Инициатива на опълченци, трудности при строежа и спор накъде да гледа лъва
Мономентът на връх Шипка е най-величествениия монумент, повдигнат в чест на българската независимост. Построяването му лишава повече от 10 години и е белязано от редица компликации. Нека на 3 март - националният празник на България да си спомним за построяването на монумента, който овековечава жертвата на хилядите паднали бойци за Освобождението.
През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за създаване са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулпторите Алаксандър Андреев и Кирил Шиваров.
Основният камък на е положен на 26 август 1922 година, като градежът стартира четири години по-касно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна активност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина.
Каменната кула е приключена в недодялан градеж през лятото на 1929 година, а големият лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра към този момент е отлят в Софийския боен Арсенал по план на статуя Кирил Шиваров. Но по политически аргументи всичко е прекратено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север.
Румънското държавно управление стачкува, защото съзира някакви подбуди към освобождението на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия стачкуват за посоките юг и запад. Накрая лъвът е извърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен трънлив политически въпрос градежът продължава.
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от президента цар Борис ІІІ. Мономентът е огромна кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на огромните сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура въплъщава успеха над турските войски.
На приземния етаж на паметника стои огромен мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви. От върха на кулата се открива прелестна гледка към върха Шипка и покрайнината.
В комплекса Шипка влиза и остарялата реставрирана черква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският деятел от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, взели участие интензивно в Освободителната война. От тези селища стартира националният комплекс " Паметник Шипка ". Край Шейново е Паметникът на успеха. Там е била разрушена и пленена войската на Вейсел паша.
През 1920 година живите ветерани-опълченци се събират на конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за създаване са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулпторите Алаксандър Андреев и Кирил Шиваров.
Основният камък на е положен на 26 август 1922 година, като градежът стартира четири години по-касно. Главни майстори са Илия Мъглов и Пеньо Колев. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна активност. Камъните се обработват на ръка и са извозвани до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина.
Каменната кула е приключена в недодялан градеж през лятото на 1929 година, а големият лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра към този момент е отлят в Софийския боен Арсенал по план на статуя Кирил Шиваров. Но по политически аргументи всичко е прекратено. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север.
Румънското държавно управление стачкува, защото съзира някакви подбуди към освобождението на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия стачкуват за посоките юг и запад. Накрая лъвът е извърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен трънлив политически въпрос градежът продължава.
Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 година от президента цар Борис ІІІ. Мономентът е огромна кула от доломит с височина 31,5 м. На страните на кулата са изписани местата на огромните сражения - Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура въплъщава успеха над турските войски.
На приземния етаж на паметника стои огромен мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. Над него има още четири етажа, на които са ситуирани някои копия на български бойни флагове и други реликви. От върха на кулата се открива прелестна гледка към върха Шипка и покрайнината.
В комплекса Шипка влиза и остарялата реставрирана черква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи – Енинският деятел от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, взели участие интензивно в Освободителната война. От тези селища стартира националният комплекс " Паметник Шипка ". Край Шейново е Паметникът на успеха. Там е била разрушена и пленена войската на Вейсел паша.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