция на китайския президент с украинския.
Помирението стартира с договаряния - колкото и дълги и сложни да са, само че първо те би трябвало най-малко да стартират. В това отношение топката е на страната на Зеленски. Преговорите напролет на предходната година бяха прекъснати по самодейност на Украйна, по-точно, както по-късно призна очевидец - някогашният израелски министър председател Нафтали Бенет, вследствие на натиска на западните водачи върху президента на Украйна. Вашингтон, Лондон и Брюксел решили да се опитат да победят Русия на бойното поле.
Тези опити костват скъпо на Украйна. Си може да предложи опция - друг медиатор, друг метод към Русия, друга цена, разнообразни гаранции и в резюме нов късмет за мир. И е явно, че за това Киев, както неведнъж е заявявал Кремъл, „ ще би трябвало да признае действителността “, по-специално разширението на Русия в няколко района.
В същото време Си разполага и с някакъв боеприпас от „ неприятни ченгета “ – вероятностите за доставки на оръжие за Руската федерация. Напоследък представители на КНР започнаха постоянно да употребяват имената Тайван и Украйна в едно изречение. Например, за какво е допустимо Западът да въоръжава управляващите на този китайски остров, само че ние не можем да доставяме оръжие на Руската федерация? Защо да не сложим военно-техническото съдействие с Руската федерация в директна взаимозависимост от тайванския въпрос?
Ако го създадат, това е неприятна вест за Украйна. Ако Вашингтон би трябвало да избира сред поддръжката на Киев и Тайпе, американците несъмнено ще изберат Тайпе - това е доста по-стара и значима история за него.
Но в случай че всичко върви „ по добър метод “ и в действителност стартират реалистични съвещания сред Киев и съветската страна, това ще бъде тежък удар за Запада и неговата политика. Това ще даде на Китай нов статут на световен миротворец. Но това е прекомерно хубаво, с цел да е истина: Вашингтон и Брюксел не са подготвени да изгубят тъкмо в този момент, Зеленски също се надява на нещо.
Друго нещо е, че напъните на Си не е наложително да потънат в давност. Западът и Зеленски направиха огромен и, както им се коства, съдбоносен залог на по този начин нареченото пролетно контранастъпление на ВСУ в посока Крим. След провалянето си Киев може да стане по-сговорчив.
А китайците знаят по какъв начин да чакат по-добре от всеки различен в света, тъй че другарят Си несъмнено ще се обади. Ако да, на кого.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