Моделът, дал лицето си на войника от ПСА, е българин, репресиран от комунистическата партия
Моделът, дал лицето си на боеца от Паметника на Съветската войска, е българин, репресиран от комунистическата партия, заяви Пейо Колев от " Изгубената България " във Facebook профила си.
" Една история от Боби Ждребев, който беше преподавател в худ. гимназия по времето, когато аз бях възпитаник там. Един от моделите ни - бай Васил (вдясно, рисуван от мен към 1990 година - по случайност вардя този етюд) постоянно ми е бил изключително приветлив, беше спокоен, общителен и не мърдаше въобще. Някакъв издръжливост се усещаше у него, като античен, страдален сфинкс. Каква подигравка е, че е бил заставен да се устоя като модел, тъй като националната власт не му е давала да се развие и да работи, заради " неблагонадеждния " му генезис. Въпреки това обликът му е стоял съвсем 70 години на такава височина, гледайки света от горната страна с усмивката, която му е била отнета. Липсата на искра в очите му, които бяха сини, наподобява не беше се трансформирала през целия му сложен живот.
Ето и историята на Боби.
" Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран поради фамилията на родителите си, останал без работа, отвред прогонван, потегля да театралничи голо тяло в Академията, едвам се е прехранвал. Та оттова го извикали и го предиздвикали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, към този момент доста стар, той идваше да театралничи в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше. Беше учтив човек и обичаше децата. На остарели години беше с изменени черти, видно от фотографията тук. Никакъв съветски боец не би могъл да е бай Васил. Портрет на просветен, почтено репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт. "
" Една история от Боби Ждребев, който беше преподавател в худ. гимназия по времето, когато аз бях възпитаник там. Един от моделите ни - бай Васил (вдясно, рисуван от мен към 1990 година - по случайност вардя този етюд) постоянно ми е бил изключително приветлив, беше спокоен, общителен и не мърдаше въобще. Някакъв издръжливост се усещаше у него, като античен, страдален сфинкс. Каква подигравка е, че е бил заставен да се устоя като модел, тъй като националната власт не му е давала да се развие и да работи, заради " неблагонадеждния " му генезис. Въпреки това обликът му е стоял съвсем 70 години на такава височина, гледайки света от горната страна с усмивката, която му е била отнета. Липсата на искра в очите му, които бяха сини, наподобява не беше се трансформирала през целия му сложен живот.
Ето и историята на Боби.
" Бай Васил като млад. И той хем е бил репресиран поради фамилията на родителите си, останал без работа, отвред прогонван, потегля да театралничи голо тяло в Академията, едвам се е прехранвал. Та оттова го извикали и го предиздвикали да стои с вдигната ръка, модел за паметника. Почти половин век по-късно, към този момент доста стар, той идваше да театралничи в Художествената гимназия, едната му ръка беше полупарализирана и си я наместваше с другата като сядаше. Беше учтив човек и обичаше децата. На остарели години беше с изменени черти, видно от фотографията тук. Никакъв съветски боец не би могъл да е бай Васил. Портрет на просветен, почтено репресиран млад българин от проклетата комунистическа власт. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