Защо идеята на Каракачанов за спиране на вноса на плодове и зеленчуци е вредна за всички?
Мнозина безспорно си спомнят, че преди 1990 година вносните плодове бяха дефицитни, а някои от тях се показваха в комерсиалната мрежа единствено " с мотив ". Тези времена ще се върнат, в случай че предлагането на вицепремиера Красимир Каракачанов за възбрана на вноса и износа бъде утвърдено. Нещо повече, мярката ще удари и самите консуматори.
Какво предлага Каракачанов
Конкретният текст на предлагането, оповестен на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация, който е придружаван от още четири ограничения, гласи следното:
" Министерски съвет задължава министърът на стопанската система Емил Караниколов по предложение на МЗХГ краткотрайно да стопира вноса и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното привършване на вътрешния пазар. "
Целта сякаш е подкрепяне на българските производители, само че определеният инструмент е заслужен за удивление и от най-върлите последователи на автаркията. На процедура, в случай че концепцията на вицепремиера бъде призната, тя ще подрине самите устои, на които е построено актуалното общество, а точно свободната замяна, и покупателната дарба на всички нас - в случай че въобще има какво да си купим.
Политическа спестовност 101 за политици
Свободната търговия носи незаменими изгоди. Тя разрешава на световно ниво хората да се специализират в това, което са най-хубави, с цел да могат да основават артикули и услуги оптимално на ниска цена, тъй като крайната цел на пазарите постоянно е благоденствието на потребителя.
Защо внасяме плодове и зеленчуци, даже и такива, които виреят тук, вместо да си ги произвеждаме сами? Защото не е стопански преференциално за купувачите. В взаимозависимост от съответните хранителни артикули, ние нямаме задоволителен индустриален потенциал, механизирано земеделие или запаси, с цел да доближат те до магазините или в заводите на допустима цена. Това важи също даже и в разгара на нашия аграрни сезон, в който, както ще забележим по-долу, в действителност задоволяваме доста от потребностите си на импорт.
Регулации, като препоръчаната от Каракачанов, подриват същината на свободната търговия. Те ще принудят всички нас да купуваме единствено български плодове и зеленчуци, което, колкото и патриотично да звучи, ще значи да плащаме по-високи цени за тях или те въобще да изчезнат от комерсиалните обекти.
Теория и процедура на глада
Икономическите теории не построяват някаква лелеяна визия за действителния свят (с изключения, като кейнсианството, монетаризма, марксизма и други), а ни оказват помощ да разберем какво се случва в него. В този ред на мисли, дано забележим и данните за търговията, производството и потреблението на плодове и зеленчуци.
Данни на Министерството на земеделието, храните и горите за 2016 година от отчета " Ситуационно-перспективен разбор на плодове и зеленчуците " демонстрират, че вътрешното ползване на зеленчуци възлиза на малко над 1 млн. тона, а родното произвеждане е 812 хиляди тона. Това значи, че, видяно на макроравнище, съвсем 20% от зеленчуците има късмет да изчезнат от комерсиалната мрежа. Същевременно износът по този начин или другояче е прекомерно нищожен - единствено 32 хиляди тона, което е жестоко 0,3% от вътрешния пазар.
При плодовете обаче разликата е още по-драстична - преди четири години потреблението им е възлизало на 461 хиляди тона, а вътрешното произвеждане е задоволявало по-малко от половината от него. При произвеждане на 198 хиляди тона (53 хиляди от които са за износ), вносът е възлизал на над 316 хиляди тона, демонстрират данните на министерството.
Разбира се, в случай че се вгледаме по-внимателно ще забележим, че цели подпродуктови категории тогава, а и през днешния ден, са вносни, в това число цитрусовите плодове, които са доста добър източник на витамин C. В условия на пандемия и приемът на витамините е изключително значим, а законодателната смяна на Каракачанов може да блокира напълно този техен източник, до момента в който нашите земеделци създават домати да вземем за пример.
