Момчил Цветанов подсили тима на Крумовград, с който има амбициите

Момчил Цветанов укрепи отбора на Крумовград, с който има упоритостите да играе бараж за европейските клубни шампионати. Бившият футболист на Локомотив (Пловдив) даде обстойно изявление за Sportal.bg от лагера на отбора в Турция, в което разяснява много забавни тематики.

" Всичко е наред и съм извънредно благополучен, че се причислих към тима на Крумовград. Посрещнаха ме доста топло. Тук е моментът да благодаря на господин Генчев. Разбрахме се извънредно бързо. С него съм бил съотборник два пъти в Литекс. Останах с извънредно положителни усещания от метода, по който се работи тук. Всеки работи плътно и прецизно. Хубаво усещане ми направи ядрото от българи. С повече от тях съм играл и се познаваме. Вече съм подготвен и съм се приспособил.

Бях поел ангажимент към Ботев Враца за четири месеца, с цел да могат да се спасят. Казах им, че няма да треперят до последния край и по този начин беше. След това не съумях да се схвана с Локомотив Пловдив и взех решение да остана още малко време във Враца. Видях накъде отиват нещата. Някои неща ми харесаха, други не. Седнах и изложих моята теза пред управлението и мисля, че се разделяме като другари.

Да, бях покрай завръщане в Локомотив. Там не знам какво се случи, само че ще го разкрия. Държахме непрекъсната връзка с Александър Томаш и до последно нещата бяха по този начин, че в случай че не подпише един футболист, ще вземат мен. Дойде футболистът и избраха него. Хубавото е, че е българин. Пожелавам му триумф в Локомотив. Така аз не съумях да се завърна в моя дом. Визирам Ангел Лясков.

Нека стартира шампионатът и да минат няколко кръга, след което ще забележим дали ще можем да нападаме това заветно седмо място, в което всеки се цели. Надявам се да стартираме по добър метод втория полусезон. Не мислим, че ще се борим за оставане, тъй като имаме доста добър тим и ядрото е от българи. Подготвени сме за безусловно всичко.

Ако се стигне да играя на " Колежа ", ще има по-специален заряд за мен, само че аз съм експерт и ще подходя с нужното почитание. Надявам се още веднъж да отбележа гол против Ботев.

Ловеч е покрай моя роден град Плевен. Треньор на Литекс беше Люпко Петрович и идваше в Плевен да следи няколко мача. Каза, че желае да ме купи и по този начин се стигна до моето прекосяване в Литекс. Когато отидох там на 15 години, бях по-плах. Приеха ме доста приветливо. Всички бяха супер огромни пичове с мен - Крум Бибишков, Петър Златинов, Йеленкович, Берберович... Имаше неповторими футболисти и внезапно аз се озовавам в една съблекалня измежду вълците. Видях на какви обороти се работи и беше един добър урок за мен. Благодаря на господин Гриша Ганчев, че ми даде път във футбола.

Имали сме доста случки с Гриша Ганчев. Разбира се, че поддържаме връзка с него. Пиша му всякога, когато има имен ден или рожден ден. Такъв човек не би трябвало да се не помни и би трябвало да му дадеш нужното почитание.

С ръка на сърцето мога да кажа, че в Локомотив Пловдив открих точното място за мен. Това беше изчезналата част от пъзела, с цел да се усещам в действителност значим и важен. Намерих верния темп, вярната съблекалня, вярното управление, верния треньор. Благодаря им, че ми дадоха този трамплин да стигна до националния тим и да изляза в чужбина.

Престоят ми в ЦСКА беше отличен. Направихме това, за което бяхме селектирани. Изпълнихме задачите си до дъно. Кой футболист не желае да играе за ЦСКА в А група пред цялостен стадион? Просто имахме разминавания с управлението и взех решение да кажа, че желая да диря щастието си на друго място.

Две са най-ценните ми купи. С ЦСКА изпитах неописуема еуфория. След това с Локомотив (Пловдив) беше черешката на тортата. Стигнахме до финала с Ботев, а те бяха в по-добра позиция. Никой не вярваше в нас, с изключение на треньорът ни и ние самите. Тази Купа стои на доста значимо място в моя живот и витрината ми с титли. Купата против градския противник е доста по-сладка, тъй като видях какво е да празнуваш и половината град да бъде благополучен и да се радва. Колкото до последната дузпа против ЦСКА във втория край с Локомотив, аз изявих желанието да удрям петата дузпа. Надявах се да бъде взема решение. Бях извънредно спокоен. Даже жена ми, откакто свърши мачът, ми сподели, че не е гледала дузпата, тъй като е знаела какво ще стане, в случай че изпусна. Тя беше най-щастливият човек на стадиона.

