COVID-19 ваксините: Кои са те и как работят
Морбили, детски паралич, едра шарка – това са единствено три от тежките заразни заболявания, изкоренени или сложени под надзор благодарение на всеобща имунизация. Днес вярата е в листата да успеем да вкараме и COVID-19, който към този момент цяла година блокира живота по света и лиши живота на милиони по цялото земно кълбо.
За Евросъюза към този момент има утвърдени 3 ваксини – две от вида осведомителна РНК и една аденовирусна. Какво значат тези видове и по какъв начин работят?
иРНК – що е то?
Последното потомство ваксини – осведомителните РНК ваксини на „ Пфайзер “/ “Бионтех “ и на „ Модерна “, инжектират инструкциите за произвеждане на част от спайк протеина на ковид, посредством който той заразява. Клетката „ прочита “ тези указания и стартира да го създава. Произведеният спайк протеин на собствен ред „ подтиква “ имунната система, която разпознава белтъка, създавайки антитела против него.
„ По тази технология имунният отговор става посредством синтез на белтъци, които са програмирани де факто от тази осведомителна РНК, това е развой, който обикновено се прави във всяка една клетка, в нея се синтезират доста други белтъци, в това число ензими”, изяснява проф. д-р- Христо Найденски от Института по микробиология при Българска академия на науките.
Снимка: iStock
Информационната РНК технология не е основана в този момент, поради пандемията от COVID-19. А е обект на интензивни научни проучвания повече от десетилетие. Проучвания на технологията са правени при заразни заболявания като зика и MERS, както и за битка против някои форми на рак.
Доц. доктор Борислав Борисов от Българската асоциация по клиничните изследвания прецизира: „ В началото този вид конструкт е създаван за произвеждане на лечебна ваксина при съответни форми на рак. Не са нови технологиите. За първи път пандемията ни накара да ги вкараме в индустриално произвеждане. Но те не са толкоз нови, че да не са задоволително изследвани, проверявани и така нататък Този конструкт остава доста за малко в клетката и не попада в ядрото, т.е. всевъзможни опасения, че този вид ваксини могат да се интегрират в човешкия геном са несъстоятелни “.
Векторните ваксини
Другият вид ваксини - ДНК векторните ваксини, каквито са тези на „ Оксфорд “/ " Астра Зенека " и на „ Янсен “ – също са познати от десетилетия на науката, като съответният модел е разработван по време на рецесията с ебола. При тях се употребява аденовирус, който е модифициран, тъй че да съдържа ген, виновен за производството на спайк протеина на ковид.
Аденовирусът не може да се възпроизвежда и да предизвиква заболяване. Клетката употребява този ген, с цел да създаде протеина, надлежно имунната система го разпознава като непознат и задейства естествената отбрана против него.
Снимка: Reuters
От този вид е и съветската двудозова ваксина „ Спутник V “. Проф. Найденски прецизира, че при този препарат се употребяват два аденовирусни варианта, като по този начин се укрепва имунният отговор.
Инактивирани вируси
В Китай също имат свои разработки. Едната е векторна аденовирусна ваксина, а другата – една от най-старите от историческа позиция, при които се употребява инактивиран вирус.
„ Това е инактивиран вариант, т.е. те си имат вируса, омаломощават го, употребяват това, с цел да се получи имунен отговор, те са най-най познатите ваксини, с които човечеството работи от десетилетия. Резултатите не са неприятни, най-малко това което към този момент е обявено “, разяснява проф. Борисов.
Защита посредством растения
В момента скорост набира и канадска разработка, при която се употребява растение, което да създаде антигена и той да се инжектира на индивида, с цел да провокира имунен отговор.
„ Сега са сега в последна фаза такива проучвания, само че ние такива ваксини сме виждали и при други болести. Така че и това не е някаква нова технология, която някой е извадил в последния миг от ръкава си. Такива легенди са извънредно несъстоятелни “, показва проф. Борисов.
Разрешени под изискване
До момента три ваксини против COVID-19 са получили позволение за приложимост в Евросъюза - осведомителната РНК ваксина на „ Пфайзер “/ “Бионтех “ и тази на „ Модерна “, както и векторната аденовирусна на „ Оксфорд “/ " Астра Зенека ". Ваксините са минали през всички етапи на клиничните изпитвания.
