Кога човечеството ще се превърне в цивилизация от I тип?
Можем да измерваме напредъка на човешката цивилизация по няколко метода. Например въз основата на нарастването на международното население, на възхода и падението на империите или на нашата софтуерна дарба да достигнем звездите.
Но съществува и един надалеч по-простичък метод – като изчислим количеството сила, което използваме във всеки един миг. В края на краищата ние сме достигнали избран стадий от развиването си, в който способността ни да усвояваме силата е едно от най-полезните ни умения.
Ако приемем, че цивилизации на други планети имат сходни умения, то потреблението на силата на даден тип съставлява положително почти мерило на неговата софтуерна мощност. Точно това е концепцията на така наречен канара на Кардашев.
Руският астрофизик Николай Кардашев я предлага за първи път през 1964 година Той разделя цивилизациите на три типа – планетарни, звездни и космически.
Цивилизация от вид I е способна да употребява сила в мащаб, равняващ се на количеството звездна сила, която доближава нейната планета. Видовете от вид II усвояват силата на своята лична звезда, до момента в който вид III – на цялата галактиката, в която се намират.
Идеята е разпространявана в допълнение от Карл Сейгън, който предлага една по-голяма измерителна канара, която не се състои просто от три вида.
Какъв вид цивилизация сме ние? Въпреки че човечеството употребява голямо количество сила, ние не съумяваме да се вместим даже в вид I.
До Земята доближава приблизително към 1016 вата слънчева сила, а сега човечеството използва към 1013 вата. Ако използваме скалата на Сейгън, то ние сега сме към 0,73.
Всъщност като се има поради, че ние сме нищо и никакви еволюирали примати, сходно достижение не е чак толкоз зле. Но ще достигнем ли в миналото вид I? Все отново не можем да осезаем цялата слънчева светлина, достигаща Земята, и да продължаваме да имаме обитаема планета.
Трите вида цивилизации по скалата на Кардашев. Източник: Wikipedia, cc-by-sa 3.0
Нов теоретичен труд, оповестен неотдавна в arXiv , преглежда точно този въпрос. В него откривателите изследват три съществени източника на сила – изкопаеми горива, нуклеарна сила и възобновима сила – и пресмятат техния евентуален напредък с течение на времето.
От една страна, достигането до вид I наподобява нещо относително елементарно. Ако превърнем производството на сила в главен приоритет, рано или късно ще се превърнем в цивилизация от вид I. Всеки енергиен източник обаче си има и своите ограничавания.
В един рисков случай – да вземем за пример като стартираме да горим всяко едно изкопаемо гориво, с което разполагаме – това ще докара до равнище на изменение на климата, което ще постави завършек на нашето битие (посредством така наречен Велик филтър). Ако всички измрем, то не бихме могли да се превърнем в вид I.
Ето за какво екипът взема решение да подходи по малко по-различен метод и проучва физическите ограничавания на всеки един вид енергиен източник и ги напасва по отношение на нуждата да ограничим изменението на климата и равнищата на замърсяване.
Учените откриват, че даже с реалистични ограничавания е допустимо човечеството да доближи вид I. Лошото е, че това ще се случи най-рано през 2371 година
Това не е наложително нещо неприятно. Скалата на Кардашев един относително посредствен инструмент за измерването на мащаба на човешката технология. Да, модерните цивилизации се нуждаят от обилни количества сила. Ние обаче към този момент видяхме по какъв начин ниско енергийните калкулации и увеличената успеваемост ни разрешават да понижим или да изравним кривата на енергийната ни консумация и по едно и също време с това да продължим да се развиваме в софтуерен проект.
Също по този начин въпреки и актуалното изследване да ни демонстрира по какъв начин можем да се превърнем в цивилизация от вид I, изцяло допустимо е един ден да се развием дотам, че да осъзнаем, че това действително не е належащо.
Източник: Universe Today
