Психологът Петя Тухлева: COVID-19 е комплексен нападател, о...
Можем да преборим страховете си, като се научим да обичаме и почитаме себе си
Не съблюдаваме рестриктивните мерки, тъй като инстинктите ни за самозапазване са сменени със завист, злоба, яд, изтощение
Трябва да потърсим експерт, щом усетим, че във вътрешните ни монолози започваме настойчиво да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА
- Г-жа Тухлева, близо 2 години след експлоадирането на световната пандемия има ли растеж на психологичните разстройства, свързани с тревога и меланхолия, след боледуване и поради COVID-19? Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre са открили, че вирусът може да провокира душевен проблеми измежду всеки пети от заболелите.
- Определено се следи растеж на тревожните разстройства. Това има пояснение, тъй като в миг на пагубност на физиката е обикновено да отключим тревога на чисто психическо равнище. Когато личността е по-лабилна и прочувствена, възприемането на срещата с вируса се интерпретира доста по-аналитично и следствията за душeвността са по-силни. Като допълнение са и ежедневните диалози, и натоварването в общественото пространство със страхове.
- Кои страхове са по-силни - от пандемията, от изолацията или от отрицателни стопански последици?
- COVID-19 е сложен нападател. Той взема свободата на хората и когато сме в изолираност се раждат страховете ни, а това ни лишава правото да бъдем пълноценни в приноса си в стопански проект. Определено хората се тормозят за утрешният ден и от това какво ги чака, тъй като от безспорни потребители ние трябваше да станем пасивни наблюдаващи.
- Кои са най-тревожните последици - страхови неврози, депресии, бодърствуване?
- Няма определение " най-тревожни ", тъй като всяка тревога е неприятна страст, с която се бори личността. Ескалацията на страха ражда тревога и в случай че тя не се отработи в точния момент, се трансформира в генеративна тревога. Ако и там не сме положили задоволително старания, се раждат неврозите и най-после се появяват уплахите, манийните положения, депресиите. А безсънието е сателит на психическата заетост - когато сме в прочувствено несигурно положение, ставаме антисоциални и търсим удобството на дивана. А в случай че физиката ни не е натоварена задоволително - няма по какъв начин да почива душeвността.
- Може ли тежко преболедуване да отключи меланхолия или обезпокоително разстройство?
- Разбира се! Чувството за пагубност, през което минават хората в тежкото боледуване от COVID-19, е цялостно със страхове и подозрения, че на следващия ден ще е същото. А затрудненията след борбата с вируса в допълнение дават на хората чувство за беззащитност.
- Кои възрастови и обществени групи изпитват най-силен стрес поради пандемията? Къде страховете са по-големи - в по-големите или в дребните селища?
- Хората в дейна възраст 30-55 година са изключително мощно наранени - това са хората, които имат още доста проекти за бъдещето, само че срещайки се с вируса, минават през голяма рецесия на „ смисъла “. Питат се какви беди ги чакат след срещата с вируса.
По персонални наблюдения хората от по-малките обитаеми места са по-изплашени, само че и по-безотговорни в спазването на разпоредбите. Това е разумно, тъй като в по-малките обитаеми места живеят по- възрастни хора и техните паники са за оцеляването на децата, а това ги прави по-нехайни към себе си. Страхът е боязън и при дребни, и при огромни, по тази причина е значимо да се отработи още в начален етап, с цел да не прерасне в тревога.
- Доколко съществени вреди нанасят отдалечените форми на другарство и образование, наложени още по-широко поради пандемията? Губим ли способността си да поддържаме връзка непосредствено?
- Достатъчно, само че това е част от еволюционното ни развиване. И на пещерния човек са му трябвали старания и е изпитвал дискомфорт, до момента в който се промени. Това ни чака и нас - стадий на акомодация и морални борби, промяна на привички и настройки, смяна на упованията ни и малко по малко ще се приспособяваме към новото.
