Монголски Джербил
Монголски Джербил, прочут още с наименованието Монголска Песчанка, е дребен гризач, който през последните години става все по-популярен като домакински любим, наред с мини зайци, хамстери, мини хамстери, морски свинчета, домашни порчета и чинчили. Монголски Джербил е елементарен за развъждане и е подобаващ за първото домашно животно на дребни деца.
История на Монголския Джербил
Монголският Джербил е прочут от епохи в зоните на северните пустини и сухите степи на Източна Азия. Монголски Джербил населява междинната и вътрешната част на Монголия, а в Русия се среща в южната и източната част. Монголски Джербил избира да живее в долини на реки, а също по този начин във влажни низини, полета или в бараки.
Когато живее в дивата природа, Монголският Джербил е деен денем напролет, лятото и есента. През зимата интензивността на Монголския Джербил е доста дребна. Въпреки че не се води селскостопански пакостник, от епохи Монголският Джербил е бил преследван, тъй като е преносител на разнообразни типове заболявания. През последните десетилетия Монголският Джербил се трансформира в домакински любим и поради лесното си развъждане е доста известен в разнообразни страни.
Характеристики на Монголски Джербил
Монголски Джербил е дребно животинче - тялото му доближава до до 20 см, а тежестта варира от 75 до 120 г според от пола - мъжките екземпляри са по-едри от женските. Устата на Монголски Джербил печели огромната известност за тези дребни гризачи, защото е по този начин завършена, все едно животинката се усмихва. В края на опашката си Монголският Джербил има пискюл. Гърбът и опашката на Монголски Джербил са пясъчно-сивкави на цвят, а коремът е белезникаво-сивкав. Общият тип на оцветяването на козината на Монголски Джербил е златист. Монголски Джербил има дребни, само че доста остри зъби. Предните си крака Монголският Джербил употребява, с цел да придвижва храна.
Грижи за Монголски Джербил
Монголският Джербил е много интензивно животно и при развъждане в домашни условия наложително би трябвало да има опция за придвижване. Добро решение е колелото за бягане или топка за разходки, която ще даде опция на Монголски Джербил да се придвижва на всички места, без да има заплаха да се нарани или да нанесе вреди. За уютно гнездо в клетката би трябвало да участва сено, което служи и за храна на животните. В клетката на Монголски Джербил е добре да има кутия с пясък, тъй като за това животинче е от голяма важност постоянно да си прави пясъчни вани. Когато пускате Монголски Джербил да потича из къщата, би трябвало да се внимава, защото животинката може да прегризе кабели.
С какво се храни Монголски Джербил
В дивата природа Монголският Джербил се храни според от сезона. През пролетта желана храна за Монголски Джербил е зеленината, а през лятото – семената. Характерно за Монголски Джербил е натрупването на хранителни ресурси, които могат да доближат до 3 кг. Монголски Джербил придвижва сено и трева, като ги държи сред зъбите си и ги прикрепя с предните си крака. В природата Монголски Джербил извлича вода от сочните треви.
В домашни условия Монголски Джербил се храни със смески за гризачи, храни за хамстери и спомагателни зеленчуци. Не се предлага на Монголски Джербил да се дава зеле, грах, картофи, тъй като могат да доведат до гибел на животното. Плодовете също не са за препоръчване, тъй като провокират запек. Вода се дава единствено с поилка. Монголски Джербил хапва на драго сърце моркови, брашнени червеи и извара.
Размножаване на Монголски Джербил
В природата през размножителния интервал Монголските Джербили се събират в фамилни групи, състоящи се от възрастен мъжки, до 3 възрастни женски, подготвени за оплождане, и няколко към момента неузрели полово женски. Групата населява взаимно секторите на женските, които са в територията на мъжкаря, която той охранява и маркира постоянно. Чести са териториалните конфликти сред разнообразни групи, само че нормално се вземат решение с бягство на по-слабия и без кръвопролития.
Монголският Джербил доближава полова зрялост на 5-месечна възраст. Бременността на женската трае от 23 до 26 дни, като новородените могат да са до 11 на брой, само че приблизително се раждат 5 или 6 дребни. Монголските Джербили се раждат голи и слепи, като козината стартира да пониква на четвъртия ден. Малките проглеждат на третата седмица след раждането си. Майката кърми бебетата към месец и половина, като през този интервал дребните се отглеждат от всички женски и от мъжкия, който топли потомството, като лежи върху него. Порасналите дребни, които се раждат в дивата природа, се гонят, щом станат на 4 месеца и са принудени да си търсят лични територии.
Отглеждани като домашни любимци, бъдещите фамилните двойки Монголски Джербили би трябвало да се събират от доста ранна възраст, тъй като приемане на поколение от чужд мъжки няма да се реализира - женската няма да го допусне покрай себе си и може даже да се опита да го убие. Много е значимо мъжкият да е единствен в клетката, защото конкуренция не се търпи и се стига до съдбовен излаз от сбиването. Женските Монголски Джербили могат да дават поколение два пъти в годината.
Любопитни обстоятелства за Монголски Джербил
Монголски Джербил е превъзходен домакински любим, тъй като няма мощна неприятна миризма, присъща за някои гризачи. Тези животни са много по-дълголетни от околните си родственици хамстерите, мишките или плъховете. През годините, в които ще радват стопаните си, животинките могат да се опитомят, като контактът с тях би трябвало да е от напълно ранна възраст и изисква избрана доза самообладание, защото по природа Монголска Песчанка е много плашлива. Монголски Джербил добре се погажда със себеподобни, в случай че са събрани дружно от ранна възраст.
Монголски Джербил елементарно привиква да идва, като го повика стопанинът му - задоволително е от ранна възраст да се пуска и да се подмамва с някакво лакомство, протегнато в дланта, като се споделя името на животинката. Постепенно тя ще свикне да идва, като я викат, откакто е пусната да потича. Монголски Джербил не се крие по тъмни ъгли като хамстерите, по тази причина в случай че се пусне да потича, няма проблем с намирането му в стаята и не се постанова да се местят мебели, с цел да се извади животинката.
Отглеждани като домашни любимци, Монголските Джербили живеят до 6 години, а в природата стигат най-вече до 3 години. Мъжките Монголски Джербили са много по-спокойни и отзивчиви като държание, а женските са по-енергични.
