За Гърция ~ като длан, като мярка на човека, като съдба
Морис Дрюон оставя впечатляващо писателско завещание от над петдесет творби. Сладкодумен повествовател с интерес към историята и огромните епически тематики, притежател на премия „ Гонкур ”, член на Френската Академия. Книгата му „ Мемоарите на Зевс ”е галактически дневник на олимпийския държател, който по невероятен метод сплотява разпокъсани митове и ни повежда през тази земя на легенди. „ Никоя от книгите ми не е предизвиквала по-разнообразна и вълнуваща преписка. Да научи, че прочитът на книгата е подтикнал младеж да учи гръцки, че млада жена е почерпила сили да се възвърне към живота, че физик рационалист е намерил в нея отзив на личните си търсения, са неща, които, дружно с други, потвърждават на писателя, че усърдието му в работата в никакъв случай не е задоволително ”, споделя Морис Дрюон.
Ние пък споделяме красивите му думи за гръцката земя (от името на Зевс) и изпитваме светла добросъседска злоба ☺.
Малка е Гърция; само че и вашата ръка е дребна освен това обаче в нея всичко е маркирано - равнините на вашето бъдеще, върховете на качествата ви, притоците на любовите ви, кръстчетата за опасностите; вашата длан концентрира и ползва всичките ви енергии; вашите дребни пръстчета опипват, стискат, дълбаят, чертаят, оформят и построяват всичките ви произведения.
Погледната от горната страна с погледа на боговете, Гърция наподобява на ръка. Тя е ръката на човечеството, дланта на действието, в която всичко се е формирало и реформирало сред смътните мемоари за изгубения Златен век и вярата за иден Златен век.
Гърция е по мярката на индивида или, по-точно, тя е мярката на индивида. Природните рискове са преодолими за него, а нещастието на стихиите остава във опциите на съзнанието му. Планините са високи, стръмни, сложни за нанагорнище, само че са налични. Пустинното плато не е чак толкоз необятно, че да не предложи извор или сянка, преди пътешественикът да се изтощи. Морето е примамливо и без прибой стига до пиниевите горички или пък е продължение на полето, приканва към идващия залив и носа, откъдето се разкрива остров в златистата мъгла - място за отдих от приключенията.
При други климати, по-влажни или изтощителни поради слънцето, индивидът като че ли се разтваря на място в сегашното си, Изчезва в тлъстото растително тесто или се изронва като пясък. Другаде, в обширните степи или при неблагосклонни географски ширини, индивидът не може да просъществува, да подхваща, да завоюва, в случай че не се събере със стотици или милиони, с цел да надмогне дистанциите, да се провежда против сезонните контрасти, да се оправи с исполинската природа. Той към този момент не е човек; станал е индивидите, гъмжаща маса от безбройни стъпки и съединени дейности.
В Гърция човешкото си остава единично, натоварено единствено от личното си значение. Всеки лозар, който тъпче черните гроздове в лепкавата каца, е лозарят; всяка предачка, която върти вретеното край пътя, е предачката; детето, което хълца, е сирачето; боецът, който минава с копие на рамо, е боецът.
Тъкмо този темперамент на единичност, характерен на човешкото деяние, е изявил Гърция като земя на митовете, т.е. снабдител на дефиниции, останали като безконечни мостри на връзките на индивида със себеподобните му, както и с Вселената. Това точно е гръцката орис.
Картинa: Venus and Adonis, by Annibale Carracci (1560-1609)