Човекът е обществено създание. Речта ни е дадена, с цел да реализираме продан със себеподобни и по този метод да обогатяваме въображението си и да учим нови неща, само че в този момент имаме обилие на информация и по тази причина даже и на чисто ментално равнище би трябвало да се научим да надграждаме себе си сами.
- Защо, макар страховете от заразяване, множеството от българите не са склонни да съблюдават рестриктивните мерки - носенето на маски да вземем за пример? Какво е вашето пояснение за дребния брой имунизирани у нас?
- Народът ни е изтощен и притеснен в прехода, който роди повече пороци, в сравнение с положителни неща. Моралната и ценностната ни система е похабена до степен, граничеща с нелепостта. Инстинктите ни за самозапазване са сменени със завист, злоба, яд, изтощение и в тази обстановка на пандемия имаме право да бъдем изявени бунтари. Това е в темперамента ни като нация.
А що се отнася до имунизираните у нас - мисля, че самата ни статистика е доста изкривена, тъй като от 10 индивида, минали през вируса, единствено двама или трима са се тествали. Особено това лято доста деца и възрастни се връщаха от морето със болест, само че правеха бързи проби и не влизаха в статистиката.
Ваксинирането е въпрос на персонален избор. Ако мога да дам образец, след година и половина твърдоглавие аз също се имунизирах и съм жива и здрава, и с нищо не съм по-различна. Просто желая да бъда обществена и го направих. Не се плашете, а се съхранете.
- Можем ли и до каква степен сами да преборим страховете си, напрежението, умората от изолацията, ограничаващите ограничения?
- Можем, несъмнено! Когато се научим да обичаме и почитаме себе си! Нормално е да се сринем чисто прочувствено, само че би трябвало и да се надигнем, тъй като даже и през днешния ден да бъде нашият финален ден - той би трябвало да бъде цялостен със наличие, а не с обезсърчение!
Протегнете едната си ръка и сложете страха и гнева в нея, в този момент протегнете и другата - там настанете насладата и вярата в УТРЕ. Е, накъде ще насочите вниманието си, избирате вие!
- Кога би трябвало да потърсим квалифицирана помощ?
- Когато усетим, че във вътрешните ни монолози стартираме настойчиво да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА! Когато усетим, че ни е мъчно да вършим проекти в бъдеще време, когато не сме способни да си дадем отговори през 1-во лице само число.
- Колко време ще ни отнеме да се отърсим от страха от пандемията? Как да се пренастроим към изискванията на „ новото обикновено “, към живот в следващи пандемии, които занапред нататък евентуално ще ни съпътстват?
- Ако не желаеме страхове в живота си, стопираме да вършим проекти в бъдеще време за неща, които не зависят от нас! Нямаме кристална топка, по тази причина следваме личния си път. Препятствия ще има, само че те са за превъзмогване, а не с цел да останем заустени в тях. Светът към този момент е друг и не трябва да живеем в носталгия по предишното, а да поставим старания и да се приспособяваме в новото. Това е решението. Простите неща нормално са най-сложни. Мили хора, не губете усета към живота, за какво и 300 години да живеем, те са капка във вечността, а нашият персонален запас е по-ограничен. Какво са едни 100 години?! Затова не се губете в мисли за неща, които не зависят от вас, а положете старания да извършите днешния си ден неповторим и да поставите цел за утрешния. Само по този начин ще усетим, че сме същински живи.
Петя Тухлева е психолог с 16 години процедура. Има магистратури по логика на психиката, обществена логика на психиката, здравен мениджмънт от Киевския славянски университет, Медицински университет в Пловдив, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. 12 години е била психолог в КАИЛ - Клиника по анестезиология и интензивно лекуване, към УМБАЛ “Св. Георги ". До 2012 година е ръководител на общински съвет по наркотични субстанции - Пловдив. Специализира в оправянето с паник офанзиви, тревоги, зависимости. Член на сдружението на психолозите в България.
