Да избягаме от технологиите с дигитален детокс
Мобилните джаджи са се трансформирали в обществена „ патерица “, която в действителност лимитира достоверното другарство
Психолозите към този момент приказват за синдром на „ страха да не пропуснеш нещо “, подбуден от електронните джаджи и обществените медии
Навярно мнозина въобще не са разбрали, че отминалият съботен ден – 10 март – е бил „ ден без електроника “. Но кому е нужно такова нещо?!
В нашия хиперсвързан, цифровизиран метод на живот да прекараш час без електронните си устройства наподобява неуместно. Но отдръпването от електронните джаджи за ден може би бъде стъпка в една прекомерно значима посока: закъснение на темпото, преоткриване на общуването с околните и приятелите.
Мобилните цифрови технологии ни носят редица улеснения, улесняват работата ни, подкрепят общуването ни. Но нерядко се оказва, че това е обществена „ патерица “, която в действителност лимитира достоверното другарство лице в лице. Обсесията е развита дотам, че психолозите към този момент приказват за синдром на „ страха да не пропуснеш нещо “ (fear of missing out – FOMO).
Като че ли хората са изгубили способността да останат в тишина, да се усещат добре в известно време безмълвие. Вторачени в екраните, вместо да се погледнат очи в очи с околните си, с приятелите, с роднините, хората от интернет-поколението трескаво поглеждат смарт телефона си един път на има-няма 10 минути.
още по тематиката
Навярно мнозина от четящите това си споделят „ о, не, това не се отнася за мен “. Но помислете си нямате ли най-малко дузина другари, с които от месеци си обещавате да се видите онлайн „ тия дни “ или „ скоро “ – и в последна сметка връзката с тях продължава да е най-вече онлайн…
Една чудесна стъпка за „ изтрезняване “ от цифровите технологии е да си създадем табиет в избрани шпации от време да сме „ офлайн “. Това е време, когато се отдръпваме от екраните и джаджите и се посвещаваме на другарство онлайн, диалози с околните – с действителните си сетива, с очи и уши, с досег дори, а не през камерите на смарт телефони и таблети.
Казват, че е изумително мъчно началото. По-после обаче човек усеща какъв брой по-истински са страстите, споделени очи в очи, а не през емоджитата на някоя обществена мрежа. Забавянето на ритъма, успокояването – те работят като „ рестарт “ на личните сетива. Идват свежи сили за новия работен ден, за цялата работна седмица дори. Дигитален „ детокс “, един тип.
„ Насърчаваме хората да създадат пауза, с цел да изключат технологиите и да се включат в действителния живот, без цифрови устройства и онлайн връзки. Повечето хора евентуално не осъзнават какъв брой значимо е това “, споделя Робин Креймър, изпълнителен шеф на инициативната група „ Reboot “.
Според него и мнозина като него, цифровите технологии са ни довели до положение, когато пропущаме значими моменти от живота си, тъй като прекарваме времето си с носове, забити в компютъра, в смарт телефона, дращейки във Фейсбук, барикадирани против околния свят, заключени в „ балон “ от обществени медии и слушалки с музика в ушите.
Откъсването от цифровите джаджи не е наложително да се случва като превозване с другари или семейство. Можем да се огледаме по улицата, да излезем да се разходим из квартала, да поседнем на скамейка в градинката и да поговорим със съседи, да се разходим в парка с сътрудници, да почетем книга на детето си.
Все отново за тези, на които това наподобява мъчно, от Reboot предлагат точка 7 от по този начин наречения „ Съботен манифест “.
Съботен манифест
Разбира се, някой би споделил, че не е необходим „ ден без електроника “, с цел да спрем гневния галоп из цифровите действителности. И ще е прав. Можем да се откъсваме от екраните в който ден пожелаем, можем да вършим това всяка неделя, или всяка сряда, или пък всяка вечер след 18 ч. – въпрос на улеснение и най-много на персонален темп. Но времето, прекарано надалеч от джаджите, несъмнено е доста по-качествено.
