10 умопомрачителни психиатрични лечения
Модата по кома-терапията стартира през 1927 година, откакто виенският доктор Манфред Сакел инцидентно дава на една от пациентките си с диабет свръхдоза инсулин и тя изпада в кома. Но този сериозен медицински гаф се трансформира в успех: дамата, която е била и пристрастена към опиатите, се разсънва и декларирала, че към този момент няма никакв жаждата за морфин. По-късно Сакел прави същата неточност и с различен пациент – който също се разсънва и твърди, че е оздравял. Не след дълго Сакел целеустремено зпочва да тества лечението с други пациенти и оповестява, че 90% от тях са изцерени, с необикновен триумф измежду шизофрениците. Странно е обаче, че триумфите на Сакел в лекуването остават мистерия.
Вероятно огромната доза инсулин води до внезапно намаляване на равнищата на кръвната захар, което лишава мозъка от храна и кара пациента да изпадне в кома. Но за какво това положение на безсъзнание би помогнало на психологично болните пациенти, може единствено да се гадае. Независимо от това, известността на инсулиновата терапия понижава, основно тъй като е рискова. Изпадането в кома не е като да лапнеш три аспирина и сред 1 и 2% от лекуваните пациенти умират вследствие на нея.
Дядото на Чарлз Дарвин – Еразъм Дарвин – е бил доктор, мъдрец и академик, само че не е бил изключително ловък в нито едно от трите неща. Поради това концепциите му не всеки път са одобрявани съществено. Разбира се, това може да се дължи и на обстоятелството, че е обичал да ги записва под формата на ужасни поетични стихове (които ние милостиво към сетивата Ви няма да възпроизвеждаме). Възможно е да е и тъй като теориите му са били малко пресилени – като да вземем за пример лекуването с въртяща се софа. Логиката на Еразъм е, че сънят може да лекува заболявания, а въртенето в кръг с доста висока скорост е превъзходен метод да се провокира сън.
Първоначално никой не обръща внимание на концепцията, само че по-късно американският доктор Бенджамин Ръш приспособява лекуването за психиатрични цели. Той вярвал, че въртенето ще понижи претоварването на мозъка и на собствен ред ще излекува психологичните болести. Разбира се, бърка. Вместо това Ръш се сдобил с пациенти със световъртеж.
В наши дни въртящите се столове се употребяват единствено за проучване на световъртежа и галактическата болест.
Ако думата „ хидротерапия “ провокира облици на холивудски звезди, които мързеливо се излежават в огромни, ароматизирани вани, то ние роболепно адмирираме тази доверчивост. Изхождайки от концепцията, че потапянето във водата постоянно работи успокояващо, тогавашните психиатри са се опитвали да лекуват разнообразни признаци със съответните течни процедури. Например хиперактивните пациенти са получавали топли, уморителни вани, а летаргичните – стимулиращи пръскания.
Някои лекари обаче се възпламеняват прекалено много по тази концепция и почнали да предписват лечения, които приличали повече на наказване, в сравнение с панацея. Едно от лекуванията включвало мумифициране на пациента в кърпи, напоени с ледено студена вода. Друга процедура изисквала пациентът да остане непрестанно потънал във вана в продължение на часове или даже дни – което може и да не звучи толкоз зле, в случай че не беше вързан от самото начало (с паузи единствено за тоалетна). Някои лекари нареждали да се употребяват струи с високо налягане. Източници показват, че най-малко един пациент е бил завързан към стената в позиция разпятие (което в никакъв случай не е добър знак) и пръскан с вода от пожарникарски маркуч. Подобно на доста други рискови способи на лекуване, хидротерапията в последна сметка е сменена с психиатрични медикаменти, които нормално са по-ефективни.
Подобно на Йода, австрийският доктор Франц Месмер (1734-1815 г.) вярвал, че невидима мощ прониква във всичко съществуващо и че разстройствата в тази мощ предизвикват болежка и страдалчество. Основната му доктрина е, че гравитацията на Луната въздейства на течностите в тялото по същия метод, по който провокира океанските приливи и отливи, и че някои заболявания надлежно се появяват и изчезват с етапите на Луната. Тогава алтернативата е какво може да се направи против пагубното влияние на тази гравитацията. Решението на Месмер е да употребява магнити – в края на краищата гравитацията и магнетизмът са свързани с привличането на обекти един към различен. Затова слагането на магнити върху избрани елементи от тялото на пациента може да противодейства на разрушителното въздействие на лунната гравитация и да възвърне естественото придвижване на телесните течности.
За всеобща изненада, доста пациенти възхваляват лекуването като чудодейно! Но здравната общественост го отхвърля като суеверна нелепост и изяснява триумфите му с плацебо резултата. В последна сметка Месмер и неговите теориите са дискредитирани, само че той въпреки всичко оставя своя отпечатък: през днешния ден е считан за татко на актуалната внушаемост поради ненадейното си изобретение за силата на внушението.
За жал, не ставаше дума за терапия на маларият; става дума за маларията като терапия – по-конкретно като лекуване за сифилис. До началото на 1900 година, когато на виенския невролог Вагнер декор Яурег му хрумва концепцията да лекува страдащите от сифилис със инфектирана с маларийна кръв, не е имало лекуване за тази венерическа болест. Пациентите, напълно предсказуемо, развивали малария, която предизвиквала извънредно висока температура, която убивала бактериите на сифилиса. След като това се случило, те получавали лекарството за малария – хинин – излекували се и били изпращани вкъщи здрави и щастливи. Лечението имало своите странични резултати – да вземем за пример тази неприятна продължителна висока температура, само че то работило и било доста по-добро от това да умреш. Всъщност декор Яурег получава Нобелова премия за метода си и това лекуване продължава да се употребява, до момента в който не се появява пеницилинът, който дава на лекарите по-добър и по-безопасен метод за лекуване на полово излъчени заболявания.
Унгарският патолог Ладислас декор Медуна е пионер на тази концепция. Неговата логичност е, че защото шизофренията се среща рядко при епилептиците и защото епилептиците наподобяват блажено щастливи след припадъците, то предизвикването на припадъци на шизофрениците ще ги направи по-спокойни. За да реализира това, декор Медуна тества голям брой медикаменти (включително стрихнин, кофеин и абсент), преди да се спре на метразол – химикал, който подтиква кръвоносната и дихателната система. И макар че твърди, че лекуването съумява да излекува множеството от пациентите му, съперници настояват, че методът е рисков и едва изследван.
И до през днешния ден никой не е напълно наясно за какво гърчовете могат да оказват помощ за облекчение на някои шизофренни признаци, само че доста учени считат, че при конвулсиите се освобождават химикали, които другояче липсват в мозъка на пациентите. В последна сметка страничните резултати (включително строшаване на кости и загуба на памет) отблъскват както лекарите, по този начин и пациентите от този път.
