Моето мнение е това: постижения няма. С известно разтягане на

Моето мнение е това: достижения няма. С известно разпъване на локуми може да счетем, че това не е достижение, а събитие – изстрелването на модула “Наука ” към Международната галактическа станция. Ако “Наука ” се беше появил в състава на съветския сегмент на МКС преди 10 години, щеше да е достижение. Строим съветски модул – и най-сетне космонавтите имат с какво да се занимават по въпроса.

Като цяло нашите космонавти на МКС се обслужват сами себе си. Те поддържат физическата си форма, занимават се с физкултура. Те се занимават с ремонт на апаратурата, и то на животоподдържащата инсталация – ту на тоалетната, ту на кислородогенератора, ту на пукнатините. Практически това съставлява ремонт и поддръжка на квартирата. Но няма потребен резултат. Човекът в космоса, несъмнено, съставлява обект на медицински изследвания. Само че това, което се считаше за свястно преди 30 години, към този момент не е толкова настоящо.

Нямахме модерно научно съоръжение – такова се появи чак в този момент. Но в това време модулът загуби половината гориво по пътя си, тъй като част от горивната му система аварира. Датчиците не смогнаха да създадат инфрачервен вертикал, не съумяха да “прихванат ” Земята. И когато той най-сетне се скачи, тогава, посредством спомагателната работа на моторите, модулът обърна станцията по метод, по който породиха проблеми – включително и на американския сегмент. 

Това бе софтуерен недостатък, като щеше да бъде доста по-зле, в случай че бе зародил по-рано. Не и след стиковката, когато свързването към този момент бе осъществено и имахме твърдо окачване, тогава модулът не завъртя единствено себе си, само че и цялата станция. А в случай че това беше станало сега на докосването, т.е. когато към този момент бе налице стиковка, само че не и твърдо окачване, тогава портът за съединяване щеше да отиде на майната си, да се счупи и като цяло съветският сегмент щеше да се раздра. А в случай че се беше случило по време на последните метри от доближаването, просто щеше да се разбие в станцията. Точно това стана, когато един товарен транспортен съд “Прогрес ” се разруши в станцията “Мир ” и загубихме един модул. Само че “Прогрес ” тежи седем тона, а тук са двадесет. Последствията щяха да са напълно разнообразни.

Считах и не преставам да смятам, че изстрелването на модула “Наука ” към МКС бе случка. Американците доста нерешително дадоха позволение за стиковка и от това, което узнавам е, че те 100 пъти съжаляваха по тази причина, имайки поради, че не печелят нищо от тоя модул. 

Да, това го одобряваме за някакво достижение. Но позволете ми да кажа: ние работим по система, която се появи през 2014 година и я сътворяваме от началото на 90-те. И това е едвам третото изстрелване. Някога Корольов и Челомей правеха по три изстрелвания годишно, до момента в който за нас това е третото изстрелване за седем години. Този път ние изпитахме ускорителен блок, който трябваше да изведе габаритно-масов макет на сателит до околоземна орбита. И за какво? Ние към този момент задръстваме ниските орбити, само че оттова боклукът пада на Земята. Защо тогава е належащо да влачим целия макет към геостационарна орбита? Все отново каквото отиде там, си остава вечно. Макетът е изцяло неуправляем, нито може да излезе от орбита, нито да се отклони. Това не е рационално. Когато Илон Мъск  направи “Фалкън Хеви ”, той изстреля колата си към Марс. Пак бе отпадък, само че в далечния космос и имаше най-малко пиар резултат. Тестването на “Персей ” на “Ангара ” – това не е достижение на фона на достиженията на нашите съперници.

И тестването се оказа несполучливо. Ние тръбяхме за старта на “Ангара ”, само че за “Персей ”, който не съумя да напусне околоземна орбита, все едно имахме сливи в устата. Три старта, и трите с габаритно-масови макети, а през това време на запад като предписание още при първите стартове се употребява същински потребен товар. 

“Персей ” не сработи. Това бе неуспех. Но въпреки това е добре, че имаме по-малко отпадък в геостационарна орбита, където е към този момент прекомерно задръстено. А ние, ще си разреша да отбележа, сме към този момент първенци по галактическите отпадъци – може да си спомним за противоречивото ни тестване на антиспътниково оръжие с унищожаването на остарелия спътник, чийто парчета непосредствено заплашват МКС и китайската галактическа станция. 

