Формално успешен, резултатно плачевен. Как ВСС усвоява европари
Модернизацията на правосъдната власт в България постоянно се показва като стратегическа цел, само че действителната ѝ цена и успеваемост рядко са в центъра на обществения спор. Осмият състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) ръководи девет плана, финансирани главно със средства от Европейския съюз от ноември 2017 година до момента. Общата стойност на действително изплатеното финансиране (без плана за препоръка и дисциплинарна практика) възлиза на 32,9 млн. лева
Финансовият баланс е явен: 85% са пари от Европейски Съюз, а 15% съфинансиране от страната – т.е. почти 28 млн. лева против 4,9 млн. лева Това ясно и недвусмислено разкрива зависимостта на правосъдната рационализация от външни средства.
Най-скъпите и най-скромните планове
Сравнението сред обособените планове е показателно за целите на Висш съдебен съвет:
Впечатляващо е, че най-големият план е със стойност, сравнима с годишните бюджети на цели съдилища в страната, до момента в който най-евтиният е ориентиран към институционализиране на медиацията.
Най-продължителният план е този за „ Оптимизация на правосъдната карта и Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) “ – 85 месеца, или над 7 години. По този план Висш съдебен съвет съумя да „ усъвършенства “ близо 5 млн. лв. и да не реализира никакъв позитивен резултат. Проектът е регистриран сполучливо. Формално сполучлив, резултатно жалък.
Тематични сфери
Електронизация и осведомителни системи
Тази група е най-скъпа и концентрира съвсем 80% от средствата.
ЕИСС и правосъдната карта (тук са заложени 2 млн. за хардуер и софтуер).
Единният портал за е-правосъдие – 764 хиляди лева, работещ отчасти, с въведени електронни услуги.
Voice-to-text система – 6,9 млн. лева, програмен продукт за автоматизирано превръщане на тирада в текст.
Подобряване на съдопроизводството
Проект за натовареността на магистратите – 360 хиляди лева, завършил без ясни знаци за резултат и резултат. Системата за премерване на натовареността е индексирана, само че тази активност не е обвързвана с осъществяването на плана.
Програмно бюджетиране в правосъдната власт – 858 хиляди лева
Прозрачност и присъединяване
Съдебни заседатели – 129 хиляди лева, с действително въведени нормативни промени и електронен указател.
Медиация – 72,9 хиляди лева
Европейски Съюз финансиране по отношение на държавния бюджет
В интервала 2016–2025 година бюджетът на правосъдната власт стартира от 500 млн. лева и доближава до 1,6 милиарда лева годишно. На този декор 32,9 млн. лева за девет години са алегорични – под 0,3% от общия бюджет за интервала е за модернизацията на правосъдната власт и то със средства на Европейския съюз.
За съпоставяне големият превес на настоящите разноски е забележим на идната графика. Те съставляват сред 97 и 99% от общите разноски на системата. На процедура системата на правосъдната власт не финансира нещо друго от разноски за хонорари и прехрана, съвсем не се виждат вложения или благоприятни условия за възобновяване на активи, както и за развиване.
Източник МФ
За разлика от настоящите разноски, които нарастват непрекъснато и относително устойчиво с към 10-12% годишно, при финансовите разноски изменението е мощно изменчиво, а в обособени години те записват спад (2015, 2020 г.).
Съдебната власт разчита на държавния бюджет напълно за своята прехрана. И получава колкото и както изиска – като умее да желае и умее да получава. Модернизацията е предоставена на сметката на Европейски Съюз. Въпреки това европейските средства са основни за модернизацията, само че са маргинални като дял и постоянно водят до непълна или противоречива успеваемост.
В умозаключение
Финансовият профил на Висш съдебен съвет в осмия му мандат демонстрира мощен акцент върху електронизацията. Ефектът от тази електронизация може да бъде измерен вътрешно за системата – дали и по какъв начин работят системите следва да споделят своята задоволеност съдиите, прокурорите, следователите и правосъдната администрация.