Не съблюдаваме рестриктивните мерки, тъй като инстинктите ни за самозапазване са сменени със завист, злоба, яд, изтощение
Трябва да потърсим експерт, щом усетим, че във вътрешните ни монолози започваме настойчиво да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА
- Г-жа Тухлева, близо 2 години след експлоадирането на световната пандемия има ли растеж на психологичните разстройства, свързани с тревога и меланхолия, след боледуване и поради COVID-19? Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre са открили, че вирусът може да провокира душевен проблеми измежду всеки пети от заболелите.
- Определено се следи растеж на тревожните разстройства. Това има пояснение, тъй като в миг на пагубност на физиката е обикновено да отключим тревога на чисто психическо равнище. Когато личността е по-лабилна и прочувствена, възприемането на срещата с вируса се интерпретира доста по-аналитично и следствията за душeвността са по-силни. Като допълнение са и ежедневните диалози, и натоварването в общественото пространство със страхове.
- Кои страхове са по-силни - от пандемията, от изолацията или от отрицателни стопански последици?
- COVID-19 е сложен нападател. Той взема свободата на хората и когато сме в изолираност се раждат страховете ни, а това ни лишава правото да бъдем пълноценни в приноса си в стопански проект. Определено хората се тормозят за утрешният ден и от това какво ги чака, тъй като от безспорни потребители ние трябваше да станем пасивни наблюдаващи.
- Кои са най-тревожните последици - страхови неврози, депресии, бодърствуване?
- Няма определение " най-тревожни ", тъй като всяка тревога е неприятна страст, с която се бори личността. Ескалацията на страха ражда тревога и в случай че тя не се отработи в точния момент, се трансформира в генеративна тревога. Ако и там не сме положили задоволително старания, се раждат неврозите и най-после се появяват уплахите, манийните положения, депресиите. А безсънието е сателит на психическата заетост - когато сме в прочувствено несигурно положение, ставаме антисоциални и търсим удобството на дивана. А в случай че физиката ни не е натоварена задоволително - няма по какъв начин да почива душeвността.
- Може ли тежко преболедуване да отключи меланхолия или обезпокоително разстройство?
- Разбира се! Чувството за пагубност, през което минават хората в тежкото боледуване от COVID-19, е цялостно със страхове и подозрения, че на следващия ден ще е същото. А затрудненията след борбата с вируса в допълнение дават на хората чувство за беззащитност.
- Кои възрастови и обществени групи изпитват най-силен стрес поради пандемията? Къде страховете са по-големи - в по-големите или в дребните селища?
- Хората в дейна възраст 30-55 година са изключително мощно наранени - това са хората, които имат още доста проекти за бъдещето, само че срещайки се с вируса, минават през голяма рецесия на „ смисъла “. Питат се какви беди ги чакат след срещата с вируса.
По персонални наблюдения хората от по-малките обитаеми места са по-изплашени, само че и по-безотговорни в спазването на разпоредбите. Това е разумно, тъй като в по-малките обитаеми места живеят по- възрастни хора и техните паники са за оцеляването на децата, а това ги прави по-нехайни към себе си. Страхът е боязън и при дребни, и при огромни, по тази причина е значимо да се отработи още в начален етап, с цел да не прерасне в тревога.
- Доколко съществени вреди нанасят отдалечените форми на другарство и образование, наложени още по-широко поради пандемията? Губим ли способността си да поддържаме връзка непосредствено?
- Достатъчно, само че това е част от еволюционното ни развиване. И на пещерния човек са му трябвали старания и е изпитвал дискомфорт, до момента в който се промени. Това ни чака и нас - стадий на акомодация и морални борби, промяна на привички и настройки, смяна на упованията ни и малко по малко ще се приспособяваме към новото.
