Катюшата – любимец 13 на немската армия
Мохамед Али постоянно е считал, че в бокса има единствено една тактика – удряш и бягаш. Всичко останало е загуба на време и сила. Скоростта на боксьора е пословична, само че приложението на тази максима в живота като че ли постоянно намира място и може да бъде настояща.
На бойното поле победител е този, който най-бързо може да нанесе светкавични вреди на съперника и по-късно да се отдръпна. В разгара на Втората Световна война, когато Вермахта взема решение да премине границите на Русия, с цел да отстрани последния съперник на картата на Европа, среща освен геройска опозиция на елементарния човек, само че и едно ново оръжие, което до този миг не е било известно.
Популярният BM-13 е може би една добре защитавана загадка, която се появява в верния миг и за верните типове борба. Съкращението значи „ Бойна машина – 13 “ като цифрата символизира калибъра на ракетите. Много по-късно бойците ще кръстят оръжието на гибелта – Катюша. Макар и за германците това да е ново и непознато оръжие, историята подсказва, че сходна машина е имало още през XV век и самият Леонардо да Винчи е показал план за нея.
Едва Джузепе Марко Фиеши ще показа първия план на това създание, наричайки го „ адската машина “. Неговият план съставлява оръжие с 25 цеви, което може да стреля мигновено по врага. Влиза в приложимост при опит за убийството на Луи Фелипе I през 1835 година И до момента в който покушението се проваля, оръжието резервира своя престиж и през днешния ден може да бъде забелязано в Париж.
Нуждата от пазенето на тайната поставяло най-различни имена, първоначално даже го наричали „ Оръжието на Костиков “ от шефа на института за разработка. Мистичната писмен знак „ К “ идвала от Коминтерната фабрика във Воронеж, само че откакто ВМ-13 не звучало толкоз красиво, бойците решили да слагат малко по-човешки образ на камиона с ракетите и го назовават „ Катюша “. Междувременно германците измислили надалеч по-агресивно име – „ Органът на Сталин “.
Не би трябвало да се прави неточност с половия орган, господата са имали поради музикален орган. Освен това излитащите ракети имали доста характерен тон, който постоянно бил последван с мощен гърмеж. И до момента в който съветската войска употребила „ Катюша “, Дания, Финландия, Франция, Норвегия, Холандия, Белгия, Унгария, Испания и Швеция чували за впечатляващия „ Орган на Сталин “. По-тежката версия с 31-калиброви ракети носела кодовото име „ Андрюша “.
Снимка: By RIA Novosti archive, image #303890 / Zelma / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15579452
В интерес на историята, не би трябвало да забравяме, че толкоз секретното оръжие е създадено, само че проектите за произвеждане въобще не са попадали. Никой не бил изключително впечатлен преди войната от елементарна ракетна установка, която се поставяла върху камион, какво толкоз? Визуално „ Катюша “ била нещо извънредно грозно, само че откакто за секунди се разделила със смъртоносния си товар, комисията останала без думи.
Въпреки това липсвали положителните усещания. Първият човек, който въпреки всичко демонстрира здрав разсъдък е Симеон Тимошенко, който бил сюрпризиран, че никой не му споделил за тази разработка. Производството почнало единствено един ден преди немската войска да премине границите – 21 юни. Сталин персонално подписал заповедта и по този начин едно от най-свирепите оръжия на алената войска почнало разработка, освен това съвсем на време. Нещо повече, всяка машина била заредена с експлозив, с цел да може в никакъв случай да не попадне в ръцете на врага и при вероятно оттегляне, незабавно би трябвало да се детонира.
И има причина за тези терзания. Необходими са 7-10 секунди за изстрелването на всички ракети, мощността е от 4.35 тона експлозив, а ревящите ракети можели да се чуят на разстояние от 400 000 метра. Това по-късно е записано и в доста немски дневници. Повечето противников бойци се побърквали единствено от звука, който генерира това оръжие, тъй като знаели доста добре какво следва след тази лебедова ария. Една Катюша имала еквивалента на 72 артилерийски оръдия. И до момента в който артилерията постоянно изисква по-специфично обслужване, разполагане и е относително мудна, един най-обикновен камион може да се транспортира елементарно, да нанесе вредите и по-късно да се отдръпна.
Снимка: By St. Iwan – Scan from Tadeusz Burakowski, Aleksander Sala Wyrzutnia rakietowa Katiusza. TBiU 7 WMON, Warszawa 1971., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=729962
Макар и да не е изключително точна и също по този начин да лишава доста повече време за презареждане – почти час. Това оръжие имало редица позитиви: на ниска цена и елементарно за произвеждане, може да се инсталира на безусловно всяко задвижващо шаси. Високата подвижност не разрешавала на врага да отвърне с контра офанзива. Психическата офанзива и фактът, че в един миг стрелбата може да бъде видяна на едно място, а след час ракетите да летят от друго, създавала задоволително суматоха. Не било належащо даже камионите да се предвижват извънредно близо, задачата можела да бъде изумена на разстояние от 5.5 км.
Единственото належащо за сериозният триумф е задвижващата мощ. По време на войната, съветските инженери инсталират ракетните установки на всеки вероятен камион. Използват както своята лична марка ZiS, по този начин и на идващите английски, канадски и американски машини, които идват под формата на помощ в сражението. Любимец на съветския личен състав е Studebaker 6х6, който показал забележителни качества по суровия терен. Първото бойно кръщене е при борбата за Орша в Беларус. Капитан Иван Фльоров нарежда бойните машини в радиус и изсипва ракетите върху немски личен състав с танкове и друга военна техника.
Резултатът от нападението е свръхестествен. Огромен брой убити, суматоха в града и оттегляне. Генерал Франц Халдер написа в дневника си:
„ Руснаците използваха непознато оръжие. Буря от снаряди изгори железопътната станция на Орша, всички бойци и бойна техника. Металът се топеше, а земята гореше. “
Самите ракети са основани да се детонират и да не оставят следи, с цел да може да се изследват. В борбата за Вязма, бойците изстрелват всички ракети и откакто би трябвало да правят отстъпка, мигновено унищожават своите машини, а откакто борбата се води до последния жив боец, няма по какъв начин да бъде събрана повече информация. Иван Фльоров е нараснал посмъртно и почетен като воин. При опити да се създаде немско копие на Катюшата, Ото Скорцени не съумява да се оправи.
Проблемът в създаването е, че липсва специфичната съветска пудра, с която полетът на ракетата е постоянен и също по този начин не разрешава следене. Една съставна част е липсвала за основаването на това оръжие. Така или другояче се появява немски еквивалент, само че доста по-скромен с едвам шест ракети и невисок обсег. Скромният Nebelwerfer можел да бъде доста елементарно открит и постоянно се провалял във всяка допустима задача. След края на Втората Световна война, това оръжие остава на въоръжение и заради своя елементарен принцип на работа, само ракетите получават ободряване и не престават да работят ефикасно против съперника. По-актуалната им приложимост може да бъде видяна в първата и втората Чеченска война, Армения и Азарбейджан.
Поради високата си успеваемост и ниската цена за разработка, те са били закупувани от страни като Афганистан, Ангола, Чехословакия, Египет, Унгария, Иран, Ирак, Монголия и Северна корея. Северна Корея и Китай не престават да ги строят и до през днешния ден. Активната им работа може да бъде видяна и до през днешния ден в Ирак, откакто на 4 януари тази година са били употребявани за обстрел.
