Днес е и Трифон Зарезан: Обичаи и народни вярвания
Трифон Зарезан е един от най-хубавите празници в националния ни фолклор, чийто обичаи българите са съхранили, през вековете.
Всяка година, на 1-и Февруари, българската православна черква празнува паметта на светия страдалец Трифон – настойник на лозарите, виното и кръчмарите. Празникът се отбелязва в цикъл от 3 дни: Трифоновден – на 1-и Февруари, Сретение Господне – на 2-и Февруари и Свети Симеон – на 3-и Февруари. Трифон Зарезан е прочут още и като
Денят на лозарите, соколарите и градинарите и макар църковния календар, по остаряла традиция хората не престават да го означават на 14-ти Февруари.
Каква е връзката сред Трифон Зарезан и виното?
Вярва се, че Свети Трифон е олицетворение на боговете Дионисий, Бакхус, Сабазий и други. Твърди се, че култът към виното датира още от времето на траките, тъй като те вярвали, че точно то оказва помощ на жреците да се свържат с боговете. Любовта и възхищението към виното обаче били известни и на другите нации.
В българския фолклор са известни няколко митове, които описват за връзката сред Свети Трифон и винопроизводството. Една от тях споделя, че Трифон е приет за Покровител на лозарите, тъй като самият той е бил лозар. Друга легенда обаче разказва Трифон като братът на Света Богородица, който зарязвал лозите, когато Дева Мария минавала около тях на път за молитва с новородения Иисус.
Какво символизира виното?
В българските национални вярвания виното и хлябът са толкоз чисти и свети знаци, че не могат да бъдат употребявани за вълшебства или злонамерени дейности, а в противен случай - счита се, че прогонват злите сили. В някои традиции да вземем за пример се оставя чаша вино за умрелите близки или се употребява, с цел да се благослови нов дом или началото на градежа му.
На Трифон Зарезан виното не е просто напитка, а знак на живот и благословия. С него се поливат лозята, с него се подвигат тостове, а съгласно вярванията то носи здраве и шанс на дома.
Какви са обичаите и ритуалите на Трифон Зарезан?
По традиция рано сутринта на Трифон Зарезан, стопанката на всеки дом омесва самун, а по-късно подготвя печено пиле или кокошка, което на първо време би трябвало да свари, а по-късно да изпълни с ориз или булгур и да изпече на саджак – железен триножник за огнище. Така приготвеното ядене, дружно с хляба и една бъклица с вино се поставят във вълнена торба. Това са нещата, които мъжете, който на този ден отиват на лозето, би трябвало да носят със себе си. Там те се прекръстват, отрязват по три пръчки от три главини и още веднъж се прекръстват, а по-късно с донесеното вино поливат лозите. Този обред се назовава " зарязване ". Според обичая, след него мъжете се събират да честват, като вършат обща софра на която подреждат донесените обредни ястия и вино. Така събрали се, те избират един от тях за цар на лозята.
Ритуалът за избора му се извършва от най-стария и почитан лозар, който слага китка в средата на масата и споделя: " Който е цветущ, дано вземе китката и да бъде цар ". Обикновено тази чест се пада на най-опитния лозар. Вече определен за подобен, на главата му се слага венец от подрязаните лози, които той благославя за хубава и богата годишна продукция. След осъществяването на този обред, всички лозари качват своя цар на ръце и го носят до селото, където бива посрещнат от дамите на всяка къща, които изнасят вино от своя дом и дават на царя да отпие от него. След като благославя всички, царят сяда на формалната софра в дома си и посреща посетители от цялото село.
Поверия за Трифон Зарезан
Вечерта преди празника, са гадае по въглените в огнището, каква ще е годината. Същата вечер наложително се почистват комините, с цел да не пада реса на лозята.
Ако дадете пари назаем в този ден - цяла година ще давате.
Ако вземете пари - цяла година ще вземате.
Наблюдава се и времето – в случай че денят е безоблачен, чака се плодородна година; в случай че вали или има мощен вятър, реколтата може да бъде по-слаба.
Първите два дни след 14 февруари назоваваме " трифунци " - те носят особена сила и мощ. Според поверията дамите не трябва да режат с ножица, да шият или плетат – има вяра се, че по този начин " се отваря устата на вълка " и може да се навреди на добитъка или реколтата.
В Румъния празникът се назовава " Трифон на червеите и гущерите ", като денем не се работи, с цел да са плодородни посевите.
