Смела и секси - Брижит Бардо беше символът на Франция СНИМКИ
Моделът, актрисата, певицата и огромният бранител на животните, Брижит Бардо си отиде на 91-годишна възраст. Муза на най-великите – от Годар до Генсбур, знак на еманципацията на дамите – тя постоянно отхвърляше етикетите, в никакъв случай не правеше това, което се очакваше от нея. И безспорно точно в детството на рестриктивните мерки се е зародил този свободомислещ характер, стартира превъзходен портрет на легендата по БГНЕС.
Снимки БГНЕС
Родена през 1934 година в богато парижко семейство, щерка на фабрикант и образована в католическо учебно заведение, младата Брижит получава изключително строго образование. От детството си е насърчавана да танцува от майка си Ан-Мари, която вижда в нея опция да реализира личната си фантазия да стане балерина. Докато майка ѝ ѝ внушава вярната стойка и външност с плесници, танцът остава по едно и също време пристрастеност и бягство за младото момиче. Танцът ще извае тялото ѝ, грацията ѝ, елегантността ѝ, само че пред камерата тя в действителност ще открие призванието си.
Висока колкото Айфеловата кула
През 1949 година Ан-Мари моли за услуга положителната си другарка Елен Лазарев, създател и редактор на списание Elle. Анонимна по молба на родителите си, 15-годишната „ BB “ става лице на младежката мода. На корицата на списанието красивата тийнейджърка е видяна от режисьора Марк Алегре, който моли да се срещне с нея. Родителите ѝ отхвърлят: „ Актрисите са всички девойки с неприятна известност. “
Въпреки това Леон, нейният дядо – патриархът, „ Бум “, както го назовават – е този, който упорства в интерес на Брижит, споделя актрисата в записките си:
„ Ако на това момиче е писано един ден да бъде курва, тя ще бъде такава със или без филмите;
в случай че в никакъв случай не ѝ е писано да бъде курва, филмите няма да трансформират това! Нека ѝ дадем шанс; нямаме право да диктуваме ориста ѝ. “
Филмът на Алегре в никакъв случай не е сниман, само че прослушването най-малко ѝ разрешава да се запознае с неговия помощник, известен… Роже Вадим. След ужасна борба със фамилията си да бъде с него (тя даже прави опит за самоубийство) Брижит се омъжва за Вадим, който е станал кореспондент на Paris Match, а по-късно сценарист и режисьор. Той е този, който дава на Бардо първата ѝ основна роля след няколко дребни участия. През май 1956 година Брижит се завръща в Сен Тропе – красивото малко пристанище на детските ѝ ваканции – с цел да снима „ И Бог сътвори дамата “ под режисурата на брачна половинка си. Филмът е международен триумф.
За младата актриса това е висшото самопризнание. Провокативна и съвременна, свободна и чувствена, Брижит Бардо се трансформира в секссимвол, кино звезда, една от най-известните персони на планетата – облик на Франция, внушителна като Айфеловата кула.
След „ Парижанка “ и „ Бабет е във война “, през 1960 година Брижит продължава с „ Верността “ – извънредно изтощителни фотоси, по време на които е измъчвана от режисьора Анри-Жорж Клузо. Филмът е сполучлив както в артистично, по този начин и в комерсиално отношение – един от най-големите за нея – само че тя излиза от него надълбоко засегната. Всичко това е прекалено много за някой, който единствено за три години е бил обект на мнения от целия свят, възхищаван и обиждан; за някой, който е имал голям брой афери (Жан-Луи Трентинян, Саша Дистел и др.) и се е омъжил за младия водещ артист Жак Шарие и е имал дете (неохотно, би споделила тя); за някой, който е задал стилните трендове (роклята виши) на кориците на списания по целия свят…
В този ужасяващ ураган Брижит се пробва да се самоубие. Тя се възвръща в „ Ла Мадраг “ – рибарска барака на плажа, открита от майка ѝ, дребен парадайс, в който да пусне котва, без течаща вода, само че със Средиземно море като собствен плувен басейн. Нейният балон – вечно.
