Какво се случва, когато щастливите спомени избледнеят
Моите най-щастливи коледни мемоари са под формата на моментни фотоси или най-кратки видеоклипове, макар че в множеството случаи не съществува действителна фотографска документи. Дори когато се изучавам върху тях, даже когато работя съществено, с цел да ги извикам още веднъж в някаква по-пълна форма, те остават единствено проблясъци. Такива мемоари съществуват напълно като фрагменти, сходства на замразени фрагменти на ефимерна наслада:
Затаеният мирис тъкмо преди брачният партньор ми да смъкна скърцащата таванска стълба в коридора пред стаята на синовете ни спални. Тази среднощна пауза, година след година, до момента в който той се ослушва за някакво оживление зад затворените им порти.
Коледната елха, която монтирахме пред предния прозорец през годината, когато нашето приблизително момче, едвам малко дете, не спираше да яде орнаментите и коледната елха, която обградихме с пилешка тел през годината, когато първото ни кученце не спираше да яде о...
Прочетете целия текст »
