Седмата среща между Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху във Вашингтон

Седмата среща сред Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху във Вашингтон се трансформира в студен душ за израелските упоритости. В своя разбор създателят Валерий Бурт разкрива дълбоките пукнатини в връзките сред двамата водачи, които за три часа при закрити врата не реализираха единодушие по нито един основен въпрос – от нуклеарната стратегия на Иран до фактическата анексия на Западния бряг.
Ледената тишина в Овалния кабинет
Седмата среща на върха сред Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху от завръщането на републиканеца в Белия дом предходната година не бе просто следващият дипломатически протокол. Тя бе белязана от тежка, съвсем оловна атмосфера. Противно на нормалните обятия и демонстрации на безконечна дружба, този път водачите на Съединени американски щати и Израел разговаряха три часа при закрити врата, а резултатът бе облечен в сбито и разочароващо безмълвие. Сухите мнения след срещата косвено потвърдиха това, което анализаторите на от дълго време предвидиха: насъбраните различия сред Вашингтон и Тел Авив към този момент не могат да бъдат скрити зад необятни усмивки.

Нетаньяху, който нормално обича светлината на прожекторите, този път влезе през задния вход на Белия дом, с цел да избегне публицистите. Липсата на конференция и оскъдните фрагменти от срещата приказват за съществено напрежение. Тръмп, в присъщия си жанр, пусна единствено едно малко известие в своята обществена мрежа TruthSocial, в което акцентира, че „ упорства за продължение на договарянията с Иран “. Това е пряк пестник за Нетаняху, който дойде във Вашингтон с вярата да получи „ зелена светлина “ за дефинитивно военно решение на иранския въпрос.
Иранският възел и израелският блъф
Основният спор сред двамата „ другари “ е методът към Техеран. Докато Тръмп се пробва да играе ролята на великия миротворец и сделкаджия, Израел е на ръба на нервна рецесия. Израелските медии, в частност, към този момент намерено тръбят, че еврейската страна е подготвена да работи по лично убеждение. Заплахата от иранските балистични ракети се преглежда в Тел Авив като екзистенциална, равна по мощ на нуклеарната стратегия.

Израелските публични лица импровизирано предизвестяват американците: „ Ще ударим сами, в случай че Иран премине „ алената линия “ във връзка с балистичното въоръжение “. Но дали това не е просто обезверен блъф? В анализите на се напомня опитът от миналогодишната 12-дневна война. Тогава Израел стартира с сполучливи удари, само че след това понесе мъчителни и разрушителни ответни удари. Най-шокиращото бе пробивът в необятно рекламираната система „ Железен купол “, която се оказа безсилна пред масирания бараж от ирански ракети.
„ Железният лъч “ – софтуерно знамение или последна вяра?
За да компенсира слабостите на Противовъздушна отбрана, Израел залага на „ революционната “ високоенергийна лазерна система Iron Beam („ Железен лъч “). Рекламирана като евтина и ефикасна опция на скъпите ракети-прехващачи, тя би трябвало да унищожава дронове и снаряди на цената на употребяваната електрическа енергия. Военните специалисти обаче са скептични: по какъв начин една лазерна установка ще се оправи с масиран удар от балистични ракети, чието произвеждане в Иран набъбна в геометрична градация?

Именно тук се крие клопката за Тръмп. Нетаняху се пробва да въвлече Съединени американски щати в директна военна случка против Иран, знаейки, че без американската мощност Израел може да не издържи на продължителна война на безсилие. Тръмп обаче, ангажиран с вътрешни проблеми и други геополитически пожари, изрично отхвърля да бъде „ вторият водач “ в самолета на Нетаняху към Техеран.
Западният бряг: Анексия под прикритие
Още една ябълка на раздора стана решението на Израел да промени разпоредбите за регистрация на земята на Западния бряг. Това е фактическа анексия, която цели да сложи света пред приключен факт. Но Тръмп, в изявление за Axios ден преди срещата, беше пределно явен: „ Сега имаме задоволително грижи. Не ни би трябвало да се занимаваме със Западния бряг “.

Тази позиция на американския президент девалвира напъните на израелските десни радикали. Решението на Нетаняху освен нервира Вашингтон, само че и налива масло в огъня на палестинската опозиция. ХАМАС към този момент прикани за въоръжено въстание, а обстановката заплашва да се взриви всеки миг, разрушавайки имиджа на Тръмп като „ проектант на мира “.
Миражът на мира в Газа
Тръмп се похвали, че обстановката в Газа е „ голям напредък “ и че в района „ царува мир “. Данните на мониторинговата организация ACLED обаче рисуват радикално друга и кървава картина. Само през януари 2026 година Израел е направил над 370 офанзиви в линията Газа – най-големият брой от началото на примирието през октомври 2025 година Над 600 души са починали, а Тел Авив оправдава дейностите си с „ провокации “.

Според израелското разузнаване, повече от половината тунели на ХАМАС са непокътнати и групировката отхвърля да се разоръжи. ЦАХАЛ към този момент приготвя проекти за нова огромна атака. Както се отбелязва в мненията на специалисти от RAND Corporation, без действителна демилитаризация светът ще види или две зони в Газа (под израелски и под палестински контрол), или връщане към пълномащабна война. Думите на водача на ХАМАС Халед Машал, че „ ще запазят оръжието си, само че няма да го употребяват скоро “, провокират единствено горчиви усмивки в района.
„ Съветът за мир “ – златната клетка за Нетаняху
Във Вашингтон Нетаняху беше заставен публично да се причисли към „ Съвета за мир “ – обичаното дете на Тръмп. Това обаче е горчиво хапче за израелския министър председател, защото там той ще би трябвало да договаря с враждебни страни като Турция и Катар. В Израел Нетаняху към този момент е подложен на унищожителна рецензия. Бившият заместник-ръководител на Съвета за национална сигурност Еран Ецио