Права на животните
През 1963 година Бардо взе участие в шедьовъра на кариерата си – „ Презрение “ на Жан-Люк Годар, в който играе актрисата Камий, нова фигура на страст и независимост. Приблизително по това време тя среща Серж Генсбур, за който ще стане преводач, муза и държанка (до степен да осъди блестящия му брак с Гюнтер Сакс).
Докато се радва на триумф в музиката с песни като „ Harley-Davidson “ и „ Bonnie and Clyde “, Брижит остава кино звезда, изключително с „ Viva Maria! “ и „ Les Pétroleuses “. Актьорството обаче я притегля все по-малко. През 1973 година Брижит Бардо поставя завършек на кариерата си единствено на 38 години. На снимачната площадка на последния си филм бъдещата активистка избавя коза. Това към този момент е нейната пристрастеност.
Започвайки през 1962 година, битката ѝ за животните се трансформира в ангажимент за цялостен живот. През 1976 година тя се хвърля с цялото си сърце в отбрана на тюлените, избивани поради козината им – първокласен артикул, който Брижит Бардо съумява да забрани във Франция, а по-късно и в Европа. През 1986 година тя основава фондация „ Брижит Бардо “, на която посвещава цялото си време и благосъстояние, като се включва във всяка акция за отбрана на животните, от време на време по коренен метод. Последните ѝ години в действителност са белязани от спорни позиции, без значение от тематиката.
Защото Брижит Бардо заема своето място в живота на френското общество като независима политическа фигура: заплашвана от ОАС по време на Алжирската война, първата звезда „ Мариан “ през 1970 година, почитателка на Шарл дьо Гол, покровител на акцията на Жискар, а по-късно и на Марин льо Пен… Достатъчно, с цел да разгневи част от обществеността, само че това е и част от свободата на Бардо.
Сцените и музиката, които построиха една легенда
В продължение на десетилетия Брижит Бардо въплъщаваше блясъка, еротиката и свободния дух на следвоенна Европа. Нейният обществен облик се ражда не непринудено, а посредством няколко кино лентата и музикални плана, които се трансформират в културни маркери. Ето три основни момента от тази история.
„ …И Бог сътвори дамата “ (1956)
„ И Бог сътвори Брижит Бардо “ – по този начин „ Файненшъл таймс “ озаглавява обява през 2009 година, когато актрисата навършва 75 години, обобщавайки връзката ѝ с кино лентата, който я трансформира в международна сензация още на 18-годишна възраст.
Кадърът, в който Бардо по бански излиза от морето в Сен Тропе, остава емблема на модерната жена – освободена, млада и надалеч от аскетизма на военните години. Американският кинокритик Дейвид Томсън разказва този облик като първото всеобщо олицетворение на следвоенната половост по Лазурния бряг в книгата си „ Новият биографичен речник на киното “.
Режисиран от Роже Вадим, който по това време е брачен партньор на Бардо, филмът има сериозен комерсиален триумф както във Франция, по този начин и в Съединените щати, където приходите доближават 4 милиона $. През 1960 година Симон дьо Бовоар отбелязва, че Бардо към този момент може да бъде възприемана като френски експортен знак, сравним по значение с колите „ Рено “.
„ Презрение “ (1965)
Класиката на Жан-Люк Годар, снимана на остров Капри, стартира с една от най-запомнящите се подиуми в кариерата на Бардо – фрагменти от тялото ѝ, до момента в който тя лежи на легло в полутъмна стая и пита брачна половинка си коя част от нея харесва най-вече.
Пълната ѝ голота в никакъв случай не е показана. Въпреки натиска на продуцентите, Годар отхвърля да трансформира сцената в елементарна провокация и насочва вниманието към метода, по който женското тяло бива гледано и интерпретирано на екрана. В ролята на брачна половинка, чието отчуждение и пренебрежение последователно нарастват, Бардо основава една от дребното си функции, признати по едно и също време от рецензията и публиката. „ Ню Йорк таймс “ дефинира кино лентата като нейното най-силно актьорско достижение.
„ Бони и Клайд “ (1968)
Кратката и бурна връзка сред Брижит Бардо и Серж Генсбур оставя диря освен в светските летописи, само че и в музиката. От този интервал се ражда ария, въодушевена от стихотворение на американската престъпничка Бони Паркър, убита дружно с колегата си Клайд Бароу.
