България единствена в ЕС използва палмово масло в сиренето
Момчил Неков е роден на 13 май 1986 година в Силистра в семейство на учители. В родния си град през 2005 година приключва езиковата гимназия "Пейо Яворов ". Магистър по "Политически мениджмънт " от СУ "Св. Климент Охридски " и магистър по "Международни стопански връзки " от УНСС. От 2013 година е докторант във Философския факултет на софийския университет.
Член на Българска социалистическа партия от 2009 година От февруари 2010 година до избирането му за член на Екологичен потенциал работи като контрольор и старши контрольор в Дирекция "Правни производства и контрол " в Комисията за отбрана на персоналните данни. Избран е за евродепутат от листата на Българска социалистическа партия. В Екологичен потенциал Неков работи в комисиите по просвета и обучение и земеделие и развиване на селските райони. Заместник-председател е на Интерпарламентарната група РУМРА, която работи за повишение видимостта на планинските, селските и отдалечените райони на Европейски Съюз. Сред целите в работата му е развиването на биоземеделието и системите за напояване в България, отстояване на ползите на българските аграрни производители. Неков е създател на две книги с политологични проучвания.
"Който създава храни с двойно качество, да му бъдат налагани санкции "
- Господин Неков, до каква степен стигна разрешаването на казуса, обвързван със отбраната на обичайните български артикули?
- По-скоро би трябвало да го приемем като опция, защото ние сами си направихме проблем на национално равнище. Защото това е една опция, която от ден на ден се маркетира и таргетира като предпазени географски и инструкции и отбрана на генезис, а ние просто не го използваме. И оттова към този момент идват проблемите, тъй като действително на този стадий страни, които са прилежащи на нас, като Гърция да вземем за пример, употребяват доста добре продуктите си със предпазени наименования. Те обаче стартират да пречат на нас, тъй като могат да защитят артикули като българското саламурено сирене или българското кисело мляко. Това са опциите, които изпускаме, първо стопански, и второ - чисто като културна еднаквост. Защото всеки чужденец, първото, с което се среща у нас, е българската кулинария. Оттам към този момент районните дегустационни пакети се развиват и още повече за географските означения е значимо да се каже, че това е опция на потребителя да му е обезпечено качество. Ако във Франция се употребява несъмнено сирене, същото сирене с географско обозначение, от която и точка на света да си го купиш, значи, че ще е същинското сирене, създадено във Франция. А до каква степен ние сме стигнали? Работим интензивно, уповавам се оптимално скоро да излезем със заявление по главните артикули.
- Това е работа на сектора, несъмнено?
- Да. Надявам се в оптимално скоро време производителите да излязат със заявление по главните артикули на българското саламурено сирене. Те са няколко типа: козе, овче и краве. На този стадий това, което ме радва, е, че се разшумя, има полемика по тематиката, което имам вяра, че ще докара до заявки и е допустимо до 1-2 години да се поздравим с към десетина продукта със предпазено географско обозначение.
- По тази щекотлива тематика, която върви към този момент втора година в Европейски Съюз за двойния стандарт на храните, ще има ли някаква регулация на европейско равнище, която да се трансформира и на национални нива по този начин, че в действителност да се отстранен тези практики? Или се разчита единствено на това, че се шуми, с цел да се поправят търговците?
- Регулация ще има към този момент и от Европейска комисия. Сублимният миг, може би, беше предходната година през септември, когато персонално ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че няма да разреши да има двойни стандарти. Това беше изявление, след което стартира работата в Екологичен потенциал. Като докладчик в Комисията по земеделие дадох съответни оферти - който създава храни с двойно качество, да му бъдат налагани санкции и да се води като нелоялна комерсиална процедура. Това значи, че в случай че ти наложат глоба 4% от оборота, няма да имаш никакъв интерес да произвеждаш с двойно качество, защото в доста случаи е явно, че това се прави поради икономическите изгоди с вложение на по-нискокачествени артикули.
- Да, това е вашето предложение, което е положително. Как обаче виждате нещата, допустимо ли е това да се случи? Комисията има един голям запас, само че процесите някак си вървят постепенно, най-малко съгласно мен.
- Вярвам, че следващата година би трябвало да стане.
- Догодина би трябвало да стане това, което вие оферирате?