Разрешението за приложимост е под изискване за 1 година, след която регулаторът ще реши с какъв брой да го удължи. Д-р Мария Попова от Изпълнителната организация по медикаментите е безапелационна, че „ няма компромис с качеството, ефикасността и сигурността “.
Всеки месец през тази една година производителите имат задължението да рапортуват на европейския регулатор информация за страничните резултати при имунизирането в действителни условия. Първият отчет за актуализация на сигурността към този момент е реалност за имунизацията на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “. „ Аз мога да кажа с облекчение, че получените и в България, и в Европейски Съюз, а и в света нежелани лекарствени реакции, гравитират към това, което е разказано в късата характерност “, показва доктор Попова.
Снимка: БГНЕС / EPA
Проф. Борисов дефинира като „ много безпочвен “ скепсиса към имунизациите и е на мнение, че поради него единствено губим време, което може да се употребява за решаването на казуса: „ Впечатляващ е опитът на Израел, на Обединените арабски емирства и други страни отвън Европейски Съюз, където няма такава сдържаност. Напротив – има готовност и те явно ще излязат по-бързо от тази рецесия “.
От първия отчет за актуализация на сигурността на първата утвърдена ваксина, европейският регулатор прави умозаключение, че няма нови странични реакции, няма и потвърден смъртен случай.
Какво следва
През месец март се чака да бъде утвърдена и четвъртата ваксина – тази на „ Янсен “. Тя евентуално ще бъде с една доза. Ако това са случи, 2,8 милиона души у нас ще бъдат имунизирани до месец юни, пресмятат от здравното министерство. През април пък се чака утвърждението на пета ваксина, тъй че тези сметки ще са разнообразни, в случай че и това се случи.
Всеки персонален доктор има потенциал да прави по 10-20 имунизации дневно. За цялата страна това значи сред 40 и 80 хиляди дневно. Отделно от това, ваксини ще слагат и здравните инспекции – на място или с мобилен екип, както и лечебните заведения.
Снимка: iStock
Масовото имунизиране се чака да стартира през март или април, то зависи и от доставките на контрактуваните дози.
Важно е кой приказва
Снимка: bTV Д-р Мария Попова , д.м. – Директор дирекция " Проследяване на лекарствената сигурност и клинични изпитвания " в Изпълнителна организация по медикаментите. Представител на България в Комитета за оценка на риска в следене на лекарствената сигурност (PRAC) към Европейската организация по медикаментите.
Снимка: bTV Професор Христо Найденски е приключил Ветеринарномедицинския факултет при Тракийски университет – Ст. Загора. Редовната си докторантура и цялостната си научно-изследователска активност организира в Института по микробиология „ Стефан Ангелов” при Българска академия на науките. Специализирал е в Института Пастьор (Париж) и други институти в Европа. Той е началник на департамента по Инфекциозна микробиология, а в интервала 2012-2019 година включително е бил шеф на института. Научните му ползи са в региона на патогенните бактерии, питателните зоонози, факторите на патогенност и вирулентност, бактериално-гостоприемниковите взаимоотношения, инфекциозната имунология, нови антимикробни сътрудници и други Има оповестени над 210 научни публикации, множеството от които в влиятелни интернационалните научни списания. Бил е началник на български екип по интернационален план финансиран от Европейски Съюз (5-та РП) на тематика „ Разработване на нови живи ваксини посредством ориентирано атенуиране на Yersinia: генно инженерство и имунологичен анализ”. Представител е на България в Европейския орган за сигурност на храни (EFSA) в панела Биосигурност.
Снимка: bTV Д-р Борислав Борисов приключва медицина с отличие във ВМИ – София, България. От 1990 до 1998 година работи като помощник в Катедрата по анестезиология и интензивно лекуване, ВМИ – София. Специализира в академични клиники във Франция и Англия. Резултати от неговата научно-изследователска активност в тези центрове са разказани във водещи международни издания. Защитава докторат по медицина през 1997г. От 1998 до 2004 година е шеф на Изпълнителната организация по медикаментите. От 2004 година се занимава с интернационална консултантска активност в региона на лекарствената регулация и оценката на здравни технологии. Ръководи интернационален медицински център за клинични изпитвания. Има магистърски степени по бизнес администрация (2002 г.) и по здравен мениджмънт (2015 г.). През 2018 година придобива просветителна и научна степен „ Доктор на науките “, от януари 2020г. е доцент в Катедра Оценка на здравни технологии, ФОЗ, МУ София. Автор и съ- създател на над 100 изявления и научни известия, представен >250 пъти в Scopus и Web of Science.
