Може би най-ценният резултат от обучението е способността да се

„ Може би най-ценният резултат от образованието е способността да се накараш да правиш нещата, които би трябвало да правиш, когато би трябвало да се създадат, без значение дали това ти харесва или не. “ ~ Томас ХЪКСЛИ

Mother And Child by Vincenzo Irolli (1860-1949)

♥ Две майки, два разнообразни урока

Във всеки въпрос, който задават родителите, думата дисциплинираност сякаш се появява неведнъж. Ако се замислим, дисциплинираност е ненапълно боен термин. Речникът го дефинира като „ образование и упражнение, предопределени да доведат до вярно държание или деяние “ и „ наказване, налагано като средство за поправяне и образование “. Предвид тези избрания ми се желае да имах друга дума за това. Затова държа да изясня: аз не свързвам дисципли­ната с наказване, нито считам, че би трябвало да се постанова сурово на децата. Аз мисля за дисциплината по-скоро като за прочувствено образование: метод да научите детето да се оправя със своите усеща и да му напомняте по какъв начин да се държи. И защото част от този развой значи също по този начин да наблюдавате личните си дейности, на­чина, по който говорите с детето, и да осъзнавате не толкоз оче­видните уроци, на които го учите с образеца си, в реалност става дума за осъзната дисциплинираност.

Крайната цел на осъзнатата дисциплинираност е да помогнете на де­тето си да реализира самоконтрол. Ако се върнем към нашата ана­логия с театъра, дребните деца се нуждаят от доста подготовки. Вие, режисьорът, би трябвало да подсказвате непрекъснато репликите, до момента в който дребният ви артист запамети сюжета, научи авторските инструкции наизуст и може да се оправя самичък. Позволете ми да онагледя тази елементарна концепция, като ви опиша по какъв начин на опашката пред касата в супермаркета две майки реагираха на една позната на всички родители обстановка. Двегодишните сино­ве и на двете желаеха да им купят някакви бонбонки. (Всички знаем доста добре, че притежателите на супермаркети съзаклятничат с дребните деца и разполагат стратегически рафтовете с обичаните им лакомства на елементарно налични места и на равнището на очите им, когато са седнали в количката за покупки.)

Франсин и Кристофър. Докато Франсин бута количката на­пред на опашката пред касата, Кристофър показва яркооцветените сладки лакомства. Майка му, заета с разтоварването на покупките си на лентата пред касата, вижда това едвам когато чува вика му: „ Мен, желае! “. Франсин дава отговор меко: „ Няма бонбони, Крис “ и продължава да изпразва количката.

Кристофър надава зов, към този момент с няколко децибела по-силен: „ Бонбон! “.

„ Казах, че няма да ти купя бонбони, Кристофър – повтаря Франсин, към този момент по-строго. – Ще ти съсипят зъбките. “ Детето, което апропо няма визия какво значи „ ще ти съсипят зъбките “, изкривява личице и стартира да хленчи, повтаряйки монотонно: „ Бонбон, бонбон, бонбон... ”.

Сега към този момент другите купувачи на опашката стартират да поглеж­дат към Франсин и сина ѝ и някои даже повдигат вежди, най-малко на обезпокоената жена й се коства по този начин. Тя се усеща все по-смутена и се старае да не поглежда към детето. Разбрал, че не му обръщат внимание, Кристофър усилва на­тиска върху майка си, скандирайки към този момент пронизително: „ Бонбон! Бонбон! Бонбон! Бонбон! “.

„ Млади дребосъче, в случай че не преустановиш това незабавно – предуп­реждава остро Франсин, – се прибираме у дома. “ Детето се раз­плаква по-силно. „ Говоря съществено, Крис. “ Сега то прибавя към виковете и ритване в металните пръчки на количката.

Франсин е смазана от звуците на цялата тази симфония. „ Доб­ре – отстъпва тя и му подава едно десертно блокче. – Но единствено този път. – Зачервена като рак, заплаща на касата, оправдавайки се пред близките: – Днес той спа доста малко и в този момент е просто изнемощял. Знаете какви стават децата, когато са изтощени. “ Макар сълзите по лицето му още да не са изсъхнали, Кристофър се разтапя в усмивка.

Лия и Николас. Докато Лия бута количката към касата, Николас вижда изложените яркооцветени бонбони и десертни блок­чета и споделя: „ Николас желае бонбон! “.

„ Не през днешния ден, Николас “ – дава отговор индиферентно майка му. Николас стартира да хленчи и към този момент с по-силен глас упорства: „ Бонбон. Искам бонбон “.