Истинският въпрос е дали системата може да се освободи от зависимостта от външно финансиране и да построи трайна визия за развиване със лични запаси. Защото без отчетност и измерими резултати, европейските милиони остават статистика.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Финансовият баланс е явен: 85% са пари от Европейски Съюз, а 15% съфинансиране от страната – т.е. почти 28 млн. лева против 4,9 млн. лева Това ясно и недвусмислено разкрива зависимостта на правосъдната рационализация от външни средства.
Най-скъпите и най-скромните планове
Сравнението сред обособените планове е показателно за целите на Висш съдебен съвет:
Впечатляващо е, че най-големият план е със стойност, сравнима с годишните бюджети на цели съдилища в страната, до момента в който най-евтиният е ориентиран към институционализиране на медиацията.
Най-продължителният план е този за „ Оптимизация на правосъдната карта и Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) “ – 85 месеца, или над 7 години. По този план Висш съдебен съвет съумя да „ усъвършенства “ близо 5 млн. лв. и да не реализира никакъв позитивен резултат. Проектът е регистриран сполучливо. Формално сполучлив, резултатно жалък.
Тематични сфери
Електронизация и осведомителни системи
Тази група е най-скъпа и концентрира съвсем 80% от средствата.
ЕИСС и правосъдната карта (тук са заложени 2 млн. за хардуер и софтуер).
Единният портал за е-правосъдие – 764 хиляди лева, работещ отчасти, с въведени електронни услуги.
Voice-to-text система – 6,9 млн. лева, програмен продукт за автоматизирано превръщане на тирада в текст.
Подобряване на съдопроизводството
Проект за натовареността на магистратите – 360 хиляди лева, завършил без ясни знаци за резултат и резултат. Системата за премерване на натовареността е индексирана, само че тази активност не е обвързвана с осъществяването на плана.
Програмно бюджетиране в правосъдната власт – 858 хиляди лева
Прозрачност и присъединяване
Съдебни заседатели – 129 хиляди лева, с действително въведени нормативни промени и електронен указател.
Медиация – 72,9 хиляди лева
Европейски Съюз финансиране по отношение на държавния бюджет
В интервала 2016–2025 година бюджетът на правосъдната власт стартира от 500 млн. лева и доближава до 1,6 милиарда лева годишно. На този декор 32,9 млн. лева за девет години са алегорични – под 0,3% от общия бюджет за интервала е за модернизацията на правосъдната власт и то със средства на Европейския съюз.
За съпоставяне големият превес на настоящите разноски е забележим на идната графика. Те съставляват сред 97 и 99% от общите разноски на системата. На процедура системата на правосъдната власт не финансира нещо друго от разноски за хонорари и прехрана, съвсем не се виждат вложения или благоприятни условия за възобновяване на активи, както и за развиване.
Източник МФ За разлика от настоящите разноски, които нарастват непрекъснато и относително устойчиво с към 10-12% годишно, при финансовите разноски изменението е мощно изменчиво, а в обособени години те записват спад (2015, 2020 г.).
Съдебната власт разчита на държавния бюджет напълно за своята прехрана. И получава колкото и както изиска – като умее да желае и умее да получава. Модернизацията е предоставена на сметката на Европейски Съюз. Въпреки това европейските средства са основни за модернизацията, само че са маргинални като дял и постоянно водят до непълна или противоречива успеваемост.
В умозаключение
Финансовият профил на Висш съдебен съвет в осмия му мандат демонстрира мощен акцент върху електронизацията. Ефектът от тази електронизация може да бъде измерен вътрешно за системата – дали и по какъв начин работят системите следва да споделят своята задоволеност съдиите, прокурорите, следователите и правосъдната администрация.
Истинският въпрос е дали системата може да се освободи от зависимостта от външно финансиране и да построи трайна визия за развиване със лични запаси. Защото без отчетност и измерими резултати, европейските милиони остават статистика.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