В клипа към дуета, сниман в хамбар, двамата се превъплъщават в именитата двойка – Бардо с черна барета, цигара и картечница, преметната през рамо. Песента е включена в албум със същото заглавие, който доближава 12-о място в класацията Billboard Top 200.
Снимки БГНЕС
Родена през 1934 година в богато парижко семейство, щерка на фабрикант и образована в католическо учебно заведение, младата Брижит получава изключително строго образование. От детството си е насърчавана да танцува от майка си Ан-Мари, която вижда в нея опция да реализира личната си фантазия да стане балерина. Докато майка ѝ ѝ внушава вярната стойка и външност с плесници, танцът остава по едно и също време пристрастеност и бягство за младото момиче. Танцът ще извае тялото ѝ, грацията ѝ, елегантността ѝ, само че пред камерата тя в действителност ще открие призванието си.
Висока колкото Айфеловата кула
През 1949 година Ан-Мари моли за услуга положителната си другарка Елен Лазарев, създател и редактор на списание Elle. Анонимна по молба на родителите си, 15-годишната „ BB “ става лице на младежката мода. На корицата на списанието красивата тийнейджърка е видяна от режисьора Марк Алегре, който моли да се срещне с нея. Родителите ѝ отхвърлят: „ Актрисите са всички девойки с неприятна известност. “
Въпреки това Леон, нейният дядо – патриархът, „ Бум “, както го назовават – е този, който упорства в интерес на Брижит, споделя актрисата в записките си:
„ Ако на това момиче е писано един ден да бъде курва, тя ще бъде такава със или без филмите;
в случай че в никакъв случай не ѝ е писано да бъде курва, филмите няма да трансформират това! Нека ѝ дадем шанс; нямаме право да диктуваме ориста ѝ. “
Филмът на Алегре в никакъв случай не е сниман, само че прослушването най-малко ѝ разрешава да се запознае с неговия помощник, известен… Роже Вадим. След ужасна борба със фамилията си да бъде с него (тя даже прави опит за самоубийство) Брижит се омъжва за Вадим, който е станал кореспондент на Paris Match, а по-късно сценарист и режисьор. Той е този, който дава на Бардо първата ѝ основна роля след няколко дребни участия. През май 1956 година Брижит се завръща в Сен Тропе – красивото малко пристанище на детските ѝ ваканции – с цел да снима „ И Бог сътвори дамата “ под режисурата на брачна половинка си. Филмът е международен триумф.
За младата актриса това е висшото самопризнание. Провокативна и съвременна, свободна и чувствена, Брижит Бардо се трансформира в секссимвол, кино звезда, една от най-известните персони на планетата – облик на Франция, внушителна като Айфеловата кула.
След „ Парижанка “ и „ Бабет е във война “, през 1960 година Брижит продължава с „ Верността “ – извънредно изтощителни фотоси, по време на които е измъчвана от режисьора Анри-Жорж Клузо. Филмът е сполучлив както в артистично, по този начин и в комерсиално отношение – един от най-големите за нея – само че тя излиза от него надълбоко засегната. Всичко това е прекалено много за някой, който единствено за три години е бил обект на мнения от целия свят, възхищаван и обиждан; за някой, който е имал голям брой афери (Жан-Луи Трентинян, Саша Дистел и др.) и се е омъжил за младия водещ артист Жак Шарие и е имал дете (неохотно, би споделила тя); за някой, който е задал стилните трендове (роклята виши) на кориците на списания по целия свят…
В този ужасяващ ураган Брижит се пробва да се самоубие. Тя се възвръща в „ Ла Мадраг “ – рибарска барака на плажа, открита от майка ѝ, дребен парадайс, в който да пусне котва, без течаща вода, само че със Средиземно море като собствен плувен басейн. Нейният балон – вечно.
Права на животните
През 1963 година Бардо взе участие в шедьовъра на кариерата си – „ Презрение “ на Жан-Люк Годар, в който играе актрисата Камий, нова фигура на страст и независимост. Приблизително по това време тя среща Серж Генсбур, за който ще стане преводач, муза и държанка (до степен да осъди блестящия му брак с Гюнтер Сакс).
