Майки влияят пагубно на наследниците си
Могат да ги трансфорат в същински чудовища
Понякога родителите въздействат толкоз пагубно на децата си, че ги трансформират в чудовища. Всеки филм за нарушители стартира с изложение на тяхното детство: обичай, проблеми и основно – отношение с родителите.
Смята се, че в детството на хората, склонни към девиантно държание, по-голямо въздействие оказват майките, а не бащите. Докторът по криминология от Бирмингамския университет Елизабет Ярдли дефинира няколко вида майки, чиито деца имат капацитет да станат нарушители, а в най-запуснатите случаи – даже фанатици и серийни убийци.
Най-често такива " анти-майки " порастват в фамилии, където насилието се счита за норма. След това, без да знаят различен метод, те травматизират личните си деца по разнообразни способи, а те се трансформират във възрастни със същите (или по-сложни) психически проблеми.
" Анти-майките " не знаят по какъв начин вярно да проявят своето женско умиротворяващо начало. Те не виждат домашното принуждение като проблем и даже си затварят очите за половия тормоз, който може да бъде извършен върху децата от също толкоз проблематичния татко и пастрок. Не всяко дете съумява да се възвърне съответно от такова извънредно прекарване - изключително когато няма от кого да потърси поддръжка.
Друг проблематичен вид са " супермайките ". Напротив, те се пробват да вземат участие прекомерно интензивно в живота на детето си. И от време на време не позволяват никого до него, с изключение на себе си. По наблюдения на специалиста такива дами най-често също израстват в неблагополучни фамилии. Но те се пробват да предпазят детето от всевъзможни прояви от предишния си живот посредством забрани и цялостен надзор. В изключително подценявани случаи „ супермайките “ поддържат специфични графици за живота на децата си, от който се пробват по всевъзможен метод да отстранен отрицателните, съгласно тях, събития.
Не по-малко рисков вид са " пасивните майки ". За такива дами главното е оценката и вниманието на обществеността. Те се опасяват от етикетиране, наказание и още повече от шумни подиуми. Затова съгласно специалиста в сериозни обстановки им е по-лесно изцяло да спрат да обръщат внимание на детето си, в сравнение с обществено да признаят, че нещо не е наред с него. Те си затварят очите за всички тревожни камбани и в действителност не схващат, че в такива случаи най-много е отговорна тяхната бездейност: в последна сметка децата не постоянно осъзнават какво е допустимо и какво не.
Понякога родителите въздействат толкоз пагубно на децата си, че ги трансформират в чудовища. Всеки филм за нарушители стартира с изложение на тяхното детство: обичай, проблеми и основно – отношение с родителите.
Смята се, че в детството на хората, склонни към девиантно държание, по-голямо въздействие оказват майките, а не бащите. Докторът по криминология от Бирмингамския университет Елизабет Ярдли дефинира няколко вида майки, чиито деца имат капацитет да станат нарушители, а в най-запуснатите случаи – даже фанатици и серийни убийци.
Най-често такива " анти-майки " порастват в фамилии, където насилието се счита за норма. След това, без да знаят различен метод, те травматизират личните си деца по разнообразни способи, а те се трансформират във възрастни със същите (или по-сложни) психически проблеми.
" Анти-майките " не знаят по какъв начин вярно да проявят своето женско умиротворяващо начало. Те не виждат домашното принуждение като проблем и даже си затварят очите за половия тормоз, който може да бъде извършен върху децата от също толкоз проблематичния татко и пастрок. Не всяко дете съумява да се възвърне съответно от такова извънредно прекарване - изключително когато няма от кого да потърси поддръжка.
Друг проблематичен вид са " супермайките ". Напротив, те се пробват да вземат участие прекомерно интензивно в живота на детето си. И от време на време не позволяват никого до него, с изключение на себе си. По наблюдения на специалиста такива дами най-често също израстват в неблагополучни фамилии. Но те се пробват да предпазят детето от всевъзможни прояви от предишния си живот посредством забрани и цялостен надзор. В изключително подценявани случаи „ супермайките “ поддържат специфични графици за живота на децата си, от който се пробват по всевъзможен метод да отстранен отрицателните, съгласно тях, събития.
Не по-малко рисков вид са " пасивните майки ". За такива дами главното е оценката и вниманието на обществеността. Те се опасяват от етикетиране, наказание и още повече от шумни подиуми. Затова съгласно специалиста в сериозни обстановки им е по-лесно изцяло да спрат да обръщат внимание на детето си, в сравнение с обществено да признаят, че нещо не е наред с него. Те си затварят очите за всички тревожни камбани и в действителност не схващат, че в такива случаи най-много е отговорна тяхната бездейност: в последна сметка децата не постоянно осъзнават какво е допустимо и какво не.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