Морето ли е шумът, който чуваш в мен, неговите недоволства?

Любовта е сянка ♥ Рисунките на Силвия ПЛАТ

„ Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?

Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.
(От „ Бряст ”)

Sylvia Plath, 1954

Поетичният гений на Силвия Плат е този, който попива раните на сензитивната й душа и я прави известна на четящите хора. Но първото й предпочитание и фантазия, било да стане художничка. Малко известни скици и детски писма с рисунки излизат нескрито и разкриват тази креативна пристрастеност на Плат. Визуалните й произведения като студентка по изкуствата в Смит Колидж са издадени през 2007 година в сбирката Eye Rhymes: Sylvia Plath’s Art of the Visual. Една от най-впечатляващите картини е автопортретът на Плат, рисуван през 1951 година Когато е на 20 години, Силвия взема решение да се посвети напълно на писането, само че рисуването постоянно я съпровожда по този път. Трептящите думи на нейната лирика се трансформират в трептящи цветове и форми върху листа. Ярката и описателна страна на писаното й слово са красивия щрих, взел назаем дързостта на рисуването.

Triple-Face Portrait, c. 1950-1951