Не трябва да допускате приятелките си до семейството
Може би сте късметлии и имате същински и правилни приятелки. На които вярвате повече, в сравнение с себе си. На които можете да разкажете всичките си секрети и да получите положителни препоръки. Или такива, на които просто да се оплачете.
За страдание, не случих на подобен човек в живота си.
Изгорих се 3 пъти. През последните години терминът “абуз ” е доста известен. Когато човек се самоутвърждава за сметка на колегата, унижавайки го.
В продължение на 15 години не знаех за това и, в случай че ставаше дума за мен, си мислех, че се дължи на невероятното възприятие за комизъм на моята другарка или на личните ми комплекси.
В останалото Даша беше съвършена: образован и целеустремен оптимист. Зареждах се от нея, научавайки мъдростта на живота.
Но когато острото й възприятие за комизъм стартира да ме убива в наличието на брачна половинка ми, последователно стопирах нашата близка връзка. Сега от време на време се срещаме на неутрална територия.
Втората другарка – Женя – беше ми приятел още от гимназията. Правихме всичко дружно. Проблемите започнаха, когато започнахме да се интересуваме от момчета.
Например, срещах млад мъж. Между нас започваше да се оформя връзка… След известно време аз запознавах момчето с Женя, то полудяваше по нея и забравяше за мен. Факт е, че тя е доста впечатляващо момиче: ярка казашка с съвършена фигура и море от сексапил.
Като видеше мъж, тя започваше да „ разцъфтява “ и да точи лиги по него.
Тя познава брачна половинка ми, само че аз умишлено се пробвам да се срещам с нея по-рядко.
Комплекси и ниско самочувствие ще кажете вие. Възможно е. Но моят избор е комфортното психическо положение.
Преди три години се срещнах с третото момиче – Оля. Тя ми беше колежа. Прекрасно момиче.
Но това е човекът-беля. Винаги си създаваше някакви проблеми и след това ни молеше за помощ: брачна половинка ми или мен. Ако в някои случаи не можехме да й помогнем, тя се сърдеше. По тази шричина постоянно се карахме със брачна половинка ми. Не можеше да я понася.
Веднъж й дадох огромна сума, предупреждавайки я, че брачният партньор ми не знае за това. Месец по-късно Оля върна парите, само че на картата на брачна половинка ми. Когато той й звъннал да я пита що за пари са и тя му разказала всичко. Имаше огромен скандал у дома тогава…
Като цяло заобичах да пребивавам без непрекъсната другарка. Няма никакво всекидневно, безсмислено бръщолевене по телефона, няма наложително извършване на покупки, което доста ме изтощаваше, не се опасявах, че тайните ми ще бъдат споделени с други хора.
Устройват ме редките срещи в кафенета и известията в чата. Но даже и при такава връзка, аз не разгадавам тайните и детайлите от персоналния ми живот. Понякога в действителност ми се желае, само че не. Прости си мълча.