Психолозите към този момент приказват за синдром на „ страха да не пропуснеш нещо “, подбуден от електронните джаджи и обществените медии
Навярно мнозина въобще не са разбрали, че отминалият съботен ден – 10 март – е бил „ ден без електроника “. Но кому е нужно такова нещо?!
В нашия хиперсвързан, цифровизиран метод на живот да прекараш час без електронните си устройства наподобява неуместно. Но отдръпването от електронните джаджи за ден може би бъде стъпка в една прекомерно значима посока: закъснение на темпото, преоткриване на общуването с околните и приятелите.
Мобилните цифрови технологии ни носят редица улеснения, улесняват работата ни, подкрепят общуването ни. Но нерядко се оказва, че това е обществена „ патерица “, която в действителност лимитира достоверното другарство лице в лице. Обсесията е развита дотам, че психолозите към този момент приказват за синдром на „ страха да не пропуснеш нещо “ (fear of missing out – FOMO).
Като че ли хората са изгубили способността да останат в тишина, да се усещат добре в известно време безмълвие. Вторачени в екраните, вместо да се погледнат очи в очи с околните си, с приятелите, с роднините, хората от интернет-поколението трескаво поглеждат смарт телефона си един път на има-няма 10 минути.
още по тематиката
Навярно мнозина от четящите това си споделят „ о, не, това не се отнася за мен “. Но помислете си нямате ли най-малко дузина другари, с които от месеци си обещавате да се видите онлайн „ тия дни “ или „ скоро “ – и в последна сметка връзката с тях продължава да е най-вече онлайн…
Една чудесна стъпка за „ изтрезняване “ от цифровите технологии е да си създадем табиет в избрани шпации от време да сме „ офлайн “. Това е време, когато се отдръпваме от екраните и джаджите и се посвещаваме на другарство онлайн, диалози с околните – с действителните си сетива, с очи и уши, с досег дори, а не през камерите на смарт телефони и таблети.
Казват, че е изумително мъчно началото. По-после обаче човек усеща какъв брой по-истински са страстите, споделени очи в очи, а не през емоджитата на някоя обществена мрежа. Забавянето на ритъма, успокояването – те работят като „ рестарт “ на личните сетива. Идват свежи сили за новия работен ден, за цялата работна седмица дори. Дигитален „ детокс “, един тип.
„ Насърчаваме хората да създадат пауза, с цел да изключат технологиите и да се включат в действителния живот, без цифрови устройства и онлайн връзки. Повечето хора евентуално не осъзнават какъв брой значимо е това “, споделя Робин Креймър, изпълнителен шеф на инициативната група „ Reboot “.
Според него и мнозина като него, цифровите технологии са ни довели до положение, когато пропущаме значими моменти от живота си, тъй като прекарваме времето си с носове, забити в компютъра, в смарт телефона, дращейки във Фейсбук, барикадирани против околния свят, заключени в „ балон “ от обществени медии и слушалки с музика в ушите.
Откъсването от цифровите джаджи не е наложително да се случва като превозване с другари или семейство. Можем да се огледаме по улицата, да излезем да се разходим из квартала, да поседнем на скамейка в градинката и да поговорим със съседи, да се разходим в парка с сътрудници, да почетем книга на детето си.
Все отново за тези, на които това наподобява мъчно, от Reboot предлагат точка 7 от по този начин наречения „ Съботен манифест “.
Съботен манифест
Разбира се, някой би споделил, че не е необходим „ ден без електроника “, с цел да спрем гневния галоп из цифровите действителности. И ще е прав. Можем да се откъсваме от екраните в който ден пожелаем, можем да вършим това всяка неделя, или всяка сряда, или пък всяка вечер след 18 ч. – въпрос на улеснение и най-много на персонален темп. Но времето, прекарано надалеч от джаджите, несъмнено е доста по-качествено.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