Докато се радва на триумф в музиката с песни като „ Harley-Davidson “ и „ Bonnie and Clyde “, Брижит остава кино звезда, изключително с „ Viva Maria! “ и „ Les Pétroleuses “. Актьорството обаче я притегля все по-малко. През 1973 година Брижит Бардо поставя завършек на кариерата си единствено на 38 години. На снимачната площадка на последния си филм бъдещата активистка избавя коза. Това към този момент е нейната пристрастеност.
Започвайки през 1962 година, битката ѝ за животните се трансформира в ангажимент за цялостен живот. През 1976 година тя се хвърля с цялото си сърце в отбрана на тюлените, избивани поради козината им – първокласен артикул, който Брижит Бардо съумява да забрани във Франция, а по-късно и в Европа. През 1986 година тя основава фондация „ Брижит Бардо “, на която посвещава цялото си време и благосъстояние, като се включва във всяка акция за отбрана на животните, от време на време по коренен метод. Последните ѝ години в действителност са белязани от спорни позиции, без значение от тематиката.
Защото Брижит Бардо заема своето място в живота на френското общество като независима политическа фигура: заплашвана от ОАС по време на Алжирската война, първата звезда „ Мариан “ през 1970 година, почитателка на Шарл дьо Гол, покровител на акцията на Жискар, а по-късно и на Марин льо Пен… Достатъчно, с цел да разгневи част от обществеността, само че това е и част от свободата на Бардо.
Сцените и музиката, които построиха една легенда
В продължение на десетилетия Брижит Бардо въплъщаваше блясъка, еротиката и свободния дух на следвоенна Европа. Нейният обществен облик се ражда не непринудено, а посредством няколко кино лентата и музикални плана, които се трансформират в културни маркери. Ето три основни момента от тази история.
„ …И Бог сътвори дамата “ (1956)
„ И Бог сътвори Брижит Бардо “ – по този начин „ Файненшъл таймс “ озаглавява обява през 2009 година, когато актрисата навършва 75 години, обобщавайки връзката ѝ с кино лентата, който я трансформира в международна сензация още на 18-годишна възраст.
Кадърът, в който Бардо по бански излиза от морето в Сен Тропе, остава емблема на модерната жена – освободена, млада и надалеч от аскетизма на военните години. Американският кинокритик Дейвид Томсън разказва този облик като първото всеобщо олицетворение на следвоенната половост по Лазурния бряг в книгата си „ Новият биографичен речник на киното “.
Режисиран от Роже Вадим, който по това време е брачен партньор на Бардо, филмът има сериозен комерсиален триумф както във Франция, по този начин и в Съединените щати, където приходите доближават 4 милиона $. През 1960 година Симон дьо Бовоар отбелязва, че Бардо към този момент може да бъде възприемана като френски експортен знак, сравним по значение с колите „ Рено “.
„ Презрение “ (1965)
Класиката на Жан-Люк Годар, снимана на остров Капри, стартира с една от най-запомнящите се подиуми в кариерата на Бардо – фрагменти от тялото ѝ, до момента в който тя лежи на легло в полутъмна стая и пита брачна половинка си коя част от нея харесва най-вече.
Пълната ѝ голота в никакъв случай не е показана. Въпреки натиска на продуцентите, Годар отхвърля да трансформира сцената в елементарна провокация и насочва вниманието към метода, по който женското тяло бива гледано и интерпретирано на екрана. В ролята на брачна половинка, чието отчуждение и пренебрежение последователно нарастват, Бардо основава една от дребното си функции, признати по едно и също време от рецензията и публиката. „ Ню Йорк таймс “ дефинира кино лентата като нейното най-силно актьорско достижение.
„ Бони и Клайд “ (1968)
Кратката и бурна връзка сред Брижит Бардо и Серж Генсбур оставя диря освен в светските летописи, само че и в музиката. От този интервал се ражда ария, въодушевена от стихотворение на американската престъпничка Бони Паркър, убита дружно с колегата си Клайд Бароу.
В клипа към дуета, сниман в хамбар, двамата се превъплъщават в именитата двойка – Бардо с черна барета, цигара и картечница, преметната през рамо. Песента е включена в албум със същото заглавие, който доближава 12-о място в класацията Billboard Top 200.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