Говорейки за доматите, една немалка част от тях са идвали точно от чужбина, като вносът е над 70 хиляди тона, а износът - 4,3 хиляди тона. Друг обичаен зарзават в българската кухня са картофите, от които сме внесли 32,7 хиляди тона, а сме изнесли 131 тона. Лук, чесън, моркови, краставици, сладки пиперки и замразени зеленчуци също са мощно подвластни от импорта, със стойности надлежно от 26 хиляди тона, 998 тона, 17,2 хиляди тона, 19,6 хиляди тона, 25,8 хиляди тона и 26,3 хиляди тона.
Казано другояче, ние сме мощно подвластни от вноса, освен това на постоянно използвани зеленчуци. Нещо повече, даже при плодове, които се отглеждат в страната, също внасяме немалки количества извън, да вземем за пример 42,8 хиляди тона ябълки, 36,6 хиляди тона дини, 22 хиляди тона праскови и нектарини. Предложението на Каракачанов на процедура значи тези стойности, еквивалентни към днешна дата, да изчезнат от лавиците в магазините.
Удар по потребителите
Първото нещо, което ще се случи, когато вносът и износът бъдат неразрешени, ще е пряк недостиг на доста типове плодове и зеленчуци и изгубването на някои. Това значи, че даже и да можем да купим нещо в магазина, неговата цена ще нарасне за крайните консуматори, т.е. мярката ще удари всички нас по джоба, освен това в миг, в който приходите на мнозина са по този начин или другояче намалени, а всеки човек в днешната рецесия внимава по какъв начин разходва средствата си.
Но ударът по крайните консуматори ще пристигна от още една посока. Дефицитът няма да засегне единствено търговията, а ще засегне и производството. Това значи, че цената на всички други артикули, за които се употребяват плодове и зеленчуци, също ще нарасне.
Тъй като, наподобява, съгласно вицепремиера не ни е задоволително фрапантното увеличение на безработицата и общото намаление на приходите, което занапред стартира - към момента не сме даже в пика му - само че българският консуматор ще би трябвало да бъде изправен и пред намалена покупателна дарба по линия на артикули от първа нужда, каквито са плодовете и зеленчуците.
Удар по бизнеса
Не бива да забравяме и родните производители. Принудени да купуват единствено локални артикули, без значение от качеството им, по време на дейния сезон, те също ще би трябвало да заплащат по-висока цена за суровините си. Това значи единствено едно нещо - тяхната конкурентоспособност ще се намали в границите на дейния аграрни сезон в България.
По-ниска конкурентоспособност значи по-малки продажби, просто тъй като еквивалентните артикули на локалния и интернационалните пазари ще са по-евтини. Така производителите на някои хранителни артикули ще са изправени пред най-малко три казуса. От една страна, това е общата икономическа рецесия, която се следи по целия свят. От друга, това е регулаторното прекъсване на активността на хотелите и заведенията за хранене, които за някои бизнеси са главен клиент. От трета, това ще са новите регулации.
В последна сметка частният ни индустриален бранш получава злокобна вест след злокобната вест, тъкмо в миг, в който той обезверено има потребност да действа, с цел да не банкрутира. А банкрутирането му води със себе си още дългови проблеми, в допълнение увеличение на безработицата и още по-голямо намаление на покупателната дарба. Не е нужно да си вкарваме сходни автоголове.
Заключение
Подобни регулаторни промени въобще не би следвало да се разискват през 2020 година, а на техните създатели би трябвало да се търси политическа отговорност неотложно. Спирането на търговията и на теоретично, и на практическо ниво ще докара до положение на пазара, което през последните 30 години се опитваме да забравим и на процедура ще трансформира сегмента в антиутопия, за която крайните консуматори и бизнеса ще платят от джоба си, без по никакъв метод тя да реализира стремежи резултат, а точно подпомагането на българските земеделци. /money.bg
Какво предлага Каракачанов
Конкретният текст на предлагането, оповестен на уеб страницата на Вътрешна македонска революционна организация, който е придружаван от още четири ограничения, гласи следното:
" Министерски съвет задължава министърът на стопанската система Емил Караниколов по предложение на МЗХГ краткотрайно да стопира вноса и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното привършване на вътрешния пазар. "
Целта сякаш е подкрепяне на българските производители, само че определеният инструмент е заслужен за удивление и от най-върлите последователи на автаркията. На процедура, в случай че концепцията на вицепремиера бъде призната, тя ще подрине самите устои, на които е построено актуалното общество, а точно свободната замяна, и покупателната дарба на всички нас - в случай че въобще има какво да си купим.