Това не е достижение, а фарс. Фарс от тоя вид – към момента не е имало котка в орбита, по тази причина ние ще го създадем и ще е наш приоритет. Тъпотия. В дълготрайна перспектива представлява нелепост. Нямама популяризация на космонавтиката, а патриотични балони, които скоро ще се пукнат.

Главната задача на плана е да се снима филм, който ще притегли нови галактически туристи. И какво се случи? Ние съсипахме федералната галактическа стратегия за дълготрайните експедиции през 2021 и 2022 година, като разбъркахме екипажите. И защо? За нови туристи? Вече имахме транспортен съд за туристи, японците летяха с него. Понеже не можем да отблъснем туристите, тогава нашите космонавти ще страдат. Ще имаме още един елементарен филм за 61-годишнината от Гагарин. Даже няма да е подготвен за 60-годишнината. Ама че достижение!

Това беше нашият отговор към Том Круз и проектът му да снима филм в космоса. Но Круз със своите хрумвания и пари не отиде в НАСА, не се полакоми за американския галактически бюджет. Той отиде при Илон Мъск, също частник. Това не повлия на държавната галактическа стратегия. Ние взехме решение да ги изпреварим, изметохме встрани всичко останало, а Круз дори не полетя! 

Между другото преди 20 години, при започване на века, имахме кинопроект и режисьорът Юрий Кара планираше да го снима. Киноактьорът Владимир Стеклов мина през цялостния цикъл на подготовка, не два месеца, а цяла година. Само че тогава нямаше пари – режисьорът не откри външно финансиране. Тогава към момента се отнасяхме към космоса отговорно и отчитахме парите си. Сега Рогозин написа писмо на Путин, че са “нужни цели ”. Ама в случай че искаш цели, лети тогава към Луната или Марс!

А филмът като цяло е малоумен. Пристига лекарка, която прави интервенция на космонавт. Пичове! Ами кръвта – по какъв начин по този начин? На Земята тя тече, а при нулева гравитация лети в салона! Коремната интервенция в изискванията на безтегловост е нелепост. В подобен случай се възнамерява незабавна евакуация на космонавта за неговото лекуване на Земята. Вече е имало случай в историята, при който космонавт се е върнал от орбита поради остра болежка.

Бих схванал, в случай че имаше неповторимо слънчево изригване или детонация на свръхнова в Галактиката и трябваше да пратим академик, който незабавно да следи явлението от орбита. Бих схванал също по този начин, в случай че на станцията се случеше спешна обстановка и трябваше да пратим експерт. Но за Бога, този филм! Главата ми не го побира!

От моя позиция това е негативна година за съветската космонавтика. Ние изтървахме космонавтската специалност. Изпуснахме я във всеки вероятен смисъл. Вярвам, че сантименталният ореол на космоса през тази година бе погубен. Всичко това бе посрещнато извънредно отрицателно в професионалната общественост.  Като цяло космонавтите са лоялни хора. Но имаше гневни постове на ветерани – на Олег Котов, на Павел Виноградов, на Фьодор Юрчихин, които се изрекоха от душа по тоя мотив. Сега мненията на експертите в Роскосмос не се зачитат. 

В началото на годината Дмитрий Рогозин разгласява пост във Facebook какво следва. Изстрелването на “Наука ” в космоса – това беше направено. Изстрелването на “Луна 25 ” с европейския блок не се случи, то беше отсрочено за една година. Бяха обещани три изстрелвания на “Ангара ” – едно тежкотоварно и две лекотоварни. Само тежкотоварното се случи след неколкократни забавяния, след голямо напрежение в края на годината и придружено от неуспех на горната степен “Персей ”. Изстрелването на “Союз ” с туристи – това се случи, това бе свещено събитие. Бяха планувани 10 полета на спътници “УанУеб ” – нямахме 10 полета. Предвиждаха се изстрелвания по пилотираната стратегия, които не осъществихме поради кино лентата “Предизвикателството ”.

Наскоро направихме анализ на полетния график на нашия нов пилотиран галактически транспортен съд “Орел ” – всички периоди бяха изместени с две години напред във времето. Беше плануван първият безпилотен полет да е през 2023 година и първият пилотиран да е през 2025 година. Сега пилотираните полети са отсрочени от 2025 за 2027 година, тъй като тестванията на парашутната система бяха преместени от 2023 за 2024 година. Има висящи въпроси по отношение на парашутите, по отношение на системите за спешно избавяне. Единственото, което остана да създадем през 2023 година, е да изстреляме макет. Не пълностоен безпилотен полет, както бе заложено да се направи – т.е. два тестови полета на кораба без човек. Не, това ще бъде полет на още един макет, който дори не може да се завърне на Земята по естествен метод. Няма за него парашутна система.

