Мона Лиза на Леонардо да Винчи от 16-и век вероятно

Мона Лиза на Леонардо да Винчи от 16-и век евентуално е най-разпознаваемата картина в света. Какво толкоз има в този портрет? Какво го е направило най-разпознаваемия, най-обсъждания, най-пародирания? Защо тази картина е над всички останали? Колкото и да не желаеме да си го признаем, Дан Браун май е бил на прав път.

„ Шифърът на Леонардо “ беше малко преувеличен трилър, който накара доста хора да имат вяра в нелепи тайни теории, само че хвърли нова светлина върху творбите на актьора, изключително върху Мона Лиза. Всъщност има доста мистерии, скрити послания и клюки към портрета – към този момент 500 години след рисуването му. Критици, историци и почитатели на Браун към момента спорят за всичко, от самоличността на Лиза до това дали не е била доста по-голяма картина, орязана по някаква причина.

И това даже не са най-откачените неща, които хората са откривали в тази картина – в случай че сме почтени, даже Дан Браун би се затруднил да проумее някои от тези.

Бременност

Най-популярната доктрина за самоличността на Мона Лиза е, че е била брачната половинка на флорентински благородник и се е казвала Лиза дел Джокондо. Имайки поради неналичието на други доказателства за съществуването й, има премного скептици, които настояват, че това е чиста небивалица.

Преди няколко години, група историци (хора с прекалено много свободно време и доживотни клиенти на Лувъра) се съгласяват с теорията за Лиза дел Джокондо и даже я доразвиват – тя освен евентуално е била италианската благородничка, само че също по този начин е била и бременна, когато е театралничила за портрета пред Да Винчи.

Основният аргумент е, че кръстосаните начело ръце и лекото коремче подсказват, че е чакала дете, а в исторически проект, Лиза дел Джокондо в действителност е била бременна с второто си дете по времето, когато е направена картината (между 1503 и 1506г). Това не е едно от тези глупави „ скрити послания “, които хората откриват единствено, като се взират прекомерно дълго. През 2006г канадски учени употребяват лазери и инфрачервени скенери, с цел да възпроизведат картината в 3D. Открили са доказателства за едвам видим воал към раменете на Мона Лиза – аксесоар, носен от дамите през италианския подем, когато са очаквали дете или таман са родили.

Същият воал от време на време е интерпретиран като шал, само че слуховете, ръцете върху корема, времето по което е юридически портрета и сходният воал в Портрет на Есмералда Брандини от Сандро Ботичели подсказват, че Мона Лиза е прикривала бременността си.

Доказателство, че не е била продажница

Теорията за Лиза дел Джокондо е необятно призната, само че има доста други хрумвания за самоличността на Мона Лиза. Някои считат, че е била майката на Леонардо да Винчи, други пък, че е комбинация от мъже и дами модели, а трети са на мнение, че е автопортрет в женски облик. Е, в „ Демоните на Да Винчи “ имаше много готина коса. А сериалът, както знаем, е 100% исторически прецизен. Шегуваме се.

Оказва се, че неналичието на окосмяване приказва доста. Според историческите мемоари, единствените дами през 16-и век в Италия, които са били с толкоз обезкосмено лице – без вежди, мигли или мустак – са били проститутки. Макар моделът да показва всички характерности на порядъчност от това време, това е много солидно доказателство за противното.

Друго нещо, което хората показват е, че носи косата си като проститутките по това време. Е, всекидневно за проститутките и неомъжените млади дами, въпреки тогава надали да е имало огромна разлика. Но чакайте, тя е омъжена, бременна благородничка! Инфрачервеният разбор е разкрил, че косата й в действителност не е свободно пусната, а е вързана откъм гърба.

Висок холестерол

Освен самоличността й, другата най-спорна тематика по отношение на Мона Лиза е усмивката й. Дали в действителност се усмихва на портрета си (което би било неприятно държание като модел от нейна страна – въпреки всичко се допуска да стои мирно) е нещо, в което ще задълбаем след това, само че в този момент желаеме да се фокусираме върху повода за усмивката.

