19-годишният Александър Читаклиев загинал за България, без да я е виждал
Може ли да загинеш за България, без да си я виждал? Това е сторил Александър Василев Читаклиев, когато е бил единствено на 19 години, споделя Росен Петров в своя блог в обществените мрежи.
Каква е неговата история? Той е роден през 1849 година в Плоещ, в фамилията на богатия търговец и изселник във Влашко от Сливен – Васил Александров. Младият Александър приключва българското учебно заведение в Браила и за малко учителства. Още през 1867 година, на 18 години, става деятелен и разгорещен деятел на Тайния централен български комитет. Благодарение на опциите на татко си и родолюбивите си усеща, подарява средства за издаването на фамозната литография на Х. Дембицки " Боят при Върбовка ", която показва едно от сраженията на четата на Филип Тотю.
Според откриватели подарява и 100 златни жълтици за въоръжаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Самият той се записва в този популярен отряд и евентуално за пръв път вижда родната българска земя тъкмо като въстаник. В прощалното си писмо до своя татко, който бил доста уважавана персона, той написа:
" Любезни и прелюбезни баща! Днес аз отивам в наша земя прадедна, гдето мои прародители са обитавали. Там ще, благи мой баща, да пребивавам свободно.
Радостно ви оставям, благи мой тате, и да простите за добър път целувам ви ръка с Бога оставям. Също благите ми братчета целувам сладичко и да им напомниш за мен нека постъпят и те по моя образцов път. Сбогом, общителни мои родители. Сбогом, довиждане, довиждане, мой тате и общителни братчета, ваш наследник Александър Василев.
Границата на България, Юли 6, 1868 година. "
На другия ден, 7 юли, той ще загине. Още в първото стълкновение на четата демонстрира огромна смелост и смелост, разказана в спомените на известния бунтовник Христо Македонски, само че ще е от първите починали. Освен че е погубен, е и обезглавен. На 19 години. Могъл е да има спокоен и разточителен живот. Да продължи да учителства или да бъде почитан търговец като татко си. Всичко е било пред него.
От остарялата му фотография ни гледа едно слабичко, като че ли сепнато момче в униформа, само че огромният ужас не е в неговите очи, а в нашите днешни души. А дали е сетил обич? А за какво не си е поживял? А за какво е умрял за земята ни, невиждана от него? И кой е същински наследник на тази земя – той или ние? Затова дано най-малко помним.
Каква е неговата история? Той е роден през 1849 година в Плоещ, в фамилията на богатия търговец и изселник във Влашко от Сливен – Васил Александров. Младият Александър приключва българското учебно заведение в Браила и за малко учителства. Още през 1867 година, на 18 години, става деятелен и разгорещен деятел на Тайния централен български комитет. Благодарение на опциите на татко си и родолюбивите си усеща, подарява средства за издаването на фамозната литография на Х. Дембицки " Боят при Върбовка ", която показва едно от сраженията на четата на Филип Тотю.
Според откриватели подарява и 100 златни жълтици за въоръжаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Самият той се записва в този популярен отряд и евентуално за пръв път вижда родната българска земя тъкмо като въстаник. В прощалното си писмо до своя татко, който бил доста уважавана персона, той написа:
" Любезни и прелюбезни баща! Днес аз отивам в наша земя прадедна, гдето мои прародители са обитавали. Там ще, благи мой баща, да пребивавам свободно.
Радостно ви оставям, благи мой тате, и да простите за добър път целувам ви ръка с Бога оставям. Също благите ми братчета целувам сладичко и да им напомниш за мен нека постъпят и те по моя образцов път. Сбогом, общителни мои родители. Сбогом, довиждане, довиждане, мой тате и общителни братчета, ваш наследник Александър Василев.
Границата на България, Юли 6, 1868 година. "
На другия ден, 7 юли, той ще загине. Още в първото стълкновение на четата демонстрира огромна смелост и смелост, разказана в спомените на известния бунтовник Христо Македонски, само че ще е от първите починали. Освен че е погубен, е и обезглавен. На 19 години. Могъл е да има спокоен и разточителен живот. Да продължи да учителства или да бъде почитан търговец като татко си. Всичко е било пред него.
От остарялата му фотография ни гледа едно слабичко, като че ли сепнато момче в униформа, само че огромният ужас не е в неговите очи, а в нашите днешни души. А дали е сетил обич? А за какво не си е поживял? А за какво е умрял за земята ни, невиждана от него? И кой е същински наследник на тази земя – той или ние? Затова дано най-малко помним.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