Последната молитва на номадите се крие в 50 навивания, но ИИ я прочете
Молитва в свитък, който никой не смееше да разгърне.
В берлинския Музей на етнологията се съхранява необичаен монголски портативен олтар, наименуван Гунгарваа. Неотдавна учените съумяха да надникнат в един от откритите в него навити на руло свитъци, без да го разпростират физически. Това стана допустимо с помощта на 3D рентгенова томография и математически логаритми, които нормално се употребяват в проучванията на акумулатори. Резултатите са оповестени в списанието Journal of Cultural Heritage.
Будизмът в Монголия се развива в тясна връзка с номадския метод на живот. Много фамилии са имали собствен личен стилен олтар, който са вземали със себе си при пътешестване. В допълнение към фигурките и декоративните предмети, тези олтари постоянно са съдържали реликви и дребни молитвени свитъци, известни като дхарани. След революцията от 20-те години на ХХ в. сходни светилища съвсем изцяло изчезват – те са всеобщо унищожавани.
Въпреки това един подобен олтар се озовал в Германия. В продължение на доста години той лежал в хранилищата и за произхода му не се знаело съвсем нищо. Когато реставраторката Биргит Канценбах почнала да го изследва, открила, че наличието му – цветя от плат, реликви, статуетки и три дребни свитъка – е било разхвърляно. Тя отпътува за Монголия, с цел да разбере повече, а по-късно се обръща към физика Тобиас Арлт от центъра „ Хелмхолц “ в Берлин.
Арлт организира проучването благодарение на томографския уред BAM с източник BESSY II. Според него във всеки свитък имало към 50 плътни намотки, а хартиената лента била дълга повече от 80 см. Самият свитък бил дълъг единствено 3-5 сантиметра и бил завит в коприна и залепен. По-рано, с цел да се разчетат надписите, сходни артефакти е трябвало да се разпростират ръчно, което постоянно е водело до повреди. Сега това е допустимо да се направи виртуално.
С помощта на софтуера Amira и логаритмите, създадени в Института „ Конрад Цузе “, откривателите „ разгъват “ свитъка в дигитален тип. Преди това този развой отнемаше доста време, само че с помощта на изкуствения разсъдък той беше интензивен. Същите способи се употребяват в проучванията на батериите – да вземем за пример за разбор на плътната опаковка на клетките и вътрешните повреди.
Върху виртуално разгънатата хартия се появиха следи от мастило. Това беше ненадейно, тъй като обичайно китайското мастило се прави от сажди и лепило, само че в този случай са употребявани пигменти, съдържащи метали. Надписът е изписан с тибетски букви, само че текстът е на санскрит. Учените били сюрпризирани, когато разпознали известната мантра „ Ом мани падме хум “.
Тази мантра постоянно може да се види гравирана върху скалите в Тибет и региона на Хималаите, или изписвана върху хартия, а също и на молитвените колела, защото се счита, че по този метод благословията на мантрата се популяризира.