Може би Леонардо да Винчи е разказал анекдот, може би е изглеждал смешно или пък тя просто си е била такава. Или е имала висок холестерол. Вероятно, която и да е била, Мона Лиза е обичала да похапва кашкавал и къс, тъй като съгласно един академик, повода за усмивката й е холестерола. През тези времена да си бухнал е било симптом на благосъстояние и власт – вижте Хенри VIII –  така че, отлично на нея, нали? Д-р Вито Франко от университета в Палермо е подходил по друг метод от историците при анализирането на картината, като е разпознал разнообразни издайнически признаци на висок холестерол по лицето на Мона Лиза.

Според Франко, портретът на Мона Лиза демонстрира ясни признаци на струпване на мастни киселини под кожата, в резултат на висок холестерол. Предполага също, че е имала и липома, незлокачествен израстък на мастните тъкани, в окото.

Вежди и мигли

Това е в поддръжка на аргумента, че Мона Лиза може да е била дама на нощта, а не благородничка, само че неналичието на вежди и мигли на известния портрет може да има доста по-прозаично пояснение. Плюс това, много сигурни сме, че не е била продажница, нито пък майката на Да Винчи, тъй като това би било супер необичайно. А сравнението сред автопортретите на Да Винчи и физиономията на Мона Лиза никак не са безапелационни. Защо тогава лицето й е толкоз безпрепятствено? Защо не има всички черти, които виждате у всеки различен човек, който не е опърлил лицето си на открит огън? Ето го отговорът: има ги.

Просто не си личат. Паскал Коте, френски инженер и откривател, е решил да направи свои разбор на остарялата картина с някои много съвременни джаджи. Той е употребявал цифров фотоапарат, с който е направил няколко фотоси по време на посещаване в Лувъра, след което е разкрил, че Да Винчи в действителност е нарисувал вежди и мигли на Мона Лиза, единствено че по-късно ги е заличил по някаква причина. След като е нараснал облика й 24 пъти, Коте е забелязал косъм над лявото й око, нарисуван с един размах на четката.

Неговото пояснение е, че космите на веждите може да са избледнели или да са били изтрити при неприятен опит за разчистване на картината и е разкрил доказателство, че ръцете й в началото са били нарисувани в друга поза. Джорджо Вазари я разказва с плътни вежди, което също подсказва, че евентуално са били изтрити инцидентно. Или просто живописецът не е обърнал внимание, когато му е показан приключения портрет.

Златното сечение

Златното сечение е число, което получавате когато разделите линия на две, а по-дългата част като разделите на по-късата, получавате цялата дължина, разграничена на по-дългата линия. Схванахте, нали? Не е чак толкоз значимо в тази ситуация, единствено би трябвало да знаете, че е огромна работа в математиката. Не мислим, че може да го ползвате на калкулатора, тъй че никак не ни е ясно по какъв начин работи. Важното е, че златното сечение се е употребило като водещ принцип в доста антични изкуства и инженерство, в това число при градежа на Египетските пирамиди и версията на Да Винчи на Последната вечеря.

Интересното е какъв брой постоянно се открива сечението, даже когато хората не базират работата си на него. Биолози, актьори, музиканти, историци, архитекти, психолози и даже мистици откриват такива образци в дивата природа и на всички места, а хората са го употребявали да проучват пропорциите на естествени обекти, както и на основани от индивида системи като финансовите пазари.

Доста откачено е какъв брой постоянно се появява, тъй че не е изненада да го има и в Мона Лиза. Особено откакто Да Винчи е бил вманиачен почитател, употребявайки го в творбите си и илюстровал книгата на Лука Пачоли на тематика „ златното сечение “. Идеята на използването му в изкуството е, че със златното сечение се получават пропорции, които са най-приятни за човешкото око, по аргументи, които евентуално в никакъв случай няма да разберем.

Предполага се, че дава чувство за хубост и баланс, което може да изясни за какво хората са толкоз захласнати от Мона Лиза. Лицето й пасва съвършено в златен квадрат, както и целия портрет.

Усмивка (или не)

Общо взето през всичките пет века, откогато е нарисувана, хората спорят дали се усмихва или не.

