Учените имат вече представа кога водата на Марс изчезва
Може би сте го чували, освен това доста пъти – на Марс има вода. Или е имало от дълго време, а в този момент се намира в изолирани джобове под повърхността. Последните 20 и повече години на задачи на Марс от НАСА, Европейската Космическа Агенция и други галактически организации, сочат един свят, който в миналото е бил топъл и влажен, а в този момент е леден и изсъхнал.
Сега, когато знаем, че Марс в миналото е имал вода, отключваме по-дълбоки въпроси – „ по кое време “ и „ за какъв брой време “ е имало вода там. Ново изобретение, докладвано в Nature Geoscience, дава взор върху водното минало на Марс и може да уточни по кое време Червената планета стартира да изсъхва.
Роувърът Curiosity изследва регион на Марс, по-точно Кратера Гейл, за който се счита, че е бил антично езеро. Новите резултати идват от горната групировка, която има оголвания, върху които учените от задачата в действителност могат да видят утаечни пластове. Това го прави идеално място да се откри в действителност по какъв начин Марс се трансформира във времето.
Конкретните материали в новото проучване имат висока централизация на сулфатни соли. Те са в по-голямо обилие от другите материали, взети за проби до момента, което значи, че произлизат от доста особена ера в историята на Марс – късната Хесперианска ера.
Хесперианската епоха е време, почнало преди към 3,7 милиарда години, когато на Марс е имало дейни вулкани и доста вода в плитки морета и езера. Точната последна дата на този интервал не е избрана, само че съгласно публикацията, това е станало преди към 3,3 милиарда години.
Епохата стигна до своя край, когато Марс губи атмосферата си, което затруднява задържането на моретата и езерата. Някои от тях са замръзнали и съществуват и през днешния ден като подземни ледници. Може даже да има някои подземни езера, които към момента са течни. Но огромна част от в миналото изобилната вода на планетата се е изпарила, защото климатът на Марс е ставал все по-негостоприемен.
Високата централизация на соли демонстрира миг на бързо изпаряване. С други думи, тестът взета от Кратера Гейл идва от края на Хесперианската ера, когато Марс стартира прехода към студената пустиня, която познаваме през днешния ден. По това време планетата евентуално е била осеяна със солени езера, залепващи към повърхността по време на атмосферни загуби, като може би са били някои от последните повърхностни води на Марс.
Марс има по-ниска маса и по-ниска обща гравитация от Земята. Точните оценки за това каква е била предходната му атмосфера варират доста. Някои считат, че тя може да е била относително дебела, до момента в който други считат, че може да не е доста основна. Ако атмосферата е била относително гъста, това може да се дължи на вулкани.
Мисията на НАСА MAVEN учи какво се е случило с атмосферата на планетата и цялостната история към момента не е ясна, само че има няколко основни неща, които са открити: в един миг Марс губи магнитното си поле. Това от своя страна прави планетата податлива на слънчевите ветрове, които опустошават огромна част от атмосферата, оставяйки я единствено на 1 % от налягането, както е през днешния ден.
Последните данни демонстрират, че доста от езерата пресъхват в края на Хесперианската ера, само че въпреки всичко е имало някои реки, които са текли към момента до преди 1 милиард години. Но може би е имало и някои необикновени потоци даже преди 500 000 години. Било е кално, нещо като каша от лед, само че въпреки всичко е било към момента течно.
Това е непрестанен пъзел, който се запълва от няколкото задачи, в това число и плануваните за идващите няколко години. Чрез констатациите направени от данните идващи от Curiosity знаем, че доста от моретата и езерата пресъхват в края на Хесперианската ера.
Сондата MAVEN ни дава визия за атмосферните фактори, които са довели до съвсем цялостното изгубване на изобилната вода на Марс. Целта е да се открият области, които са издълбани от вода и които и до през днешния ден могат да бъдат повлияни от следите от вода. Сондата, която ще кацне на Марс, InSight би могла да ни даде улики какво се случва под повърхността на Марс, до момента в който бъдещите задачи, като Роувър 2020, ще оказват помощ за проучване на други региони на Марс и основаване на по-обширна картина на предишния му климат. И това са единствено проектите и задачите на НАСА. Обширни изследвания на Марс готвят и доста други галактически организации.
Всичко става на дребни, само че постепенни стъпки. Историята на Марс се разкрива от ден на ден и повече с напредването на годините.
