Доцент Мангъров печели за короната, защото това е животът
Може да се смеете, само че да - имах някаква дребна вяра, че коронавирусът може да е катализатор на позитивна смяна в обществото ни. Мислех си, че заплахата за здравето и живота ни, която тази болест безспорно съставлява, може да ни накара да не сме такива егоисти. Да ни накара да сложим личното си " аз " малко по-назад. Мъничко, напълно мъничко. Е, не става.
Поредният гвоздей в ковчега на тази вяра за следващ път ковна този, който би трябвало да е образец във времена на рецесия - министър председателят ни. Няколко часа откакто маските на закрито отново бяха върнати, той се развя без маска и без срам в затворено помещение и пред камерата на малкия екран, която съществува с помощта на налозите ни. Лъч вяра е, че ще бъде санкциониран - и всички с него, които бяха като него! Но почтено казано това е прекомерно малко и прекомерно незадоволително, с цел да забележим същинска отговорност тъкмо от политиците и клакьорите им.
Борисов е пределно явен. Но ми е по-тъжно за такива като Григор Димитров, тъй като са дори по-голям модел на държание. При Борисов подсъзнателно възприемаме, че няма заплаха, тъй като в случай че имаше, той в скафандър щеше да стои. При Григор обаче и въобще при огромни спортисти като Новак Джокович, които се стараят да са и модел за подражателство, безгрижието в тази ситуация с COVID-19 е доста мъчно за преглъщане - въпреки те в действителност да са експерти не по вируси, а по удряне на дребна жълта топка с приспособление, наречено ракета.
И в действителност е неповторимо просто. Съвременният свят е построен на база " аз ". Личното е първо, по-късно е връзката с другите. Обратното се смята за анахронизъм, цялостна доверчивост даже, а там, където още се води публична политика, при действителни стресови събития бързо лъсват нещата - да не би Китай да предизвести в точния момент какво се случва? Така и ние - да не би да мислим, че можем да нараним различен, като го заразим и да се ограничаваме нещо непринудено? Променяме ли си живота поради това - всеобщо не, никак дори. Вкопчили сме се във " значимото " - повече за мен! Трябва да пристигна някой да ни глоби и глобява, та да се сетим. А когато болшинството е на този ум, то дефинира и дейностите на малцинството, което може да желае да е друго, само че не може да го реализира.
Точно по тази причина и позицията на доцент Мангъров, че е неизбежно да минем през вируса всеобщо, ще я преживеем и в действителността - тази действителност, която сме си основали сами. Защото нямаме желанието, настройката, дисциплината и не сме си подредили живота по този начин, че да се борим другата теза да стане действителност. Като цивилизация не сме задоволително развити, с цел да сложим казуса с COVID-19 като водещ, до момента в който той е заплаха, заради простата причина, че не сме намерили стабилно решение на главните ни потребности, с цел да съществуваме! Например - в случай че имаше какво да ядем, къде да живеем и да се посветим на всичко друго без потребността да работим за първите две съществени потребности, и светът щеше да е доста друг. Може би в далечното бъдеще ще намерим формулата, която да реши материалното и да изкара духовното напред - към този момент сме на светлинни години разстояние.
Затова и с ковид е илюзия, че човешкият живот е най-съществен. Ако беше по този начин, ковид нямаше да има - тъй като нямаше да има хора, ядящи прилепи и панголини! Но очевидно това е еволюцията в този свят - пътят нагоре минава през жертви. А в този момент е въпрос на време по кое време коронавирусът ще отиде на назад във времето за непрекъснато - и на цена. Със сигурност човечеството ще разбере - а дали ще проумее, надали, най-малко според мен!
Автор: Ивайло Ачев
Поредният гвоздей в ковчега на тази вяра за следващ път ковна този, който би трябвало да е образец във времена на рецесия - министър председателят ни. Няколко часа откакто маските на закрито отново бяха върнати, той се развя без маска и без срам в затворено помещение и пред камерата на малкия екран, която съществува с помощта на налозите ни. Лъч вяра е, че ще бъде санкциониран - и всички с него, които бяха като него! Но почтено казано това е прекомерно малко и прекомерно незадоволително, с цел да забележим същинска отговорност тъкмо от политиците и клакьорите им.
Борисов е пределно явен. Но ми е по-тъжно за такива като Григор Димитров, тъй като са дори по-голям модел на държание. При Борисов подсъзнателно възприемаме, че няма заплаха, тъй като в случай че имаше, той в скафандър щеше да стои. При Григор обаче и въобще при огромни спортисти като Новак Джокович, които се стараят да са и модел за подражателство, безгрижието в тази ситуация с COVID-19 е доста мъчно за преглъщане - въпреки те в действителност да са експерти не по вируси, а по удряне на дребна жълта топка с приспособление, наречено ракета.
И в действителност е неповторимо просто. Съвременният свят е построен на база " аз ". Личното е първо, по-късно е връзката с другите. Обратното се смята за анахронизъм, цялостна доверчивост даже, а там, където още се води публична политика, при действителни стресови събития бързо лъсват нещата - да не би Китай да предизвести в точния момент какво се случва? Така и ние - да не би да мислим, че можем да нараним различен, като го заразим и да се ограничаваме нещо непринудено? Променяме ли си живота поради това - всеобщо не, никак дори. Вкопчили сме се във " значимото " - повече за мен! Трябва да пристигна някой да ни глоби и глобява, та да се сетим. А когато болшинството е на този ум, то дефинира и дейностите на малцинството, което може да желае да е друго, само че не може да го реализира.
Точно по тази причина и позицията на доцент Мангъров, че е неизбежно да минем през вируса всеобщо, ще я преживеем и в действителността - тази действителност, която сме си основали сами. Защото нямаме желанието, настройката, дисциплината и не сме си подредили живота по този начин, че да се борим другата теза да стане действителност. Като цивилизация не сме задоволително развити, с цел да сложим казуса с COVID-19 като водещ, до момента в който той е заплаха, заради простата причина, че не сме намерили стабилно решение на главните ни потребности, с цел да съществуваме! Например - в случай че имаше какво да ядем, къде да живеем и да се посветим на всичко друго без потребността да работим за първите две съществени потребности, и светът щеше да е доста друг. Може би в далечното бъдеще ще намерим формулата, която да реши материалното и да изкара духовното напред - към този момент сме на светлинни години разстояние.
Затова и с ковид е илюзия, че човешкият живот е най-съществен. Ако беше по този начин, ковид нямаше да има - тъй като нямаше да има хора, ядящи прилепи и панголини! Но очевидно това е еволюцията в този свят - пътят нагоре минава през жертви. А в този момент е въпрос на време по кое време коронавирусът ще отиде на назад във времето за непрекъснато - и на цена. Със сигурност човечеството ще разбере - а дали ще проумее, надали, най-малко според мен!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