От м. май 2019г е определен за Председател на УС на Българската асоциация по клинични изследвания, БАКП.
За Евросъюза към този момент има утвърдени 3 ваксини – две от вида осведомителна РНК и една аденовирусна. Какво значат тези видове и по какъв начин работят?
иРНК – що е то?
Последното потомство ваксини – осведомителните РНК ваксини на „ Пфайзер “/ “Бионтех “ и на „ Модерна “, инжектират инструкциите за произвеждане на част от спайк протеина на ковид, посредством който той заразява. Клетката „ прочита “ тези указания и стартира да го създава. Произведеният спайк протеин на собствен ред „ подтиква “ имунната система, която разпознава белтъка, създавайки антитела против него.
„ По тази технология имунният отговор става посредством синтез на белтъци, които са програмирани де факто от тази осведомителна РНК, това е развой, който обикновено се прави във всяка една клетка, в нея се синтезират доста други белтъци, в това число ензими”, изяснява проф. д-р- Христо Найденски от Института по микробиология при Българска академия на науките.
Снимка: iStock
Информационната РНК технология не е основана в този момент, поради пандемията от COVID-19. А е обект на интензивни научни проучвания повече от десетилетие. Проучвания на технологията са правени при заразни заболявания като зика и MERS, както и за битка против някои форми на рак.
Доц. доктор Борислав Борисов от Българската асоциация по клиничните изследвания прецизира: „ В началото този вид конструкт е създаван за произвеждане на лечебна ваксина при съответни форми на рак. Не са нови технологиите. За първи път пандемията ни накара да ги вкараме в индустриално произвеждане. Но те не са толкоз нови, че да не са задоволително изследвани, проверявани и така нататък Този конструкт остава доста за малко в клетката и не попада в ядрото, т.е. всевъзможни опасения, че този вид ваксини могат да се интегрират в човешкия геном са несъстоятелни “.
Векторните ваксини
Другият вид ваксини - ДНК векторните ваксини, каквито са тези на „ Оксфорд “/ " Астра Зенека " и на „ Янсен “ – също са познати от десетилетия на науката, като съответният модел е разработван по време на рецесията с ебола. При тях се употребява аденовирус, който е модифициран, тъй че да съдържа ген, виновен за производството на спайк протеина на ковид.
Аденовирусът не може да се възпроизвежда и да предизвиква заболяване. Клетката употребява този ген, с цел да създаде протеина, надлежно имунната система го разпознава като непознат и задейства естествената отбрана против него.
Снимка: Reuters
От този вид е и съветската двудозова ваксина „ Спутник V “. Проф. Найденски прецизира, че при този препарат се употребяват два аденовирусни варианта, като по този начин се укрепва имунният отговор.
Инактивирани вируси
В Китай също имат свои разработки. Едната е векторна аденовирусна ваксина, а другата – една от най-старите от историческа позиция, при които се употребява инактивиран вирус.
„ Това е инактивиран вариант, т.е. те си имат вируса, омаломощават го, употребяват това, с цел да се получи имунен отговор, те са най-най познатите ваксини, с които човечеството работи от десетилетия. Резултатите не са неприятни, най-малко това което към този момент е обявено “, разяснява проф. Борисов.
Защита посредством растения
В момента скорост набира и канадска разработка, при която се употребява растение, което да създаде антигена и той да се инжектира на индивида, с цел да провокира имунен отговор.
„ Сега са сега в последна фаза такива проучвания, само че ние такива ваксини сме виждали и при други болести. Така че и това не е някаква нова технология, която някой е извадил в последния миг от ръкава си. Такива легенди са извънредно несъстоятелни “, показва проф. Борисов.
Разрешени под изискване
До момента три ваксини против COVID-19 са получили позволение за приложимост в Евросъюза - осведомителната РНК ваксина на „ Пфайзер “/ “Бионтех “ и тази на „ Модерна “, както и векторната аденовирусна на „ Оксфорд “/ " Астра Зенека ". Ваксините са минали през всички етапи на клиничните изпитвания.
Разрешението за приложимост е под изискване за 1 година, след която регулаторът ще реши с какъв брой да го удължи. Д-р Мария Попова от Изпълнителната организация по медикаментите е безапелационна, че „ няма компромис с качеството, ефикасността и сигурността “.
