България остава на едно от най-ниските места на безработица ва ЕС
Европейският пазар на труда изпраща 2025 година със смесени, само че като цяло стабилизиращи се сигнали. Данните на Евростат за декември обрисуват картина на постепенно, само че стабилно изстудяване на напрежението на трудовите пазари в еврозоната и Европейски Съюз, до момента в който България продължава да се откроява с едно от най-ниските нива на безработица в Съюза.
Еврозоната и Европейски Съюз: непоклатимост с леки разминавания
Сезонно поправената безработица в еврозоната през декември 2025 година спада до 6,2%, което е усъвършенстване по отношение на ноември и по отношение на същия месец на миналата година. В Европейски Съюз като цяло нивото остава на 5,9%, без смяна както на месечна, по този начин и на годишна база. Тези стойности удостоверяват наклонността от последните две години – пазарът на труда в Европа е надалеч от спешните равнища от интервала на пандемията и енергийния потрес, само че навлиза във фаза на по-бавна динамичност.
Общият брой на безработните в Европейски Съюз през декември възлиза на 13,043 млн. души, от които 10,792 млн. са в еврозоната. На месечна база се регистрира осезателен спад – с 94 000 души в Европейски Съюз и с 61 000 в еврозоната. На годишна база обаче картината се разслоява: в Европейски Съюз безработните са с 71 000 повече, до момента в който в еврозоната има леко понижение с към 5 000 души. Това подсказва, че страните отвън еврозоната носят по-голяма част от възходящия напън върху заетостта, до момента в който ядката на валутния съюз резервира относителна резистентност.
България: трайно ниска безработица и структурни дефицити
На този декор България продължава да се движи в друга орбита. Сезонно поправената безработица през декември 2025 година спада до 3,3% от 3,5% през ноември – равнище, което е измежду най-ниските в Европейски Съюз. През последните години страната редовно поддържа безработица под средноевропейските стойности, като даже в интервали на икономическо закъснение пазарът на труда остава стегнат.
Тази статистическа „ мощ “ обаче има и друга страна. Ниската безработица в България все по-често е резултат не толкоз от плевел стопански напредък, колкото от демографския спад, емиграцията и дефицита на работна мощ.
Работодателите в основни браншове – промишленост, строителство, превоз, опазване на здравето и IT – изпитват продължителен дефицит на фрагменти, което лимитира капацитета за разширение на производството. В този смисъл положителните индикатори за безработицата прикриват структурни проблеми, които ще се изострят през идващото десетилетие.
Младежката безработица: умерено усъвършенстване, само че с опасности
Младежката безработица остава сензитивен знак за дълготрайните вероятности на стопанската система. През декември 2025 година в Европейски Съюз 2,857 млн. души под 25 години са били безработни, от които 2,257 млн. – в еврозоната.
Равнището в Европейски Съюз спада до 14,7%, а в еврозоната – до 14,3%. На месечна и годишна база има ясно усъвършенстване, което подсказва, че най-тежките последствия от инфлационния потрес и забавянето на растежа към този момент са отминали.
И тук България регистрира позитивна динамичност – младежката безработица понижава от 12,6% през ноември до 12% през декември.
Това е по-добро показване от междинното за Европейски Съюз и еврозоната, само че остава доста над общото ниво на безработица в страната. Разривът демонстрира, че преходът от обучение към претовареност продължава да е проблематичен, изключително отвън огромните градове и в райони с по-слаба икономическа база.
Разлики по пол: мудна конвергенция
Данните за декември демонстрират леко доближаване сред безработицата при дамите и мъжете в Европейски Съюз. Женската безработица спада до 6%, до момента в който мъжката остава на 5,8%.
В еврозоната стойностите са по-високи – надлежно 6,4% за дамите и 6,1% за мъжете – само че без смяна по отношение на предходния месец. Тенденцията от последните години е към последователно понижаване на разликите, само че секторната сегрегация на заетостта продължава да въздейства, изключително в интервали на икономическо закъснение.
Гледайки напред, упованията за 2026 година са за по-скоро постоянни, в сравнение с внезапно подобряващи се индикатори. Забавеният стопански напредък в Европейски Съюз, геополитическата неустановеност и трансформацията на промишленостите – изключително в подтекста на зеления преход и дигитализацията – ще лимитират основаването на нови работни места.
В еврозоната безработицата евентуално ще се задържи към сегашните равнища, с умерени съмнения сред обособените страни.
За България главното предизвикателство няма да бъде безработицата, а качеството и наличността на работната мощ. Ако не бъдат адресирани демографските трендове, просветителните несъответствия и привличането на служащи от трети страни, страната рискува ниската безработица да се трансформира от преимущество в ограничител за икономическото развиване.
В този смисъл данните за декември 2025 година не са просто моментна фотография, а сигнал: Европа като цяло навлиза във фаза на трудова непоклатимост, до момента в който България към този момент е изправена пред идващия стадий на казуса – по какъв начин да поддържа напредък при съвсем привършен вътрешен трудов запас.
