Завишена смъртност на пчелите през зимата отчитат земеделци
Мор по пчелите с до 100% зимна смъртност на някои места огорчиха стопаните малко преди началото на пролетта, когато кошерите бяха отворени. Положението е друго на обособените места в България.
Първите пролетни прегледи на кошерите в Североизточна България демонстрираха, че зимната смъртност при пчелите е над 50 %.
На някои места в Русенско тя доближава до 70 %, а на границата сред Разградска и Търговищка област – до 100 %. Тревожните данни заяви пред " Телеграф “ ръководителят на съдружие „ Пчелари “ – Русе, Иван Кънев.
„ Отворихме кошерите към 2-3 март при първото повишаване на температурите след огромните студове. Нормална зимна смъртност имаме тогава, когато виждаме сред 5 и 10 % измиране на пчелите. Спомням си, че беше време, когато ние, пчеларите, казвахме, че нямаме никаква зимна смъртност, а през последните години всички оповестяват за над 35 % “, уточни Кънев.
Според него аргументите за измирането на пчелите са сложни и стартират още от предходната година. А тя бе сушава, без задоволително цъфтящи растения, по тази причина пчелите са поели по-малко количество нектар. А колкото по-малко е той, толкоз по-слаб е имунитетът на фамилиите. Нектарът е всичко, от което пчелите имат потребност, с цел да се борят с вируси и разнообразни болести, и в случай че не са поели в задоволително количество, те са слаби през зимата и измират, изясни ръководителят.
Другата причина съгласно него е в храната. През последните пет години са правени проучвания на зимните ресурси на пчелите – това, което те одобряват през студените месеци, и се оказва, че храната (медът) съдържа много пестициди.
„ Казва се, че концентрацията на пестициди е прекомерно дребна, с цел да е нездравословна. Тя не е нездравословна за хората, само че не е по този начин за пчелите. Пчелата е като филтър. През зимата приема тази храна, нездравословните субстанции се натрупват в тялото й, не могат да се разградят и тя умира. Ако пръсканията с пестициди водят до директното заличаване на пчелите, тук има интервал на струпване. Нашите учени споделят, че казусът за пчеларството е многото химия в дейното земеделие “, изяснява Кънев.
Пчеларите в Русенско са се обърнали за помощ към проф. Пламен Петров от Аграрния университет в Пловдив, с цел да се откри повода за зимното измиране. Очакват го при започване на април, когато в Русе ще се състои огромна среща за проблемите в пчеларството. Тогава ще се вземат проби от меда в кошерите и едвам след проучване и разбор ще може да се уточни за какво смъртността е висока.
Не всички пчелари обаче се оплакват от висока зимна смъртност. Светлана Игнатова е ръководител на Областния браншови пчеларски съюз „ Русчуклия “. Тя е от русенското село Обретеник, кошерите й са били в началото там, само че с цел да се съобрази с биологичното пчеларство, ги е изнесла в полупланински местности. Сега има 300 кошера в региона на Златарица и Елена.
„ Имаме естествена зимна смъртност – до 10 %. Измирането на пчелите при сътрудниците аз си изяснявам със сушата предходната година и с високата популация на акара есента. Нямаше цъфтящи растения, всичко изсъхна, изгоря още през август. Пчелите се хранят с изключение на с меда и с прашец. Ако няма задоволително прашец, те не могат да натрупат мастно тяло и при захлаждане от минус 17 градуса, каквото имахме през февруари, по-слабите фамилии измират. А за пестицидите в храната – би трябвало да се направи проучване и тогава да се каже дали тя е повода за високата зимна смъртност “, счита Игнатова.
За висока смъртност измежду пчелите сигнализират и пчелари от Пиринско. На места загубите са над 50%, само че рисковият интервал за пчелните фамилии е до април, което значи, че вредите могат да доближат до 60%-70%.
„ Проблемът стартира още през лятото на предходната година, когато се оказа, че няма задоволително прашец в кошерите. Това е главната белтъчна храна за пчелите, това за тях е като хляба за хората. Това пък стана поради климатичните промени, пчелите са първият натурален биоиндикатор за тези промени. Липсата на задоволително прашец пречи и на развиването на пчелните фамилии “, съобщи за „ Телеграф “ Ралица Петкова, която от години се занимава с пчеларство и произвеждане на мед.