Всеки месец през тази една година производителите имат задължението да рапортуват на европейския регулатор информация за страничните резултати при имунизирането в действителни условия. Първият отчет за актуализация на сигурността към този момент е реалност за имунизацията на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “. „ Аз мога да кажа с облекчение, че получените и в България, и в Европейски Съюз, а и в света нежелани лекарствени реакции, гравитират към това, което е разказано в късата характерност “, показва доктор Попова.
Снимка: БГНЕС / EPA
Проф. Борисов дефинира като „ много безпочвен “ скепсиса към имунизациите и е на мнение, че поради него единствено губим време, което може да се употребява за решаването на казуса: „ Впечатляващ е опитът на Израел, на Обединените арабски емирства и други страни отвън Европейски Съюз, където няма такава сдържаност. Напротив – има готовност и те явно ще излязат по-бързо от тази рецесия “.
От първия отчет за актуализация на сигурността на първата утвърдена ваксина, европейският регулатор прави умозаключение, че няма нови странични реакции, няма и потвърден смъртен случай.
Какво следва
През месец март се чака да бъде утвърдена и четвъртата ваксина – тази на „ Янсен “. Тя евентуално ще бъде с една доза. Ако това са случи, 2,8 милиона души у нас ще бъдат имунизирани до месец юни, пресмятат от здравното министерство. През април пък се чака утвърждението на пета ваксина, тъй че тези сметки ще са разнообразни, в случай че и това се случи.
Всеки персонален доктор има потенциал да прави по 10-20 имунизации дневно. За цялата страна това значи сред 40 и 80 хиляди дневно. Отделно от това, ваксини ще слагат и здравните инспекции – на място или с мобилен екип, както и лечебните заведения.
Снимка: iStock
Масовото имунизиране се чака да стартира през март или април, то зависи и от доставките на контрактуваните дози.
Важно е кой приказва
Снимка: bTV Д-р Мария Попова , д.м. – Директор дирекция " Проследяване на лекарствената сигурност и клинични изпитвания " в Изпълнителна организация по медикаментите. Представител на България в Комитета за оценка на риска в следене на лекарствената сигурност (PRAC) към Европейската организация по медикаментите.
Снимка: bTV Професор Христо Найденски е приключил Ветеринарномедицинския факултет при Тракийски университет – Ст. Загора. Редовната си докторантура и цялостната си научно-изследователска активност организира в Института по микробиология „ Стефан Ангелов” при Българска академия на науките. Специализирал е в Института Пастьор (Париж) и други институти в Европа. Той е началник на департамента по Инфекциозна микробиология, а в интервала 2012-2019 година включително е бил шеф на института. Научните му ползи са в региона на патогенните бактерии, питателните зоонози, факторите на патогенност и вирулентност, бактериално-гостоприемниковите взаимоотношения, инфекциозната имунология, нови антимикробни сътрудници и други Има оповестени над 210 научни публикации, множеството от които в влиятелни интернационалните научни списания. Бил е началник на български екип по интернационален план финансиран от Европейски Съюз (5-та РП) на тематика „ Разработване на нови живи ваксини посредством ориентирано атенуиране на Yersinia: генно инженерство и имунологичен анализ”. Представител е на България в Европейския орган за сигурност на храни (EFSA) в панела Биосигурност.
Снимка: bTV Д-р Борислав Борисов приключва медицина с отличие във ВМИ – София, България. От 1990 до 1998 година работи като помощник в Катедрата по анестезиология и интензивно лекуване, ВМИ – София. Специализира в академични клиники във Франция и Англия. Резултати от неговата научно-изследователска активност в тези центрове са разказани във водещи международни издания. Защитава докторат по медицина през 1997г. От 1998 до 2004 година е шеф на Изпълнителната организация по медикаментите. От 2004 година се занимава с интернационална консултантска активност в региона на лекарствената регулация и оценката на здравни технологии. Ръководи интернационален медицински център за клинични изпитвания. Има магистърски степени по бизнес администрация (2002 г.) и по здравен мениджмънт (2015 г.). През 2018 година придобива просветителна и научна степен „ Доктор на науките “, от януари 2020г. е доцент в Катедра Оценка на здравни технологии, ФОЗ, МУ София. Автор и съ- създател на над 100 изявления и научни известия, представен >250 пъти в Scopus и Web of Science.
От м. май 2019г е определен за Председател на УС на Българската асоциация по клинични изследвания, БАКП.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