Може и да не изглежда така, но жителите на Земята

Може и да не наподобява по този начин, само че жителите на Земята са на прага на овакантяване на Слънчевата система. Разбира се, в галактически времеви мащаб, измерен в милиони или даже милиарди години, не след дълго, нашите потомци ще стартират да се разселват отвън Земята и даже отвън Галактиката на Млечния път. Освен в случай че софтуерният напредък не бъде спрян от някаква огромна злополука, ерата на нашето земно задържане скоро ще завърши.

Представете си, че през идващите 100 милиона години на Земята възникне хипер-напреднала цивилизация – тъкмо както нашите ранни прародители мигрират от Африка, нашите наследници ще се разселят из целия Млечен път. Футуристи от дълго време настояват, че такива същества ще построяват структури, наречени Дайсънови сфери към звездите, с цел да улавят и употребяват колкото се може повече от силата, излъчена в светлината на звездите. Изглежда изцяло допустимо след 100 милиона години всяка звезда в Млечния път да бъде заобиколена от сфера на Дайсън, която да обезпечава почти трилион трилиона, или 1024 пъти повече сила, в сравнение с човешките същества сега създават и употребяват.

За такава високотехнологична цивилизация, най-голямата дълготрайна опасност ще бъде разширението на пространството. Звездите, планетите и другите форми на материя, които сформират нашата вселена, са обединени от силата на гравитацията, и по този начин не можем елементарно да видим резултатите от това разширение. Но на доста по-големи дистанции разширението на пространството непрестанно отдалечава галактиките една от друга. При това нашата галактика освен се уголемява, само че прави това с ускоряващо се движение, движено от това, което космолозите назовават „ тъмна сила “.

Едно от най-интересните последствия от това разширение е, че основава безспорна граница за това до каква степен можем да пътуваме или даже единствено да следим. В сегашния миг в галактическата история най-отдалечените обекти, от които можем да забележим светлина или нещо друго, са на към 46,5 милиарда светлинни години. Цялото пространство оттатък това разстояние е вечно изгубено от нашия свят. В този смисъл ние сме заобиколени от непристъпен небосвод, който за всички на практика цели е самата граница на нашата галактика. Всичко отвън това разстояние не е просто затъмнено за нашето виждане, а е изцяло и трайно отделено от нас.

Тъй като разширението на Вселената продължава да се форсира, звезди и галактики, които в миналото са били в нашия небосвод, към този момент попадат отвън нашия обсег. Всяка звезда в нашата галактика съставлява евентуален източник на сила, която може да бъде ориентирана към всевъзможни скъпи приложения. Но всяка звезда, която се намира отвън нашия небосвод, е безполезна за хората. През идващите 100 милиарда години по-голямата част от звездите и галактиките в нашата галактика ще станат недостъпни. Няма да има нищо друго с изключение на няколко галактики.

Една супер цивилизация, би могла да промени сходна обстановка, написа Дан Хупър в Scientific American. Изправена пред сходна обстановка, не е мъчно да си представим, че такава цивилизация би решила да предприеме нападателни контрамерки. По-специално, те биха могли да изберат бързо да изградят сфери на Дайсън към звездите, които доближават и да употребяват силата, с цел да ускорят и задвижат тези звезди към Млечния път и надалеч от близкия небосвод, зад който биха изчезнали вечно. Тези звезди в последна сметка биха могли да станат гравитационно свързани с бъдещата версия на Млечния път, водейки с течение на времето до образуването на голяма супер-галактика.

В продължение на хиляди години хората са манипулирали околната среда на Земята, с цел да реализиран задачите си – изсичане на гори, оране на полета, навлажняване на почви, пренасочване на водните пътища и прочие Един ден нашето поколение може доста добре да стартира да трансформира и структурата на самата Вселена, като я принуждава да се преценява с потребностите и желанията на хората, като дава опция на живота да се развива в продължение на трилиони години.