Зомбичервей за първи път е открит в Средиземно море
Морски биолози от университетите на Барселона, Испанския институт по океанография и Института по океанография Скрипс са разкрили тип костоядни червеи от рода Osedax във водите на Средиземно море. По-рано тези същества са намирани единствено в Тихия и Атлантическия океан, както и край крайбрежията на Антарктида.
Названието Osedax в превод от латински значи „ ядящ кости “. Представителите на този тип се срещат извънредно на скелетите на починали китов, с които те се хранят. Червеите нямат уста, по тази причина си израстват специфични тръбички, сходни на корените на растенията, отделящи киселина, която разяжда китовите кости.
Симбиотични бактерии оказват помощ на червеите да усвоят органичните субстанции. Мъжките червеи водят паразитен метод на живот в организма на женските.
Женски представители на новия, към момента неописан тип, е открит на дълбочина 53 метра край Каталунските крайбрежия върху костите на кит. Тези кости особено били сложени на дъното от откривателите за пробно да се изучат животните, които се хранят с тях.
Според Серги Табоада (Sergi Taboada), един от създателите на проучването, находката демонстрира, че костоядните червеи са способни да живеят в умерени ширини на относително неголеми дълбочини, до момента в който по-рано те са срещани единствено на огромна дълбочина.
Ученият обръща внимание и на това, че на мястото на откриването на червеите температурата на водата се колебае сред 11,8 и 22,2°С, до момента в който по-рано сходни червеи са откривани единствено при температура от -1° до 15°С.
Изследователите считат, че на дълбочини под 50 метра в Средиземно море е невероятно да се срещнат костоядни червеи, защото там липидите, съдържащи се в костите, ще се разлагат прекомерно бързо.
Според учените съществуването на костоядни червеи край крайбрежията на Испания може да е обвързвано с по-студените води в подводния каньон Бланес, където съгласно биолозите може да се срещнат по-многобройни и постоянни популации на новия тип червеи.
Изследването е оповестено в изданието PLOS ONE.
