Български учени с принос при изследването на лекарства за ракови заболявания
Молекулните механизми на едни от най-мощните противоракови лекарства към този момент са изяснени и за това принос имат и български учени от института по молекулярна биология към Българска академия на науките. Научната им обява в най-авторитетното в света списание CELL в съавторство с най-големите в региона на биомедицинските науки от института Кюри и Макс Планк беше най-дългоочакваната, защото ще даде опция да се открие по-малко отровен вид на онкомедикаментите.
Всичко стартира от инкубатора, в който се отглеждат доста специфични линии човешки ракови кафези с флуоресцентни белтъци.
" Те самите кафези си ги синтезират тях. Те по този начин са генетично модифицирани, че няма потребност да им поставям нищо ", сподели доктор Радослав Александров - лаборатория по геномна непоклатимост Българска академия на науките.
Светещите белтъци пък са значими, тъй като може да се наблюдава присъединяване им в разнообразни клетъчни процеси благодарение на флуоресцентен колфокален микроскоп.
Нашите микроскоп ски системи разполагат с точно фокусирани ултравиолетови лазери, с помощната на които ние можем там, където желаеме в живите кафези да създадем увреждане в ДНК ", уточни доктор Радослав Александров.
Остава да видят кои тъкмо белтъци, в какъв ред и по кое време ще се втурнат да я кърпят. Или за какъв брой време и с какъв интензитет нарастват светещите точки. И по този начин се сортират най-ефективните цели, които могат да убият раковата клетка или в тази ситуация - най-важните белтъци в ремонтната скица на ДНК. Противораковите средства от последно потомство в този момент се целят в белтъка Парп 1 - или това е първият, който реагира на увредата.
" В момента на микроскопската система, която виждате зад мен, се изследват резултатите на противоракови препарати ", разяснява доктор Радослав Александров.
В случая нашият екип открива, че Парп 1, първият от незабавната команда, съумява да задържи дружно краищата на ДНК на мястото на спирането й. А когато медикаментите блокират този ензим, ДНК не се възвръща. Натрупването на неточности в последна сметка води до гибел на раковата клетка. Но това пречи и на здравите кафези или колкото медикаментът е по-ефективен против рака, толкоз е по-токсичен.
" Както е при парп инхибиторите, безусловно цялостният молекулен механизъм, по който работят тези медикаменти към момента не е изцяло обяснен ".
Нашият екип съумява да откри разнообразни механизми на деяние на инхибиторите, което в последна сметка ще помогне да се подберат молекулите с оптималната успеваемост и минимални странични резултати.
" С техниката, която ние разполагаме, ние можем да го създадем на равнище, което е бих споделил е неповторимо в международен мащаб ", уточни доктор Радослав Александров.
Затова най-големите в биомедицинските проучвания като института " Кюри " и " Макс Планк " избират да партнират с нашия център по модерна микроскопия.
" Перспективата е такава, че да могат да се разгласяват повече такива публикации и България да може да излезе на интернационално равнище и да разгласяват тези резултати. Ние би трябвало да имаме повече колаборация с интернационалните институции. Ето за какво аплайваме да създадем един нов център ", сподели доцент Стойно Стойнев.
Или задачата е да се построи нов институт за биомолекулярни проучвания, който ще интегрира молекулярна клетъчна биология с подходи и технологии от математическите, физическите и компютърните науки. Макар и в центъра на международната научна мисъл, проучванията на рака и на редките генетични болести имат потребност от нови подходи и технологии, с цел да се форсира намирането на ефикасни лечения. И в това съревнование нашите учени явно имат какво да предложат.
" Тези публикации се вършат от огромен брой учени, доста постоянно от разнообразни институции, тъй като всеки от тях е профилиран в дадена технология, които другите не могат да извършат ", сподели доцент Стойно Стойнов.
Ако планът им успее, институтът ще бъде построен в България. А стане ли това, ще си върнем доста от учените, на които им се постанова да вършат просвета по света.
Всичко стартира от инкубатора, в който се отглеждат доста специфични линии човешки ракови кафези с флуоресцентни белтъци.
" Те самите кафези си ги синтезират тях. Те по този начин са генетично модифицирани, че няма потребност да им поставям нищо ", сподели доктор Радослав Александров - лаборатория по геномна непоклатимост Българска академия на науките.
Светещите белтъци пък са значими, тъй като може да се наблюдава присъединяване им в разнообразни клетъчни процеси благодарение на флуоресцентен колфокален микроскоп.
Нашите микроскоп ски системи разполагат с точно фокусирани ултравиолетови лазери, с помощната на които ние можем там, където желаеме в живите кафези да създадем увреждане в ДНК ", уточни доктор Радослав Александров.
Остава да видят кои тъкмо белтъци, в какъв ред и по кое време ще се втурнат да я кърпят. Или за какъв брой време и с какъв интензитет нарастват светещите точки. И по този начин се сортират най-ефективните цели, които могат да убият раковата клетка или в тази ситуация - най-важните белтъци в ремонтната скица на ДНК. Противораковите средства от последно потомство в този момент се целят в белтъка Парп 1 - или това е първият, който реагира на увредата.
" В момента на микроскопската система, която виждате зад мен, се изследват резултатите на противоракови препарати ", разяснява доктор Радослав Александров.
В случая нашият екип открива, че Парп 1, първият от незабавната команда, съумява да задържи дружно краищата на ДНК на мястото на спирането й. А когато медикаментите блокират този ензим, ДНК не се възвръща. Натрупването на неточности в последна сметка води до гибел на раковата клетка. Но това пречи и на здравите кафези или колкото медикаментът е по-ефективен против рака, толкоз е по-токсичен.
" Както е при парп инхибиторите, безусловно цялостният молекулен механизъм, по който работят тези медикаменти към момента не е изцяло обяснен ".
Нашият екип съумява да откри разнообразни механизми на деяние на инхибиторите, което в последна сметка ще помогне да се подберат молекулите с оптималната успеваемост и минимални странични резултати.
" С техниката, която ние разполагаме, ние можем да го създадем на равнище, което е бих споделил е неповторимо в международен мащаб ", уточни доктор Радослав Александров.
Затова най-големите в биомедицинските проучвания като института " Кюри " и " Макс Планк " избират да партнират с нашия център по модерна микроскопия.
" Перспективата е такава, че да могат да се разгласяват повече такива публикации и България да може да излезе на интернационално равнище и да разгласяват тези резултати. Ние би трябвало да имаме повече колаборация с интернационалните институции. Ето за какво аплайваме да създадем един нов център ", сподели доцент Стойно Стойнев.
Или задачата е да се построи нов институт за биомолекулярни проучвания, който ще интегрира молекулярна клетъчна биология с подходи и технологии от математическите, физическите и компютърните науки. Макар и в центъра на международната научна мисъл, проучванията на рака и на редките генетични болести имат потребност от нови подходи и технологии, с цел да се форсира намирането на ефикасни лечения. И в това съревнование нашите учени явно имат какво да предложат.
" Тези публикации се вършат от огромен брой учени, доста постоянно от разнообразни институции, тъй като всеки от тях е профилиран в дадена технология, които другите не могат да извършат ", сподели доцент Стойно Стойнов.
Ако планът им успее, институтът ще бъде построен в България. А стане ли това, ще си върнем доста от учените, на които им се постанова да вършат просвета по света.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