Голяма част от пчеларите подценили неналичието на задоволително прашец и това довело до високата смъртност измежду пчелите им. Вторият проблем пред този отрасъл е ниската изкупна цена на меда. Допреди 1-2 години в хипермаркетите кг мед се продавал за 12-15 лв., а сега на промоция цената е 8-9 лв. за кг. Което пък е парадоксално на фона на всички други цени на храни и артикули, които хвърчат нагоре.
„ Получава се резултатът на доминото. Дават ни цена на едро от 4,40 лв. за кг мед. Няма никаква сигурност в бранша ни. Много пчелари се отхвърлят, това важи най-много за дребните стопанства, в които има от 20 до 100 кошера. Други търсят избавление в окрупняването, само че и това ще е до време, в случай че не се вземат ограничения от страната “, счита Ралица Петкова. Според нея и сътрудниците й е извънредно време в земеделското министерство да се сътвори дирекция по пчеларство, а специалистите в нея и пчеларите да изготвят цялостна тактика, с която да стартира решаването на проблемите един по един.
Завишена смъртност на пчелите по отношение на предишни години, регистрират и от Пчеларско сдружение „ Липа “ в Старозагорско, заяви БНР. Според ръководителя Ростислав Рашев аргументите са сложни. Сред тях са климатичните промени, неналичието на организираност в пчеларството и незадоволителните научни проучвания, както и съществуването на вредители. Проблемът със смъртността на пчелите продължава към този момент 4-5 години. Въпреки това няма сериозен растеж в цените на меда, добави Ростислав Рашев: " Цените на другите типове мед варират сред 10-12 лв. за кг. Има и по-екзотични медове като акациевия и липовия, мащерка и бял бодил, които са малко по-скъпи. "
Според Ростислав Рашев ситуацията в бранша е обезпокоително и Министерството на земеделието и храните би трябвало да вземе незабавни ограничения. По думите му най-големият проблем е сложната реализация на пазара поради вноса на евтини артикули от Украйна.
Първите пролетни прегледи на кошерите в Североизточна България демонстрираха, че зимната смъртност при пчелите е над 50 %.
На някои места в Русенско тя доближава до 70 %, а на границата сред Разградска и Търговищка област – до 100 %. Тревожните данни заяви пред " Телеграф “ ръководителят на съдружие „ Пчелари “ – Русе, Иван Кънев.
„ Отворихме кошерите към 2-3 март при първото повишаване на температурите след огромните студове. Нормална зимна смъртност имаме тогава, когато виждаме сред 5 и 10 % измиране на пчелите. Спомням си, че беше време, когато ние, пчеларите, казвахме, че нямаме никаква зимна смъртност, а през последните години всички оповестяват за над 35 % “, уточни Кънев.
Според него аргументите за измирането на пчелите са сложни и стартират още от предходната година. А тя бе сушава, без задоволително цъфтящи растения, по тази причина пчелите са поели по-малко количество нектар. А колкото по-малко е той, толкоз по-слаб е имунитетът на фамилиите. Нектарът е всичко, от което пчелите имат потребност, с цел да се борят с вируси и разнообразни болести, и в случай че не са поели в задоволително количество, те са слаби през зимата и измират, изясни ръководителят.
Другата причина съгласно него е в храната. През последните пет години са правени проучвания на зимните ресурси на пчелите – това, което те одобряват през студените месеци, и се оказва, че храната (медът) съдържа много пестициди.
„ Казва се, че концентрацията на пестициди е прекомерно дребна, с цел да е нездравословна. Тя не е нездравословна за хората, само че не е по този начин за пчелите. Пчелата е като филтър. През зимата приема тази храна, нездравословните субстанции се натрупват в тялото й, не могат да се разградят и тя умира. Ако пръсканията с пестициди водят до директното заличаване на пчелите, тук има интервал на струпване. Нашите учени споделят, че казусът за пчеларството е многото химия в дейното земеделие “, изяснява Кънев.
