Може би сте опитвали медовина по един или друг повод.

Може би сте опитвали медовина по един или различен мотив. Може би сте попадали на препратки към нея в обичания си роман…

Излиза, че тази антична алкохолна напитка – създавана посредством ферментация на мед и вода – е съвсем толкоз остаряла, колкото и човешката цивилизация. Тя също въодушевява и основаването на други сходни питиета – да вземем за пример браго, което се прави от мед и малц и постоянно се характеризира като кръстоска сред медовина и бира.

Ето 8 обстоятелството за медовината през вековете.

Хората пият медовина от доста дълго време. Тя може да е зародила вследствие на щастлива случайност, при която дъждовна вода попада в съд с мед. Някои ранни записи дават сведения, че в Индия преди 4000 години се е консумирала сходна ферментирала медена напитка, а също по този начин има данни за напитка от мед, плодове и ориз, в Китай през 7 хилядолетие прочие н. е.

Първата страница на Беоулф

Беоулф, поема от 3000 реда, написана някъде преди норманското завземане на Англия, споделя историята на скандинавски принц със същото име, който се бори с чудовището Грендел, нападнало медовината Хеорот, която принадлежи на Хротгар, краля на датчаните. Беоулф убива Грендел в едно тресавище покрай Хеорот, а Хротгар провежда тържество по случай успеха на принца – несъмнено, напоено с медовина. Тогава майката на Грендел идва да отмъсти за гибелта на сина си и Беоулф още веднъж би трябвало да бъде воин.

Викингите пият медовина по време на разнообразни пиршества и церемонии, на които означават значими моменти от живота; не просто на елементарни събирания, а на специфични значими ритуали, на които първо се сервирало на краля, а по-късно на другите съгласно обществения им сан.

Викингите имат репутацията на буйни хора, само че в случай че са се напивали бързо с медовина, това може да се е дължало частично на съда, в който се е сервирала: рог за пиянство, който не може елементарно да се остави на масата и надлежно би трябвало непрекъснато да се държи, което предизвиква по-бързата консумация.

В някои манастири в Англия и Уелс медовината е артикул на пчеларството (от пчелния восък са се правили и свещи). Разпускането на тези манастири – които са имали една-четвърт от цялата обработваема земя в Англия – сред 1536 и 1540 година е главен аспект на Реформацията при монарха от Тюдорите Хенри VIII, само че на остров Линдисфарн в Северно море продължава традицията за произвеждане на медовина, която монасите стартират, когато основават своя манастир там през 643 година от н.е. Днес посетителите могат да я опитат – приготвена от локален мед и вода, добита от ветровитите хълмове.

Кралица Елизабет I е имала своя лична рецепта за медовина, която евентуално би се сторила прекомерно сладка на актуалните пиячи. Но медовината не е била единствено за наслаждение на кралското семейство, както демонстрира един известният алманах „ Кентърбърийски разкази “ на Джефри Чосър от XV век. В „ Разказът на Мелничаря “ медовината се появява като средство за ухажване, а Чосър разказва млада брачна половинка с уста, която е „ сладка като брагет или като медовина “.

Древните гърци са наричали медовината „ нектар на боговете “. Тъй като медът има антиоксидантни и антимикробни свойства, някои считат, че напитката е освен вкусна, само че и потребна за вас. През 2015 година микробиолозите Тобиас Олофсон и Алехандра Васкес от университета Лунд в Швеция създават пробна медовина, която употребява антибиотичните качества на меда, с цел да помогне в битката с резистентните към медикаменти инфекции.

Името на този бит има антични корени и не постоянно е ставало дума за отмора. Тъй като се е считало, че медът е афродизиак и покачва плодовитостта, на младоженците се е давало месечен ресурс от медовина. Тази традиция може да се е зародила в Европа още през V в. от н. е., само че през XIX в. придобива настоящето си значение на послебрачна почивка.

Медовината надалеч не е остаряла напитка от предишното – тя има ярко бъдеще с помощта на модерното сега придвижването на крафт напитките. През последните 20 години броят на комерсиалните медодобивни предприятия в Съединени американски щати е скочил от 60 на 450, а още доста са в развой на създаване. И въпреки че алкохолните питиета, създадени от мед, може да звучат мъчително сладки, доста от актуалните медовини са по-сухи, а някои от тях имат даже винени качества, които се дължат на отлежаването им в бъчви. При съществуването на огромно многообразие от такива питиета в този момент е отлично време да се присъединим и ние към една традиция за пиянство, която е съвсем толкоз остаряла, колкото и самото човечество.