Може би сте жертва на тиктакащия тиранин, който носите на

Може би сте жертва на тиктакащия тиранин, който носите на ръката си. Онзи, който ви споделя по кое време е време да се раздвижите, какъв брой се е ускорил пулсът ви, когато сте уплашени и прави измервания когато си легнете. Защото качеството на съня е от изключителна значимост.

И в случай че заспите в 2 сутринта вместо в 11 вечерта, ще имате неприятна оценка. Точно както в учебно заведение. Само че за качеството на съня, а не за познания.

Вярно е, че с помощта на смарт часовници, фитнес гривни и тем сходни джаджи доста хора са получили скъпа информация за здравето си. Някои дори може да са трансформирали живота си към по-добро поради данните от устройството. Но не са малко на брой и тези, изпаднали във фиксация за качеството на съня си, написа PopularScience. А маниакалният метод нормално не взема решение проблеми, основава ги.

Годината е 2009 година Компанията Fitbit пуска на пазара едно от първите устройства, които наблюдават качеството на съня. След това стартира проливен дъжд от часовници и гривни, всички с функционалността да мерят до момента в който потребителят спи. Този вид следене към този момент е елементарно изпълним в домашни условия, не е нужно вървене в клиника и прилагане на скъпа инсталация. В наши дни над 1/3 от американците наблюдават съня си, демонстрират данните на организацията Американска асоциация по медицина на съня.

Но не всичко е розово. Появява се нов, може би непредвиден проблем. Оказва се, че манията по съвършения сън в действителност води до бодърствуване. Има и медицински термин за това положение – ортосомния.

Това е модерна болест, жесток абсурд. Поради самата същина на съня, фиксацията върху него в действителност го прави по-труден. Най-добрият сън е спокойният сън. Логично, нали? Не и когато има фикс идея.

„ Веднага щом някой стартира да се стреми към „ съвършен “ сън, стартират проблемите “, споделя Дрю Коупланд, откривател на съня и терапевт.

Тази фикс идея (ортосомнията) стартира да влиза в полезрението на учените за първи път през 2017 година Тогава из центрове и клиники в Съединени американски щати се вижда повишен брой от разтревожени пациенти, които се оплакват, че не спят добре, а за доказателство сочат данните от устройствата си.

„ Тази фикс идея има резултата на снежната топка. Тя кара хората да вършат неща, които в действителност утежняват качеството на съня им. Например тези, които мъчно заспиват, си лягат по-рано, с цел да прекарат повече време в леглото. А е потвърдено, че това не оказва помощ “, споделя Кели Барън, психолог и шеф на лабораторията, изследваща проблемите на съня в университета в Юта.

Т.нар. хиперфискация върху съня в действителност поставя началото на обаян кръг. Човек се тормози, че не спи добре и непрекъснато мисли за това. Резултатът е, че мозъкът се задейства и остава безсънен по-дълго. Т.е. получава се тъкмо това, от което се индивидът се опасява. Това се подхранва и от големия избор на устройства.

„ Всяка седмица тук идват хора, бутат ми телефон в лицето и ми изясняват, че не спят задоволително качествено по време на еди-коя си фаза на съня “, споделя Барън.

Истината обаче е по-различна. Хората, които наблюдават съня си, постоянно не могат да схванат от какво имат потребност. Те поясняват данните безусловно и се пробват да реализират нещо непостижимо.

„ Половината от съня ви би трябвало да е лек. Нормално е от време на време да се будите. Да спиш не значи да си в кома “, споделя Барън.

Често пъти хората разчитат на данните от часовниците и гривните си. Но въпреки че технологиите са доста напреднали, мнозина специалисти са уверени, че тези устройства не улавят значими детайлности от процеса на спане. Да, те споделят по кое време човек спи, по кое време е безсънен и какъв е пулсът му. Но толкоз.

„ Тези доклади – бездънен сън, възобновяване, в множеството случаи са нелепости. Това е правдиво колкото хороскоп “, споделя психологът Майкъл Гранднер, шеф на стратегия за проучване на съня в университета в Аризона.

Според него не трябва да се има вяра и на данните за стадиите на съня.

„ Такава оценка може да даде единствено експерт. Има даже стратегии с изкуствен интелект, само че не може да им се има вяра, тъй като всичко е субективно “, споделя той.

Т.нар. стадии или етапи на съня се постановат от науката през 30-те години на предишния век. Но съвсем век по-късно медицината няма благонадежден способ за детайлно следене на интензивността на мозъка. Което значи, че едни и същи резултати могат да бъдат разчетени по друг метод от двама специалисти.

Часовниците и гривните са още по-зле в резултатите, споделя Гранднер. Има и друго – етапите на съня не са чак толкоз значими, акцентира той.

„ Никога не бих почнал да церя някого единствено на база данните от устройството му. Лечението на инсомнията се основава на субективното чувство на човек за съня “, споделя Гарднър.

Т.е. универсална рецепта няма.

„ Ако имате проблеми със съня, потърсете експерт. А в случай че смятате, че сте луд по качеството на съня, оставете устройството за известно време “, поучава Коупланд.

За да се реализира първокласен сън, човек би трябвало да бъде спокоен. А когато се мисли единствено за качеството, това е невероятно. Така сънят се трансформира в съревнование. Барън, която се занимава професионално с проблемите на съня, също употребява устройство за следене, само че споделя, че не трансформира навиците си поради тези данни.

Неврологът Матю Уокър пък поучава – в случай че сте недоспали, правете единствено нормални неща.

„ Не си лягайте в 18 часа, не спете следобяд. Спокойният метод е най-хубавата тактика “, споделя той.

Макар че сънят е жизненоважен, човек няма по какъв начин да управлява процеса. Това е натурален развой както дишането.

„ Всеки, който има домакински любим, знае, че котката или кучето не се тревожат за съня си. Това е развой, открит по разпоредбите на еволюцията. Организмът знае какво прави “, споделя Гарднър.

„ Ние се опитваме да намерим решение без да имаме проблем “, споделя той.