Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди?
Могат ли юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, наричани още " морални ". Проф. Таня Йосифова, специалист по гражданско и комерсиално право, ръководител на Арбитражния съд при Българска стопанска камара и дълготраен съветник на предаването, разяснява тематиката в " Законът и Темида ":
" Темата за неимуществените вреди има все по-широк отзив в юридическите среди. Засегнати са необятен кръг субекти (физически лица), по този начин и юридически лица (търговски сдружения, сдружения с нестопанска цел, фондации, политически партии), тъй като, когато с едно непозволено действие се нарушава правната сфера на едно лице и то търпи разнообразни по своя темперамент вреди.
Типични образци за неимуществени вреди са болките, страданията, само че също по този начин и накърнената известност, неналичието на удоволствия от, да вземем за пример, почивка, която лицето не е съумяло да реализира, положителното име, безпокойствие, прочувствена неустановеност, стрес... Това са все образци за такива неимуществени вреди. Те засягат както хората, по този начин и юридически лица.
Въпросът дали могат юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, стои пред Върховния касационен съд. Върховен касационен съд, взаимно с Върховен административен съд, следва да постанови тълкувателно решение по два значими въпроса: 1. Допуска ли обективното ни материално право отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в интерес на юридическите лица; 2. Дали от правото на Европейски Съюз произтича опция за отсъждане на такова обезщетение в интерес на юридическо лице, когато е нарушено субективно право, прието от правото на Европейски Съюз .
В съдилищата има спорна процедура, предвид на поставените въпроси . Някои сформира присъждат обезщетение на юридически лица, да вземем за пример религиозни организации, потвърдили вреди. Отмяната на един акт не е задоволителна да обоснове съществуването на задоволен интерес – належащо е и парично обезщетение.
Още нещо – съдилищата, когато дефинират размера на дължимото обезщетение, би трябвало да го дефинират " по правдивост " . Това споделя наредбата на Закона за отговорностите и договорите. Съдът дефинира компенсацията по вътрешно разбиране . Т.е. както той схваща справедливостта. Разбира се, има критерии, относителни размери... те са разнообразни в обособените каузи.
Друг образец – когато едно правосъдно произвеждане продължи прекомерно дълго във времето, също е възможно да се търси обезщетение за неимуществени вреди.
В практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСЧП) се застъпва право на юридическите лица да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тези случаи съдът също е показал какви следва да бъдат критериите, с цел да се присъди такова обезщетение. И точно практиката на Европейски съд по правата на човека е съображение за обосновка, че юридическите лица могат да претендират за сходни компенсации. Има също по този начин способи за пресмятане на компенсацията, които съставите на този съд в Страсбург следва да съобразят, с цел да е релативно поредна юриспруденцията на съда, само че тези документи не са обществени .
Когато приказваме за обезщетение за неимуществени вреди, репутацията, положителното име на юридическото лице са едни от най-често срещаните детайли, които претендират да са нарушени в исковете на юридическите лица. Също несигурността при планирането; нарушаване в ръководството на съответното сдружение (несигурност вътре в самото дружество), което пречи на същото да действа вярно поради неизясненост при вземането на решения; безпокойствие в управническия екип; загуба на действителни благоприятни условия ... "
Последвайте канала на
" Темата за неимуществените вреди има все по-широк отзив в юридическите среди. Засегнати са необятен кръг субекти (физически лица), по този начин и юридически лица (търговски сдружения, сдружения с нестопанска цел, фондации, политически партии), тъй като, когато с едно непозволено действие се нарушава правната сфера на едно лице и то търпи разнообразни по своя темперамент вреди.
Типични образци за неимуществени вреди са болките, страданията, само че също по този начин и накърнената известност, неналичието на удоволствия от, да вземем за пример, почивка, която лицето не е съумяло да реализира, положителното име, безпокойствие, прочувствена неустановеност, стрес... Това са все образци за такива неимуществени вреди. Те засягат както хората, по този начин и юридически лица.
Въпросът дали могат юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди, стои пред Върховния касационен съд. Върховен касационен съд, взаимно с Върховен административен съд, следва да постанови тълкувателно решение по два значими въпроса: 1. Допуска ли обективното ни материално право отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в интерес на юридическите лица; 2. Дали от правото на Европейски Съюз произтича опция за отсъждане на такова обезщетение в интерес на юридическо лице, когато е нарушено субективно право, прието от правото на Европейски Съюз .
В съдилищата има спорна процедура, предвид на поставените въпроси . Някои сформира присъждат обезщетение на юридически лица, да вземем за пример религиозни организации, потвърдили вреди. Отмяната на един акт не е задоволителна да обоснове съществуването на задоволен интерес – належащо е и парично обезщетение.
Още нещо – съдилищата, когато дефинират размера на дължимото обезщетение, би трябвало да го дефинират " по правдивост " . Това споделя наредбата на Закона за отговорностите и договорите. Съдът дефинира компенсацията по вътрешно разбиране . Т.е. както той схваща справедливостта. Разбира се, има критерии, относителни размери... те са разнообразни в обособените каузи.
Друг образец – когато едно правосъдно произвеждане продължи прекомерно дълго във времето, също е възможно да се търси обезщетение за неимуществени вреди.
В практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСЧП) се застъпва право на юридическите лица да търсят и да получат обезщетение за неимуществени вреди, като в тези случаи съдът също е показал какви следва да бъдат критериите, с цел да се присъди такова обезщетение. И точно практиката на Европейски съд по правата на човека е съображение за обосновка, че юридическите лица могат да претендират за сходни компенсации. Има също по този начин способи за пресмятане на компенсацията, които съставите на този съд в Страсбург следва да съобразят, с цел да е релативно поредна юриспруденцията на съда, само че тези документи не са обществени .
Когато приказваме за обезщетение за неимуществени вреди, репутацията, положителното име на юридическото лице са едни от най-често срещаните детайли, които претендират да са нарушени в исковете на юридическите лица. Също несигурността при планирането; нарушаване в ръководството на съответното сдружение (несигурност вътре в самото дружество), което пречи на същото да действа вярно поради неизясненост при вземането на решения; безпокойствие в управническия екип; загуба на действителни благоприятни условия ... "
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