Какво още? Считайки от тази година, стартира засекретяването на всякаква сериозна информация по отношение на Роскосмос. Броят планувани полети към този момент не се оповестява. Вече е неразрешено да се приказва за каквито и да е дефекти или проблеми вледствие на инструкция на ФСБ, в противоположен случай ще те сметнат за непознат сътрудник. Мила картинка.

Нека не забравяме, че Роскосмос работи и за отбранителната промишленост. А тук нещата са зле. От 594 контракта през 2019 година, периодите на всеки пет бяха нарушени, на всеки шест бяха налице отлагания, общо 15 контракта не бяха изпълнени въобще. Защо се оправяме толкоз зле с изстрелванията на “Ангара ”? През 2016-2017 година бяха обещани доставките на общо 10 блокови модула “Ангара ”. Първите пет от тях бяха доставени чак през март 2021-ва. Относно ГЛОНАСС, считаше се, че през 2020 година ще имаме 30 спътника, през 2015 година бе решено – дано има 24 в орбита. Фактически през 2019 година имахме 21, през 2020 – 23. Повечето от спътниците бяха изстреляни в интервала сред 2006 и 2014 година и те се употребяват след гаранционния им период. Останалите спътници са направени отчасти и не може да ги изстреляме, защото програмата за подмяна на задграничните им съставни елементи не се извършва. 

Относно космодрума Восточний – от 1192 обекта от първи и втори порядък, единствено 17% са приключени. В стадий на градеж се 41%. Строежът на стартовата площадка за “Ангара ” се прави със закъснение от 9 месеца. Пусковата акция от Восточний бе отсрочена от 2021 за 2023 година. Дали тя ще успее да се оправи в новия период е под въпрос. В рамките на националната ни програма проведохме едва 13 изстрелвания, след което, с грях изстреляхме “Ангара ” и двама туристи към МКС.

Изглеждами въпиющо. През тази година решително заемаме третото място след Съединени американски щати и Китай. Миналата година към момента можехме да се конкурираме с Китай –  ние имахме орбитална станция, те – не. Това – макар че те разполагаха с луноход на противоположната страна на Луната, първият в света. А през тази година във всички връзки Китай изпревари Русия в космоса. Имат луноход и започнаха да строят многомодулна орбитална станция. Имат ракети на водород, а ние – не. И към този момент споделиха, че ще изпратят човек на Луната през 2026 година. Това съставлява битка с американците за първото място, за водачеството в космоса. 

А по отношение на американците ние изоставаме безнадеждно и, мисля си, вечно. През тази година те изпратиха шиков марсоход на Червената планета и целият свят го наблюдаваше онлайн. Наскоро изстреляха “Джеймс Уеб ” – най-скъпият и идеален телескоп в историята на човечеството. Подготовката на ракетата “Спейс Лонч Систъм ”, която би трябвало да изпрати “Орион ” към Луната, е на цялостен ход. Това ще е полет, който ще продължи месец и ще завърши със завръщане на Земята при втора галактическа скорост. Ние спрямо тях сме като пешеходци към Луната.

Говорим за НАСА. А частниците като правило ни радват. Илон Мъск със своята галактическа стратегия изцяло задмина цялата ракетно-космическа промишленост на Руската федерация в смисъла на индустриален размер, технологии и брой полети. Един Илон Мъск задмина целия Роскосмос! При Мъск работят пет хиляди души, а в съветската космонавтика – двеста и петдесет хиляди. Двамата най-богати мъже в света се занимават с космонавтика – Илон Мъск и Джеф Безос. И това, което е значимо, те приказват за общочовечната задача да изследват космоса. Мъск създава по два спътника на ден и проектира най-тежката ракета в човешката история, работеща на метан. А ние единствено си приказваме по какъв начин ще го вършим. Той употребява чартърен само стартовата площадка – всичко останало си го прави самичък. Това е по-ефективно от държавната система, дори от американската такава. Какво да приказваме? 

Аз не виждам да вършим нищо, което да запълни този раздор. Всичките наши сътрудници ще поемат към Луната през 2024 година под егидата на програмата “Артемис ”. В началото нямахме пари, след това нямахме освен пари, само че и експерти. Сега към този момент губим и главните си пълномощия. И в този момент, в случай че ни залеят с пари, отново нищо няма да създадем. Освен в случай че не решим да снимаме не филм, а сапунен сериал. 

Инфо: Росбалт