Може би никоя друга война в историята не е привличала

Може би никоя друга война в историята не е привличала толкоз внимание като Първата международна война. А с вниманието се раждат и легенди, дезинформация и несъгласията, които имат капацитета да продължат десетилетия. Тези легенди също по този начин могат да бъдат евентуално нездравословни за бойците и цивилните, претърпели войната, както и за тези, които са взели участие в други военни спорове през историята.

Ето някои от най-известните легенди към Първата международна война, които специалисти и историци развенчават:

Някои хора считат, че картечницата е виновна за по-голямата част от убийствата през Първата международна война. Причината за това неправилно разбиране най-вероятно е, че тя е оръжието, което нормално се свързва с войната в националната памет. Въпреки че обликът на войски, тичащи през ничията земя с картечници в ръце, е мощен и ослепителен, артилерийските оръжия в действителност са виновни за причиняването на максимален брой смъртни случаи. Малките оръжия са виновни за втория по размер брой жертви.

На Западния фронт сред 1915 и 1918 година артилерията предизвиква седем от 10 английски жертви. Тези статистически данни са сходни и за френската войска.

През Първата международна се ражда нов тип борба – окопната война. Условията на живот в окопите са ужасни – хората са натъпкани дружно, а самите окопи постоянно са цялостни с вода, тиня и плъхове. Въпреки това множеството бойци прекарват приблизително по четири следващи дни в тях; Те постоянно губят мотивация и морал, в случай че прекарват прекалено много време в тази бедност.

Британската войска особено поддържа ротация на хората си в и отвън окопите. Между борбите, единица ще прекара единствено към 10 дни на месец в окопите и не е извънредно бойците да не виждат окоп за цялостен месец.

Една от най-сърдечните истории от Първата международна война е спонтанното помирение сред бойците на Коледа, 1914 година и разигралата се по-късно другарска игра на футбол. Истинската история зад примирието обаче е малко по-различна.

Късно на Бъдни вечер на 1914 година мъжете от Британските експедиционни сили (BEF) чуват немските войски да пеят коледни и патриотични песни. Те също по този начин виждат фенери и дребни елхи, украсяващи немските окопи. Така на Коледа през 1914 година някои английски и немски бойци се срещат посред ничия земя, с цел да си създадат фотоси и да обменят дарове. Няколко мъже фактически играят футбол, само че огромна част от времето е прекарано в погребение на жертвите от войната и поправяне на окопи и землянки.

Има и други изолирани случаи, в които бойци, подписват къси примирия по време на Първата международна война, с цел да ремонтират окопите и да съберат труповете на другарите си.

та

Някои хора допускат, че Първата международна война се назовава по този начин, тъй като народи по целия свят се бият в нея. В последна сметка, страни, в това число Канада, Австралия, Индия и Съединените щати, изпращат бойци да се бият в Европа.

Хората обаче постоянно не помнят, че сраженията през Първата международна война в действителност се водят по цялата планета, а освен в Европа. Много акции се организират на африканска земя и повече от един милион африкански бойци вземат участие в спора. Сражения се водят и в Близкия изток, защото Османската империя се съюзява с Германия. Значителни дейности се състоят в актуален Ирак и в Египет към Суецкия канал.

та

Абсолютно правилно е, че Война е един от главните мотори на еманципацията на дамите в международен мащаб. Често срещано неправилно разбиране обаче е, че дамите не са взели участие в никакви борби по време на Първата международна война.

Всъщност английските и американските армии не разрешават на дамите да се бият във войната, само че други народи разрешават. Жени от Сърбия, България, Русия и Румъния се бият дружно с мъжете на фронтовата линия. Най-забележителният женски контингент от Първата международна война е прочут като „ Женският батальон на смъртта„, воден от рускиня на име Мария Бочкарева. През 1917 година Александър Керенски упълномощава Бочкарева да събере батальон, формиран от 2000 съветски дами. Този батальон е служил на фронта по време на Първата международна война.

Америка публично приема политика на неутралитет през първите три години, само че се причислява към спора през 1917 година Въпреки това, американската индустриална мощ поддържа военните старания на съдружниците през първите три години на Първата международна война. Въпреки формалната политика на неутралитет, доста американци симпатизират на Англия, Франция и техните съдружници. Много ръководени от Америка групи също оказват помощ в чужбина, в това число Комисията за подкрепяне на Белгия, която е ръководена от бъдещия американски президент Хърбърт Хувър (на снимката).

Тази група набира средства, събира хранителни ресурси, наема товарни кораби и провежда логистични старания, с цел да се достави храна на цивилните в Белгия.