Мощен и бързолетящ, соколът скитник ловува средно големи птици, като

Мощен и бързолетящ, соколът друмник ловува приблизително огромни птици, като се спуска върху тях от високо, а нападението е зрелищно. Тези удивителни летци са били съвсем унищожени след отравяне с пестициди, само че в този момент популацията им е възобновена и се срещат в доста от огромните градове и крайбрежните области.

Хората от дълго време са проявявали интерес към този неповторим див звяр и са обучавали соколи за лов повече от хиляда години. Така соколът друмник постоянно се явява една от най-ценените птици. Усилията за развъждане на соколи скитници са дали положителни резултати, само че към този момент това занятие не е постоянно срещано.

Произход на сокола друмник

Соколът друмник е с латинско наименование Falco peregrinus), прочут също просто като друмник и съставлява граблива птица от семейство Falconidae.

Възрастният сокол е с размерите на гарга, има синьо-сив тил, бяла долна част с загради и черна глава. Наричат го още сапсан и е прочут със своята експедитивност. Може да доближи над 320 километра в час по време на нахлуване. Това го прави най-бързият представител на животинското царство. Според телевизионна стратегия на National Geographic, най-високата измерена скорост на сокол друмник е 389 километра в час.

Както е типично за хищните грабливи птици, соколите скитници се отличават с сексуален диморфизъм, като женските са доста по-големи от мъжките.

Falco peregrinus е разказан за първи път под настоящето си име от британската орнитология през 1771 година. Научното название Falco peregrinus. Peregrinus е латински термин, което значи приближаващ от непознати елементи. Латинският термин за сокол, falco, е обвързван с falx, което значи сърп, поради силуета на дългите, заострени крила на сокола по време на полет.

Как наподобява соколът друмник

Соколът друмник има дължина на тялото от 34 до 58 сантиметра и обсег на крилете от 74 до 120 сантиметра. Мъжките и женските имат сходни белези и оперение, само че соколът друмник демонстрира сексуален диморфизъм в размерите, като женската е с размери до 30 % по-големи от мъжкия.

Мъжките тежат от 330 до 1000 грама, а по-големите женски тежат от 700 до 1500 грама. В множеството подвидове мъжките тежат по-малко от 700 грама, а женските тежат повече от 800 грама. В някои случаи женските тежат с 50% повече от мъжките.

Гърбът и дългите заострени крила на възрастния сокол друмник нормално са синкавочерни до мрачно сиви, върховете на крилата им са черни. Белите до ръждиви долни елементи имат тънки чисти ленти от тъмнокафяво или черно.

Опашката е оцветена сходно на гърба, само че с тънки линии. Тя е дълга, тясна и заоблена в края с черен връх и бяла лента в самия край.

Горната част на главата и мустаците по бузите са черни и контрастират внезапно с бледите страни на шията и бялото гърло. Церът е жълт, както и краката, а клюнът и ноктите са черни.

Горната част на човката им е назъбена покрай върха и това оказва помощ на соколите да убиват плячка, като отрязват гръбначния дирек на врата.

Младите птици са доста по-кафяви и имат бледосинкав церен и орбитален пръстен.

Соколът друмник е една от най-разпространените птици в света. Среща се на всички континенти като се изключи Антарктида и на доста океански острови.

Продължителността на живота на соколите скитници в природата е до 19 години и 9 месеца. Смъртността през първата година е 59-70 %.

Хранене на сокола друмник

Храната на сокола друмник варира доста и се подчинява на наличната плячка в другите райони. Все отново птицата нормално се храни със приблизително огромни птици като всевъзможни гълъби, водни птици, дивечови птици, пойни птици, папагали, морски птици и блатни птици.

Соколът друмник атакува доста разнообразната гама от типове птици от всички грабливи птици в Северна Америка, с над 300 типа и в това число близо 100 брегови птици, като размера на плячката му варира 3 грама до 3 кг.

В градските региони, където строи гнездата си на високи здания или мостове, той се прехранва най-вече с разнообразни гълъби. Сред гълъбите скалният или дивият гълъб съставлява 80 % или повече от храната на скитниците.

Други постоянно срещани градски птици също биват нападани от него постоянно, в това число елементарни гълъби, елементарни бързолети, елементарни скорци, американски червеноперки, елементарни косове и вранови птици като свраки, сойки или мърша.

Размножаване на сокола друмник

Соколът друмник доближава полова зрялост на възраст от една до три години, само че в по-големи популации се развъжда след две до три години. Една двойка се чифтосва за цялостен живот и се връща на едно и също място за гнездене всяка година.

Ухажващият полет включва композиция от въздушна акробатика, комплицирани спирали и стръмни гмуркания. Мъжкият предава плячката, която е хванал, на женската във въздуха. За да стане това допустимо, женската в действителност лети с главата надолу, с цел да получи храната от ноктите на мъжкия.

През размножителния интервал соколът друмник е териториален. Гнездящите двойки нормално са на повече от 1 километър една от друга, а постоянно и доста по-далече. Разстоянието сред гнездата обезпечава задоволително храна за двойките и техните пилета.

Соколът друмник гнезди в покрайнина, нормално по ръбовете на скалите. Женската избира място за гнездо, където изгребва плитка хралупа в рохкавата почва, пясък, трошляк или мъртва растителност, в която да снася яйца. Не прибавят материали за гнезда. Гнездата на скалите нормално са ситуирани под заслон, върху первази с растителност. Местата с южно ревю са желани.

В някои райони от Австралия огромните хралупи на дървета се употребяват за гнездене. В доста елементи от ареала си скитниците към този момент гнездят на високи здания или мостове.

Двойката пази определеното място за гнездо против други скитници и постоянно против гарвани, чапли и чайки, а в случай че гнездят на земята, също и такива бозайници като лисици, росомахи, котки, мечки, вълци и планински лъвове.

Най-сериозните хищници на гнездата на скитниците в Северна Америка и Европа са огромната рогата сова и евразийският бухал. Защитавайки гнездата си, соколите скитници могат да убият и по-големи птици от тях като орли и бухали.

Датата на снасяне на яйцата варира според от местността, само че нормално е от февруари до март в северното полукълбо и от юли до август в южното полукълбо, макар че екваториалните популации могат да гнездят когато и да е сред юни и декември.

Ако яйцата се изгубят при започване на гнездовия сезон, женската нормално снася още едно гнездо яйца. Яйцата са бели до нашарени с червени или кафяви петна. Те се мътят от 29 до 33 дни, основно от женската, като мъжкият също оказва помощ при инкубацията на яйцата денем, само че единствено женската ги мъти през нощта.

Средният брой дребни в гнездата, е 2.5, а междинният брой, които стигат до оперение, е към 1.5 заради естествени загуби на дребни гнезда.

След излюпването пиленцата са покрити с кремавобял пух и имат непропорционално огромни крайници. Мъжкият и женската напущат гнездото, с цел да съберат плячка и да нахранят дребните. Ловната територия на родителите може да се простира в радиус от 19 до 24 километра от мястото на гнездото. Пиленцата порастват 42 до 46 дни след излюпването и остават подвластни от родителите си до два месеца.

Болести и паразити по сокола друмник

Соколът друмник е гостоприемник на редица паразити и патогени. Той е притежател на Нюкасълска болест и някои микози и бактериални инфекции.

Ендопаразитите включват трематоди, нематода и тения. Известни ектопаразити на сокола друмник са дъвчещи въшки, бълхи и мухи.