Всъщност даже има цялостен филм, наименуван „ Усмивката на Мона Лиза “ в Джулия Робъртс, който… не е изключително по тъкмо тази тематика, само че преглежда част от дебата. Интерпретации има от учени, историци, критици и всички са много забавни. Е, множеството от тях. Оказва се, някои хора мислят, че Да Винчи е разказвал анекдот, до момента в който е рисувал и Мона Лиза просто не е могла да стои неутрално.

Професор Маргарет Ливингстоун от Харвард изяснява, че усмивката е едвам забележима, тъй като е нарисувана в „ нископространствени честоти “, което ще рече че се вижда по-добре, когато гледате Мона Лиза в очите, а не в устата. Други мозъци са стигнали по-далеч, предлагайки, че усмивката се повлиява от разнообразни равнища на случаен звук в човешката зрителна система или че разположението на лицевите й мускули подсъзнателно загатва за по-голяма усмивка, в сравнение с в действителност се вижда.

През 2005г, учени от Холандия създават компютърен програмен продукт за различаване на страсти и проучват картината с него, като откриват, че усмивката е 83% благополучие, 9% омерзение, 6% боязън, 2% яд и по-малко от 1% неутрална.

Шифър

Пак ще го кажем: колкото и да не желаеме да си го признаем, Дан Браун не е изцяло вманиачен. Членове на италианския народен комитет по културно завещание са решили да одобряват „ Шифърът на Леонардо “ насериозно за повече от пет секунди и се е оказало, че в действителност може и да има прикрит код в Мона Лиза, подложен там преди епохи от Леонардо да Винчи.

Оказва се, че Паскал Коте изцяло е пропуснал огромна мистерия, скрита в картината, когато е гледал от близко картината, защото в нея не са скрити само вежди – има и букви и числа, които едвам се виждат в очите на Мона Лиза.

„ За невъоръжено око знаците не се виждат, само че с лупа си личат. “ – споделя Силвано Винчети, президент на комитета. В дясното око се четат буквите „ LV ”, което евентуално е кратко от Леонардо да Винчи, а в лявото око знаците се разчитат по-трудно, само че наподобява са буквите „ CE ” или „ B ”.

В арката на моста откъм гърба пък може да се види цифрата „ 72 “. Или е буквата „ L ” и цифрата „ 2 ”. Не знаем какво значат тези букви и числа, само че несъмнено ги има и са мистериозни.

Скритата конска глава

Забавлявахме се като спекулирахме за самоличността на Мона Лиза, лицевото й окосмяване и подхванахме в математиката, само че е време да станем съществени. Понеже всички тези скрити секрети са там, стига да гледате, задълбаването в детайлите ще ви накара да пропуснете същинските загадки в картината на Да Винчи: всичко е една огромна оптична заблуда.

Не единствено усмивката, а цялата картина! Погледнете оттатък дамата на напред във времето, обърнете картината встрани (не го правете в Лувъра!) и ще откриете цяла плеяда от животни, изрисувани във фона. Или най-малко такава е теорията на Рон Пикрило, чиито уебсайт „ Скритата конска глава “ наподобява на тези страници от неверната страна на интернет, където ексцентрични видове с съществени HTML знания разнищват кой е умъртвил Джон Ленън и Кенеди.

Но обръщайте внимание на това, тъй като щом приемете нетипичната презентация, наподобява е подхванал нещо в действителност. Всъщност е поредност от картини в картината. Според Пикрило, в случай че гледате Мона Лиза наопаки и наблюдавате контурите й, се образува загадъчен. Но това е единствено първата стъпка – обръщайки я встрани, се разкрива лъвска глава, глава на горила и глава на бизон – нещо останало неусетно за всеки различен 500 години. Накланяйки и поглеждайки портрета под ъгъл, се ускорява оптичната заблуда на усмивката на Мона Лиза.

От там нататък уеб сайтът задълбава в откачени елементи, анализирайки безчет дневници на Да Винчи, които са непокътнати и оповестени (в които, забавно, не загатва коя е Мона Лиза, въпреки да е разнасял незавършеното платно със себе си към четири години) и навързвайки хрумвания за различна сцена, скрита в картината, с още повече животни и тонове библейска символика. Доста откачено, само че и ненапълно безапелационно.