Когато играех в Полша, жена ми към този момент беше забременяла и нямаше по какъв начин да пристигна с мен. Много ми тежеше, че не мога да я виждам, не мога да ѝ оказвам помощ. Това доста ме тормозеше вътрешно и главата ми не беше чиста. Изкарах няколко месеца там и взех решение да се върна, тъй като за мен фамилията е най-важно.

Много са треньорите, с които съм работил. Като започнеш с величия като Любослав Пенев, Христо Стоичков, Красимир Балъков, минем през Бруно Акрапович, млади експерти като Тунчев... Двама са треньорите, които са ми създали най-силно усещане и това са Любо Пенев и Бруно Акрапович. Говоря откъм дисциплинираност, работа и това, че са директни към всеки един футболист.

Ако погледнем към българите, мога да кажа, че държа едно доста високо равнище на моята позиция. Доста тимове пробват да практикуват схемата 3-5-2 или 3-4-3. Смея да настоявам, че съм един от най-хубавите халф-бекове, колкото и нескромно да звучи.

В началото моето семейство беше с мен в Южна Корея, а по-късно се прибраха. Беше едно прелестно странствуване, тъй като е страна от третия свят и малко се знае за нея. Футболът не е толкоз публикуван там, само че това, което мога да кажа, е, че футболът е светлинни години пред българския. Манталитетът, развиване на футболисти, възобновяване, отношение, маркетинг... Тук сме на доста назад във времето. Футболът там е доста динамичен и пряк. Видяхте какво направиха на Световното състезание.

Следя националния тим. Разбира се, че тая някакви дребни очаквания, че мога да играя за националния тим. Все отново към този момент съм на 33 години и виждам каква е политиката в тима - да се постановат млади футболисти. Това не значи, че съм за отменяне. Ако получа повиквателна, сигурно ще приема и ще се отзова. Илиан Илиев направи доста за двата мача, в които води тима. Селектира верните футболисти и направи изключителни резултати. Пожелавам му триумф.

Искам да ти кажа, че когато дойдох в Ботев, първо бях разговарял с Любослав Пенев, по-късно с изпълнителния шеф Тервел Златев. Вили Вуцов ме посрещна доста топло и ми сподели, че чака от мен да играя като раздвижен централен нападател. Малко се бях стъписал, тъй като за първи път щях да играя на тази позиция. Мисля, че му свърших работа. Той е извънредно занимателен треньор. Обича да се майтапи с футболистите, да се закача, да има някакви облози след подготовка, както във видеото. Той е извънредно добър треньор. Купих бонбони за целия тим, откакто изгубих облога си с Вили.

Моето предпочитание е да завърша кариерата си в Локомотив. В момента се усещам прелестно на тези години, подкрепям тялото си и съм в отлична форма. Скоро не мисля за отричане, тъй като чувствам тялото си. Мога да дам още на футбола.

Гриша Ганчев беше доста непоколебим към всички. Изискваше доста от нас и беше неудовлетворен, даже когато сме победили. Той знаеше, че можем доста повече. Имаше много случки, в които когато не сме играли хубаво или сме паднали, той ни чакаше с торти. Вкарваше ни в съблекалнята, с цел да ни почерпи. Когато за първи път ми се случи, аз чаках да бъде нещо ужасно, обаче виждам, че има торти. Казваше ни: " Айде в този момент вземете по едно парче торта за това показване. Да хапнете хубаво, да се подсладите ". С господин Крушарски и господин Ганчев съм имал най-топла връзка, която подкрепям.

Финалът за Купата с Левски беше най-тежкият край за мен. Левски беше извънредно окомплектован тим. Знаехме, че ще имаме доста малко шансове, както и стана. Не знам дали имахме и два удара към тяхната врата, те ни бяха обкръжили. Голът се печеше, само че вездесъщият Георги Петков самичък ни донесе Купата ", сподели той.