- Да, до края на тази година би трябвало да се създадат всички проучвания и проучванията, които са подадени от страните членки, с цел да може да се създадат референтни артикули, да се види къде са разминаванията. Бизнесът от ден на ден търси срещи и с нас, и от извинителен режим, несъмнено, и от това да покажат за какво са тези разлики. И в това време производителите видяха, че няма различен вид с изключение на да синхронизират продуктите на всички места. По-скоро те желаят диалози с нас, с цел да схванат къде има разлики. Защото някъде от самите законодателства се получават тези разлики, а те се пробват да се скрият зад тях. Смятам обаче, че към този момент и бизнесът е подготвен за такива стъпки. Някои бизнеси, примерно като една от мултинационалните компании за произвеждане на бебешки храни, към този момент си уеднакви продуктите на всички места. Така че считам, че то ще стане двустранно - и от европейското законодателство, и от страна на самите мултинационални компании, с цел да преминат към еднообразно произвеждане на единния европейски пазар.
- Вие казвате налагане на наказания, само че в същото време идентифицирате казуса с разликите в законодателството. Ще бъдем ли притиснати ние, като страна, да премахнем тази разлика в законодателството си или няма по какъв начин да ни задължат да го надигнем в тази посока?
- Визирам страни като Германия и Австрия, които примерно за рибените пръчици имат закон минималното количество да е 62%, до момента в който британската компания, която ги прави, ги създава с 58% за целия Европейски Съюз. А единствено за Германия и Австрия ги подготвя с 62%, защото това е минимумът по закон. За такива разминавания приказваме.
- Но те се разрешават на локално равнище. Нашето законодателство дава благоприятни условия да се лавира.
- Нямаме закон, нямаме стандарти, до момента в който австрийците имат, това е разликата. Докато самата компания твърди, че при 58% консистенцията на рибните пръчици е най-хубава. От тази позиция това, което приканвам на национално равнище, е да имаме стандарти. Защо ние да нямаме същите като в Германия и като в Австрия?
- В този смисъл по какъв начин гледате на към момента новата концепция да се вкарат наложителни минимални стандарти във връзка с най-разпространените храни, като да вземем за пример кренвиршите и някои млечни артикули?
- Още от 2016 година приканвам тъкмо за това - палмовото масло да не се употребява в хранителната индустрия, изключително в сирената. Тъй като се оказа, че България е единствената страна в целия Европейски Съюз, която употребява палмово масло за произвеждане на сирене.
- Това е във връзка с сиренето. Сега вървят експертни диалози какво да бъде наложителното минимално наличие на месо да вземем за пример в кренвиршите. Задавам този въпрос, тъй като, доколкото разбирам, на европейско равнище няма сходно условие за несъмнено количество месо в кренвиршите и този стандарт може да стане наложителен за нашите производители, само че няма по какъв начин да го наложим на непознатите. И по този начин има заплаха нашите производители да претърпят загуби, откакто непознатите залеят пазара ни с по-евтини артикули.
- Точно по тази причина е значимо потреблението и на самите географски означения, които дават добавена стойност, изкарват продукта от конкуренцията на другите да се бият единствено по цена. Те ще се борят и по качество, и по генезис. В случая приказваме за минимални стандарти, с цел да може като кажеш суджук, да разбираш точно суджук - това, което ни е обичайно преплетено в културата и в разбиранията, а не примерно в него да има всевъзможни други смеси, само че не и месо. Или да съдържа млечен протеин или нещо сходно, което да имитира месо.
- Каква е задачата, с която дружно с Националната овцевъдна и козевъдна асоциация организирахте форума по проблемите на сектора, които са доста и са от от дълго време?
- Последният отчет, който е на Екологичен потенциал по проблемите на овцевъдството и козевъдството, е от 2008 година Нещата от този момент са се трансформирали много. В България няма тактика за бранш овцевъдство и козевъдство, а това е обичаен бранш, който е изхранвал и дедите ни, изхранвал е и родителите ни, и има доста огромен капацитет и благоприятни условия. Но ние не можем да ги използваме. За следващ път, в следващ бранш, не можем да ги използваме, тъкмо тъй като нямаме тактика, няма правно подкрепяне. И самите условия не са синхронизирани по този начин, че да дават добавена стойност на производителите и те да се усещат предпазени.
- Това зависи от нашите политици или от бранша, и какво се надявате да се реализира, с цел да има усъвършенстване?
- Това зависи от всички играчи по веригата - и от страната, и от нас, и от самите производители. Защото провокациите към този момент са и международни, само че и на национално равнище имаме задоволително проблеми, които не сме решили. Това е задачата - да синхронизираме системата, да изготвим тактика, която да е съответна до идващия програмен интервал - 2027 година, с цел да може действително ние да сложим провокациите и плюсовете на масата и да забележим какви са опциите. Трябва да осведомяваме и самите производители по какъв начин се трансформират нещата. Това съгласно мен е наша работа, на политиците.
