Кой за какво охка ~ Николай ХАЙТОВ
Монах Партений, един от средновековните иноци, писал и преписвал някакво четвероевангелие в хиляда триста и не зная коя си година, по времето на не знам кой си епископ и цар. Писал, преписвал, а сетне косо на полето на книгата драснал нещо и за себе си, което стартира с три пъти „ ох “.
„ Ох, ох, ох! Аз, многогрешният, нищожният духовник Партений, дето писах и преписвах „ сия книгу ” по разпореждане на господина господина еди-кой си… “ и споделя по-нататък по какъв начин му било студено на пръстите, до момента в който писал и преписвал, по какъв начин му били изтръпнали краката от дългото седене кръстом ноги и нямало какво да яде, та му донесла някоя си вдовица зелева супа, нахранил се сиромахът преписвач и събрал нови сили да преписва.
От това охкал духовник Партений.
А пък аз - от какво? Ако би трябвало и аз да охна, би трябвало да напиша 10 пъти „ ох “. Ох! от безполезни заседания; Ох! от изявленията, от критически реалисти и структуралисти; от модернисти; от гениални, от простаци… от недомаслени редактори.
Ох! от струпани години множко; от ходатайства; от кариеристи и клеветници; от прегорели крушки и котлони; от доброжелатели… Три пъти „ ох “ от кариеристи и завистници!
Ох! от дъждовете, дето не спират; от сухото лято, дето не идва… От слънчевите ерупции, дето карат света да се извива като риба върху плам. От гърмящи въртолети. Ох! от коли и мотоциклети…
Ох, ние клети съвременници на техническата цивилизация…
А на оня, щастливеца Партений, единствено дето му е било студено!
От: „ Хвъркатото корито ”, Николай Хайтов, разкази и есета, изд. „ Христо Г. Данов ”
Снимка: bg.wikipedia.org