В Гърция дамите месят колачета, които търкулват из градината или лозето и споделят - " Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в равнищата ми, да ядем и да пием ".
Всяка година, на 1-и Февруари, българската православна черква празнува паметта на светия страдалец Трифон – настойник на лозарите, виното и кръчмарите. Празникът се отбелязва в цикъл от 3 дни: Трифоновден – на 1-и Февруари, Сретение Господне – на 2-и Февруари и Свети Симеон – на 3-и Февруари. Трифон Зарезан е прочут още и като
Денят на лозарите, соколарите и градинарите и макар църковния календар, по остаряла традиция хората не престават да го означават на 14-ти Февруари.
Каква е връзката сред Трифон Зарезан и виното?
Вярва се, че Свети Трифон е олицетворение на боговете Дионисий, Бакхус, Сабазий и други. Твърди се, че култът към виното датира още от времето на траките, тъй като те вярвали, че точно то оказва помощ на жреците да се свържат с боговете. Любовта и възхищението към виното обаче били известни и на другите нации.
В българския фолклор са известни няколко митове, които описват за връзката сред Свети Трифон и винопроизводството. Една от тях споделя, че Трифон е приет за Покровител на лозарите, тъй като самият той е бил лозар. Друга легенда обаче разказва Трифон като братът на Света Богородица, който зарязвал лозите, когато Дева Мария минавала около тях на път за молитва с новородения Иисус.
Какво символизира виното?
В българските национални вярвания виното и хлябът са толкоз чисти и свети знаци, че не могат да бъдат употребявани за вълшебства или злонамерени дейности, а в противен случай - счита се, че прогонват злите сили. В някои традиции да вземем за пример се оставя чаша вино за умрелите близки или се употребява, с цел да се благослови нов дом или началото на градежа му.
На Трифон Зарезан виното не е просто напитка, а знак на живот и благословия. С него се поливат лозята, с него се подвигат тостове, а съгласно вярванията то носи здраве и шанс на дома.
Какви са обичаите и ритуалите на Трифон Зарезан?
По традиция рано сутринта на Трифон Зарезан, стопанката на всеки дом омесва самун, а по-късно подготвя печено пиле или кокошка, което на първо време би трябвало да свари, а по-късно да изпълни с ориз или булгур и да изпече на саджак – железен триножник за огнище. Така приготвеното ядене, дружно с хляба и една бъклица с вино се поставят във вълнена торба. Това са нещата, които мъжете, който на този ден отиват на лозето, би трябвало да носят със себе си. Там те се прекръстват, отрязват по три пръчки от три главини и още веднъж се прекръстват, а по-късно с донесеното вино поливат лозите. Този обред се назовава " зарязване ". Според обичая, след него мъжете се събират да честват, като вършат обща софра на която подреждат донесените обредни ястия и вино. Така събрали се, те избират един от тях за цар на лозята.
Ритуалът за избора му се извършва от най-стария и почитан лозар, който слага китка в средата на масата и споделя: " Който е цветущ, дано вземе китката и да бъде цар ". Обикновено тази чест се пада на най-опитния лозар. Вече определен за подобен, на главата му се слага венец от подрязаните лози, които той благославя за хубава и богата годишна продукция. След осъществяването на този обред, всички лозари качват своя цар на ръце и го носят до селото, където бива посрещнат от дамите на всяка къща, които изнасят вино от своя дом и дават на царя да отпие от него. След като благославя всички, царят сяда на формалната софра в дома си и посреща посетители от цялото село.
Поверия за Трифон Зарезан
Вечерта преди празника, са гадае по въглените в огнището, каква ще е годината. Същата вечер наложително се почистват комините, с цел да не пада реса на лозята.
Ако дадете пари назаем в този ден - цяла година ще давате.
Ако вземете пари - цяла година ще вземате.
Наблюдава се и времето – в случай че денят е безоблачен, чака се плодородна година; в случай че вали или има мощен вятър, реколтата може да бъде по-слаба.
Първите два дни след 14 февруари назоваваме " трифунци " - те носят особена сила и мощ. Според поверията дамите не трябва да режат с ножица, да шият или плетат – има вяра се, че по този начин " се отваря устата на вълка " и може да се навреди на добитъка или реколтата.
В Румъния празникът се назовава " Трифон на червеите и гущерите ", като денем не се работи, с цел да са плодородни посевите.
В Гърция дамите месят колачета, които търкулват из градината или лозето и споделят - " Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в равнищата ми, да ядем и да пием ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