Човекът е обществено създание. Речта ни е дадена, с цел да реализираме продан със себеподобни и по този метод да обогатяваме въображението си и да учим нови неща, само че в този момент имаме обилие на информация и по тази причина даже и на чисто ментално равнище би трябвало да се научим да надграждаме себе си сами.
- Защо, макар страховете от заразяване, множеството от българите не са склонни да съблюдават рестриктивните мерки - носенето на маски да вземем за пример? Какво е вашето пояснение за дребния брой имунизирани у нас?
- Народът ни е изтощен и притеснен в прехода, който роди повече пороци, в сравнение с положителни неща. Моралната и ценностната ни система е похабена до степен, граничеща с нелепостта. Инстинктите ни за самозапазване са сменени със завист, злоба, яд, изтощение и в тази обстановка на пандемия имаме право да бъдем изявени бунтари. Това е в темперамента ни като нация.
А що се отнася до имунизираните у нас - мисля, че самата ни статистика е доста изкривена, тъй като от 10 индивида, минали през вируса, единствено двама или трима са се тествали. Особено това лято доста деца и възрастни се връщаха от морето със болест, само че правеха бързи проби и не влизаха в статистиката.
Ваксинирането е въпрос на персонален избор. Ако мога да дам образец, след година и половина твърдоглавие аз също се имунизирах и съм жива и здрава, и с нищо не съм по-различна. Просто желая да бъда обществена и го направих. Не се плашете, а се съхранете.
- Можем ли и до каква степен сами да преборим страховете си, напрежението, умората от изолацията, ограничаващите ограничения?
- Можем, несъмнено! Когато се научим да обичаме и почитаме себе си! Нормално е да се сринем чисто прочувствено, само че би трябвало и да се надигнем, тъй като даже и през днешния ден да бъде нашият финален ден - той би трябвало да бъде цялостен със наличие, а не с обезсърчение!
Протегнете едната си ръка и сложете страха и гнева в нея, в този момент протегнете и другата - там настанете насладата и вярата в УТРЕ. Е, накъде ще насочите вниманието си, избирате вие!
- Кога би трябвало да потърсим квалифицирана помощ?
- Когато усетим, че във вътрешните ни монолози стартираме настойчиво да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА! Когато усетим, че ни е мъчно да вършим проекти в бъдеще време, когато не сме способни да си дадем отговори през 1-во лице само число.
- Колко време ще ни отнеме да се отърсим от страха от пандемията? Как да се пренастроим към изискванията на „ новото обикновено “, към живот в следващи пандемии, които занапред нататък евентуално ще ни съпътстват?
- Ако не желаеме страхове в живота си, стопираме да вършим проекти в бъдеще време за неща, които не зависят от нас! Нямаме кристална топка, по тази причина следваме личния си път. Препятствия ще има, само че те са за превъзмогване, а не с цел да останем заустени в тях. Светът към този момент е друг и не трябва да живеем в носталгия по предишното, а да поставим старания и да се приспособяваме в новото. Това е решението. Простите неща нормално са най-сложни. Мили хора, не губете усета към живота, за какво и 300 години да живеем, те са капка във вечността, а нашият персонален запас е по-ограничен. Какво са едни 100 години?! Затова не се губете в мисли за неща, които не зависят от вас, а положете старания да извършите днешния си ден неповторим и да поставите цел за утрешния. Само по този начин ще усетим, че сме същински живи.
Петя Тухлева е психолог с 16 години процедура. Има магистратури по логика на психиката, обществена логика на психиката, здравен мениджмънт от Киевския славянски университет, Медицински университет в Пловдив, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. 12 години е била психолог в КАИЛ - Клиника по анестезиология и интензивно лекуване, към УМБАЛ “Св. Георги ". До 2012 година е ръководител на общински съвет по наркотични субстанции - Пловдив. Специализира в оправянето с паник офанзиви, тревоги, зависимости. Член на сдружението на психолозите в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