Пчеларите в Русенско са се обърнали за помощ към проф. Пламен Петров от Аграрния университет в Пловдив, с цел да се откри повода за зимното измиране. Очакват го при започване на април, когато в Русе ще се състои огромна среща за проблемите в пчеларството. Тогава ще се вземат проби от меда в кошерите и едвам след проучване и разбор ще може да се уточни за какво смъртността е висока.
Не всички пчелари обаче се оплакват от висока зимна смъртност. Светлана Игнатова е ръководител на Областния браншови пчеларски съюз „ Русчуклия “. Тя е от русенското село Обретеник, кошерите й са били в началото там, само че с цел да се съобрази с биологичното пчеларство, ги е изнесла в полупланински местности. Сега има 300 кошера в региона на Златарица и Елена.
„ Имаме естествена зимна смъртност – до 10 %. Измирането на пчелите при сътрудниците аз си изяснявам със сушата предходната година и с високата популация на акара есента. Нямаше цъфтящи растения, всичко изсъхна, изгоря още през август. Пчелите се хранят с изключение на с меда и с прашец. Ако няма задоволително прашец, те не могат да натрупат мастно тяло и при захлаждане от минус 17 градуса, каквото имахме през февруари, по-слабите фамилии измират. А за пестицидите в храната – би трябвало да се направи проучване и тогава да се каже дали тя е повода за високата зимна смъртност “, счита Игнатова.
За висока смъртност измежду пчелите сигнализират и пчелари от Пиринско. На места загубите са над 50%, само че рисковият интервал за пчелните фамилии е до април, което значи, че вредите могат да доближат до 60%-70%.
„ Проблемът стартира още през лятото на предходната година, когато се оказа, че няма задоволително прашец в кошерите. Това е главната белтъчна храна за пчелите, това за тях е като хляба за хората. Това пък стана поради климатичните промени, пчелите са първият натурален биоиндикатор за тези промени. Липсата на задоволително прашец пречи и на развиването на пчелните фамилии “, съобщи за „ Телеграф “ Ралица Петкова, която от години се занимава с пчеларство и произвеждане на мед.
Голяма част от пчеларите подценили неналичието на задоволително прашец и това довело до високата смъртност измежду пчелите им. Вторият проблем пред този отрасъл е ниската изкупна цена на меда. Допреди 1-2 години в хипермаркетите кг мед се продавал за 12-15 лв., а сега на промоция цената е 8-9 лв. за кг. Което пък е парадоксално на фона на всички други цени на храни и артикули, които хвърчат нагоре.
„ Получава се резултатът на доминото. Дават ни цена на едро от 4,40 лв. за кг мед. Няма никаква сигурност в бранша ни. Много пчелари се отхвърлят, това важи най-много за дребните стопанства, в които има от 20 до 100 кошера. Други търсят избавление в окрупняването, само че и това ще е до време, в случай че не се вземат ограничения от страната “, счита Ралица Петкова. Според нея и сътрудниците й е извънредно време в земеделското министерство да се сътвори дирекция по пчеларство, а специалистите в нея и пчеларите да изготвят цялостна тактика, с която да стартира решаването на проблемите един по един.
Завишена смъртност на пчелите по отношение на предишни години, регистрират и от Пчеларско сдружение „ Липа “ в Старозагорско, заяви БНР. Според ръководителя Ростислав Рашев аргументите са сложни. Сред тях са климатичните промени, неналичието на организираност в пчеларството и незадоволителните научни проучвания, както и съществуването на вредители. Проблемът със смъртността на пчелите продължава към този момент 4-5 години. Въпреки това няма сериозен растеж в цените на меда, добави Ростислав Рашев: " Цените на другите типове мед варират сред 10-12 лв. за кг. Има и по-екзотични медове като акациевия и липовия, мащерка и бял бодил, които са малко по-скъпи. "
Според Ростислав Рашев ситуацията в бранша е обезпокоително и Министерството на земеделието и храните би трябвало да вземе незабавни ограничения. По думите му най-големият проблем е сложната реализация на пазара поради вноса на евтини артикули от Украйна.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