Лия стопира за миг и го поглежда в очите. „ Не през днешния ден, Ники “ – афишира твърдо и без яд тя. Това не е мечтаният от Николас отговор. Той стартира да плаче и да рита количката. Без момент съмнение Лия прибира покупките си от лентата пред касата назад в количката и се обръща към же­ната на касата: „ Бихте ли наглеждали това, до момента в който се върна? “. Тя кима разбиращо и със благосклонност. Тогава Лия се обръща към сина си и произнася с еднакъв глас: „ Когато се държиш по този начин, се постанова да си тръгнем “. Взема го от количката и умерено излиза от магазина. Николас продължава да плаче и Лия му дава опция да си нап­рави сцената... в колата.

Когато детето стопира да плаче, тя му споделя: „ Сега можеш да се върнеш с мен в магазина, само че бонбони няма да има “. Кристофър кима, към момента дишайки с прекъсвания и хълцайки, симптом, че си е поплакал добре. Този път двамата минават на касата без инциден­ти. Когато излизат още веднъж от магазина, Лия споделя: „ Държа се мно­го добре, Ники. Благодаря ти, че не изиска бонбони. Беше доста толерантен “. Николас се усмихва до уши.

Както виждате, дисциплината е обучаване, само че родителите не всеки път са наясно на какво учат. При идентични условия тези две момченца научиха напълно разнообразни неща от майките си. Кристофър научи, че с цел да получи каквото желае, би трябвало да се държи по избран начин – да хленчи, да плаче, да прави сцена. Научи също, че когато споделя нещо, майка му не приказва съществено. Той не може да има вяра на думите ѝ, тъй като тя не извършва каквото е ка­зала. Нещо повече, майка му ще го избави и ще се извини поради него. Това е могъща информация и ви убеждавам, че идващия път, когато отиде с Франсин в супермаркета, Кристофър ще изиграе още веднъж същата сценка. Ще си каже: „ Хмм. Отново сме в супер­маркета. бонбони! Последния път, като бях тук, с това циврене си завоювах едно десертно блокче. Ще опитам да го направя отно­во “. Когато Франсин опита да удържи позициите си, той ще бръкне по-дълбоко в своя боеприпас. „ Хей, това не прави работа. Явно ще би трябвало да заплача по-силно. Все още ли не работи? Време е да опитам да изляза от тази количка и да се тръшна на пода. “ Кристофър е научил, че има на свое разположение няколко инструмента и би трябвало просто да ги тества един след различен, до момента в който налучка този, който ще му обезпечи мечтаното.

Николас, въпреки това, научи, че като каже нещо, майка му го приказва изцяло съществено. И постъпва в сходство с казано­то. Поставя граници и когато Николас ги пресече, си понася пос­ледствията. Тъй като не го измъкна прибързано от магазина, а резервира успокоение, тя даде на сина си и образец за вярно държание, показвайки, че управлява страстите си. Най-накрая Николас научи, че когато е дисциплиниран, получава хвалба, а за детето на тази възраст похвалата на мама е съвсем толкоз скъпа, колкото и бонбоните. Ос­мелявам се да настоявам, че Николас няма да направи още доста подиуми в супермаркета, тъй като майка му не ги възнаграждава.

За някои деца е задоволително да бъдат изведени от „ нажежена “ обстановка единствено един път, с цел да схванат коя е границата. Но да речем, че Николас направи втори опит: мама е на касата и той вижда бонбоните. „ Ох, бонбони... да опитам с хленченето. Не работи ли? Може би плачът и ритането на количката ще подейства... и това не работи. Хей, къде ме води в този момент мама?... извежда ме от магазина, по този начин ли?.и все по този начин не ми купува бонбони. Точно това се случи и последния път. Това не ми харесва – не е занимателно. “ Сега към този момент Николас няма по какъв начин да не осъзнае, че няма заплащане, когато хленчи, когато плаче, даже когато направи същинска сцена. Майка му възнаграждава единствено положителното държание.

Като родител би трябвало да решите какъв урок желаете да научи де­тето ви. Трябва да поемете отговорността за ролята си като режи­сьор. Вие сте възрастният. Детето има потребност вие да държите кор­милото и да му показвате посоката. Предсказуемостта и границите няма да пречупят държанието му, както, наподобява, считат доста родители през днешния ден. Точно обратното – разпоредбите оказват помощ на детето да се усеща в сигурност. Разбира се, най-добре е да се стремите да избягвате проблематичните обстановки. Но когато това е невероятно, най-малко може да предприемете съответстващи дейности. Ако се придържате към съзнателна дисциплинираност даже след ужасна сцена, може да си отдъх­нете със съзнанието, че не сте изпуснали кормилото, овладели сте гнева си и сте помогнали на детето да научи нещо значимо за само­контрола. Ние не желаеме от децата да бъдат безупречни – да ги виждаме, само че не и да ги чуваме. Ние оформяме живота им, като ги учим на полезности и на почитание.

От: „ Тайният език на дребните деца “ - Трейси Хог, Мелинда Блау, изд. „ Сиела “, 2017 година
Картина: Mother And Child by Vincenzo Irolli (1860-1949); chinaoilpaintinggallery