Член на Българска социалистическа партия от 2009 година От февруари 2010 година до избирането му за член на Екологичен потенциал работи като контрольор и старши контрольор в Дирекция "Правни производства и контрол " в Комисията за отбрана на персоналните данни. Избран е за евродепутат от листата на Българска социалистическа партия. В Екологичен потенциал Неков работи в комисиите по просвета и обучение и земеделие и развиване на селските райони. Заместник-председател е на Интерпарламентарната група РУМРА, която работи за повишение видимостта на планинските, селските и отдалечените райони на Европейски Съюз. Сред целите в работата му е развиването на биоземеделието и системите за напояване в България, отстояване на ползите на българските аграрни производители. Неков е създател на две книги с политологични проучвания.
"Който създава храни с двойно качество, да му бъдат налагани санкции "
- Господин Неков, до каква степен стигна разрешаването на казуса, обвързван със отбраната на обичайните български артикули?
- По-скоро би трябвало да го приемем като опция, защото ние сами си направихме проблем на национално равнище. Защото това е една опция, която от ден на ден се маркетира и таргетира като предпазени географски и инструкции и отбрана на генезис, а ние просто не го използваме. И оттова към този момент идват проблемите, тъй като действително на този стадий страни, които са прилежащи на нас, като Гърция да вземем за пример, употребяват доста добре продуктите си със предпазени наименования. Те обаче стартират да пречат на нас, тъй като могат да защитят артикули като българското саламурено сирене или българското кисело мляко. Това са опциите, които изпускаме, първо стопански, и второ - чисто като културна еднаквост. Защото всеки чужденец, първото, с което се среща у нас, е българската кулинария. Оттам към този момент районните дегустационни пакети се развиват и още повече за географските означения е значимо да се каже, че това е опция на потребителя да му е обезпечено качество. Ако във Франция се употребява несъмнено сирене, същото сирене с географско обозначение, от която и точка на света да си го купиш, значи, че ще е същинското сирене, създадено във Франция. А до каква степен ние сме стигнали? Работим интензивно, уповавам се оптимално скоро да излезем със заявление по главните артикули.
- Това е работа на сектора, несъмнено?
- Да. Надявам се в оптимално скоро време производителите да излязат със заявление по главните артикули на българското саламурено сирене. Те са няколко типа: козе, овче и краве. На този стадий това, което ме радва, е, че се разшумя, има полемика по тематиката, което имам вяра, че ще докара до заявки и е допустимо до 1-2 години да се поздравим с към десетина продукта със предпазено географско обозначение.
- По тази щекотлива тематика, която върви към този момент втора година в Европейски Съюз за двойния стандарт на храните, ще има ли някаква регулация на европейско равнище, която да се трансформира и на национални нива по този начин, че в действителност да се отстранен тези практики? Или се разчита единствено на това, че се шуми, с цел да се поправят търговците?
- Регулация ще има към този момент и от Европейска комисия. Сублимният миг, може би, беше предходната година през септември, когато персонално ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че няма да разреши да има двойни стандарти. Това беше изявление, след което стартира работата в Екологичен потенциал. Като докладчик в Комисията по земеделие дадох съответни оферти - който създава храни с двойно качество, да му бъдат налагани санкции и да се води като нелоялна комерсиална процедура. Това значи, че в случай че ти наложат глоба 4% от оборота, няма да имаш никакъв интерес да произвеждаш с двойно качество, защото в доста случаи е явно, че това се прави поради икономическите изгоди с вложение на по-нискокачествени артикули.
- Да, това е вашето предложение, което е положително. Как обаче виждате нещата, допустимо ли е това да се случи? Комисията има един голям запас, само че процесите някак си вървят постепенно, най-малко съгласно мен.
- Вярвам, че следващата година би трябвало да стане.
- Догодина би трябвало да стане това, което вие оферирате?
