Можеше ли да остане жива младата майка във врачанската болница?

Можеше ли да остане жива младата майка във врачанската болница? Едва ли. Не единствено тъй като има едно опазване на здравето за небогати и друго за богати

А тъй като бездушното, безконтролно равнодушие се отглежда десетилетия наред, написа Александър Андреев в

Сърцераздирателно…

Стотици хиляди хора в България с невярващи очи са гледали видеото, в което 44-годишната жена умира на една прегръдка разстояние от детето си в непревземаемия подстъп на врачанската болница. И са ронили сълзи, и са псували здравната система, „ Бърза помощ “ и цялото държавно управление отпред с министъра на здравеопазването…

Всъщност българското опазване на здравето въобще не е единственият провинен за гибелта на младата майка. И дано не го описваме само като убийствена пустота, където хората мрат на конвейер, а неколцина златотърсачи лакомо пълнят джобовете си.

Едно опазване на здравето за небогати и друго за богати

Днес българското опазване на здравето е надалеч по-добро, в сравнение с преди 30 години (да, знам какъв брой хора ще скочат против това твърдение), а разликата сред тогава и в този момент е единствено в едно: през днешния ден се вижда, че има едно опазване на здравето за богати и друго за небогати, до момента в който по времето на Народна република България този факт се криеше. Тогава нямаше мобилни телефони с камери, нямаше и обществени мрежи, от които да научим за всекидневните човешки нещастия, а по-късно да пророним сълза и да напсуваме властта. (Пък да псуваш властта си беше много рисково.)

Не, виновността на опазването на здравето в тази ситуация отстъпва на назад във времето, въпреки че я има. Още повече в сегашната обстановка, когато това опазване на здравето е освен претрупано заради пандемията, само че и раздирано от вътрешни несъгласия за вируси, лечения и ваксини и травмирано от външния напън на побеснели антиваксъри, на идеологически настървени разобличители на „ мита за пандемията “ и на елементарни опортюнисти, които търсят 5 минути популярност или някакъв политически бонус.

А виновността е другаде

Истинската виновност за случилото се във врачанската болница носи ширещото се безразличие, безразличието, бездушието, потискащият публичен вакуум, в който живее топящото се българско население. То по тази причина се и топи, тъй като хората нямат чувството за взаимност между тях, тъй като обществената тъкан е обезкървена, а дехуманизацията непрекъснато се зъби ту против бежанците, ту против хомосексуалните, ту против другите малцинства.

И това не е от през вчерашния ден или от оня ден, не е отговорен само цинизмът по времето на Борисов, капитализмът, настъпил преди този момент, или измисленият „ социализъм “ по времето на Народна република България.

Виновна в последна сметка е онази администраторка зад стъклото във врачанската болница, която си разбърква кафенцето. Виновна е таман тя във всичките си превъплъщения, които човек ежедневно среща в България: бездушното, безконтролно равнодушие, отглеждано десетилетия наред на тази територия. Територия, където снишаването и оцеляването са житейски постулати, където „ те ме лъжат, че ми плащат… “ и „ законът е врата у поле “ са преобладаващи метафизичен възгледи, а умрялата жена в преддверието на врачанската болница ще бъде забравена тъкмо за един ден…