- Да, до края на тази година би трябвало да се създадат всички проучвания и проучванията, които са подадени от страните членки, с цел да може да се създадат референтни артикули, да се види къде са разминаванията. Бизнесът от ден на ден търси срещи и с нас, и от извинителен режим, несъмнено, и от това да покажат за какво са тези разлики. И в това време производителите видяха, че няма различен вид с изключение на да синхронизират продуктите на всички места. По-скоро те желаят диалози с нас, с цел да схванат къде има разлики. Защото някъде от самите законодателства се получават тези разлики, а те се пробват да се скрият зад тях. Смятам обаче, че към този момент и бизнесът е подготвен за такива стъпки. Някои бизнеси, примерно като една от мултинационалните компании за произвеждане на бебешки храни, към този момент си уеднакви продуктите на всички места. Така че считам, че то ще стане двустранно - и от европейското законодателство, и от страна на самите мултинационални компании, с цел да преминат към еднообразно произвеждане на единния европейски пазар.
- Вие казвате налагане на наказания, само че в същото време идентифицирате казуса с разликите в законодателството. Ще бъдем ли притиснати ние, като страна, да премахнем тази разлика в законодателството си или няма по какъв начин да ни задължат да го надигнем в тази посока?
- Визирам страни като Германия и Австрия, които примерно за рибените пръчици имат закон минималното количество да е 62%, до момента в който британската компания, която ги прави, ги създава с 58% за целия Европейски Съюз. А единствено за Германия и Австрия ги подготвя с 62%, защото това е минимумът по закон. За такива разминавания приказваме.
- Но те се разрешават на локално равнище. Нашето законодателство дава благоприятни условия да се лавира.
- Нямаме закон, нямаме стандарти, до момента в който австрийците имат, това е разликата. Докато самата компания твърди, че при 58% консистенцията на рибните пръчици е най-хубава. От тази позиция това, което приканвам на национално равнище, е да имаме стандарти. Защо ние да нямаме същите като в Германия и като в Австрия?
- В този смисъл по какъв начин гледате на към момента новата концепция да се вкарат наложителни минимални стандарти във връзка с най-разпространените храни, като да вземем за пример кренвиршите и някои млечни артикули?
- Още от 2016 година приканвам тъкмо за това - палмовото масло да не се употребява в хранителната индустрия, изключително в сирената. Тъй като се оказа, че България е единствената страна в целия Европейски Съюз, която употребява палмово масло за произвеждане на сирене.
- Това е във връзка с сиренето. Сега вървят експертни диалози какво да бъде наложителното минимално наличие на месо да вземем за пример в кренвиршите. Задавам този въпрос, тъй като, доколкото разбирам, на европейско равнище няма сходно условие за несъмнено количество месо в кренвиршите и този стандарт може да стане наложителен за нашите производители, само че няма по какъв начин да го наложим на непознатите. И по този начин има заплаха нашите производители да претърпят загуби, откакто непознатите залеят пазара ни с по-евтини артикули.
- Точно по тази причина е значимо потреблението и на самите географски означения, които дават добавена стойност, изкарват продукта от конкуренцията на другите да се бият единствено по цена. Те ще се борят и по качество, и по генезис. В случая приказваме за минимални стандарти, с цел да може като кажеш суджук, да разбираш точно суджук - това, което ни е обичайно преплетено в културата и в разбиранията, а не примерно в него да има всевъзможни други смеси, само че не и месо. Или да съдържа млечен протеин или нещо сходно, което да имитира месо.
- Каква е задачата, с която дружно с Националната овцевъдна и козевъдна асоциация организирахте форума по проблемите на сектора, които са доста и са от от дълго време?
- Последният отчет, който е на Екологичен потенциал по проблемите на овцевъдството и козевъдството, е от 2008 година Нещата от този момент са се трансформирали много. В България няма тактика за бранш овцевъдство и козевъдство, а това е обичаен бранш, който е изхранвал и дедите ни, изхранвал е и родителите ни, и има доста огромен капацитет и благоприятни условия. Но ние не можем да ги използваме. За следващ път, в следващ бранш, не можем да ги използваме, тъкмо тъй като нямаме тактика, няма правно подкрепяне. И самите условия не са синхронизирани по този начин, че да дават добавена стойност на производителите и те да се усещат предпазени.
- Това зависи от нашите политици или от бранша, и какво се надявате да се реализира, с цел да има усъвършенстване?
- Това зависи от всички играчи по веригата - и от страната, и от нас, и от самите производители. Защото провокациите към този момент са и международни, само че и на национално равнище имаме задоволително проблеми, които не сме решили. Това е задачата - да синхронизираме системата, да изготвим тактика, която да е съответна до идващия програмен интервал - 2027 година, с цел да може действително ние да сложим провокациите и плюсовете на масата и да забележим какви са опциите. Трябва да осведомяваме и самите производители по какъв начин се трансформират нещата. Това съгласно мен е наша работа, на политиците.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