Политическа спестовност 101 за политици
Свободната търговия носи незаменими изгоди. Тя разрешава на световно ниво хората да се специализират в това, което са най-хубави, с цел да могат да основават артикули и услуги оптимално на ниска цена, тъй като крайната цел на пазарите постоянно е благоденствието на потребителя.
Защо внасяме плодове и зеленчуци, даже и такива, които виреят тук, вместо да си ги произвеждаме сами? Защото не е стопански преференциално за купувачите. В взаимозависимост от съответните хранителни артикули, ние нямаме задоволителен индустриален потенциал, механизирано земеделие или запаси, с цел да доближат те до магазините или в заводите на допустима цена. Това важи също даже и в разгара на нашия аграрни сезон, в който, както ще забележим по-долу, в действителност задоволяваме доста от потребностите си на импорт.
Регулации, като препоръчаната от Каракачанов, подриват същината на свободната търговия. Те ще принудят всички нас да купуваме единствено български плодове и зеленчуци, което, колкото и патриотично да звучи, ще значи да плащаме по-високи цени за тях или те въобще да изчезнат от комерсиалните обекти.
Теория и процедура на глада
Икономическите теории не построяват някаква лелеяна визия за действителния свят (с изключения, като кейнсианството, монетаризма, марксизма и други), а ни оказват помощ да разберем какво се случва в него. В този ред на мисли, дано забележим и данните за търговията, производството и потреблението на плодове и зеленчуци.
Данни на Министерството на земеделието, храните и горите за 2016 година от отчета " Ситуационно-перспективен разбор на плодове и зеленчуците " демонстрират, че вътрешното ползване на зеленчуци възлиза на малко над 1 млн. тона, а родното произвеждане е 812 хиляди тона. Това значи, че, видяно на макроравнище, съвсем 20% от зеленчуците има късмет да изчезнат от комерсиалната мрежа. Същевременно износът по този начин или другояче е прекомерно нищожен - единствено 32 хиляди тона, което е жестоко 0,3% от вътрешния пазар.
При плодовете обаче разликата е още по-драстична - преди четири години потреблението им е възлизало на 461 хиляди тона, а вътрешното произвеждане е задоволявало по-малко от половината от него. При произвеждане на 198 хиляди тона (53 хиляди от които са за износ), вносът е възлизал на над 316 хиляди тона, демонстрират данните на министерството.
Разбира се, в случай че се вгледаме по-внимателно ще забележим, че цели подпродуктови категории тогава, а и през днешния ден, са вносни, в това число цитрусовите плодове, които са доста добър източник на витамин C. В условия на пандемия и приемът на витамините е изключително значим, а законодателната смяна на Каракачанов може да блокира напълно този техен източник, до момента в който нашите земеделци създават домати да вземем за пример.
Говорейки за доматите, една немалка част от тях са идвали точно от чужбина, като вносът е над 70 хиляди тона, а износът - 4,3 хиляди тона. Друг обичаен зарзават в българската кухня са картофите, от които сме внесли 32,7 хиляди тона, а сме изнесли 131 тона. Лук, чесън, моркови, краставици, сладки пиперки и замразени зеленчуци също са мощно подвластни от импорта, със стойности надлежно от 26 хиляди тона, 998 тона, 17,2 хиляди тона, 19,6 хиляди тона, 25,8 хиляди тона и 26,3 хиляди тона.
Казано другояче, ние сме мощно подвластни от вноса, освен това на постоянно използвани зеленчуци. Нещо повече, даже при плодове, които се отглеждат в страната, също внасяме немалки количества извън, да вземем за пример 42,8 хиляди тона ябълки, 36,6 хиляди тона дини, 22 хиляди тона праскови и нектарини. Предложението на Каракачанов на процедура значи тези стойности, еквивалентни към днешна дата, да изчезнат от лавиците в магазините.
Удар по потребителите
Първото нещо, което ще се случи, когато вносът и износът бъдат неразрешени, ще е пряк недостиг на доста типове плодове и зеленчуци и изгубването на някои. Това значи, че даже и да можем да купим нещо в магазина, неговата цена ще нарасне за крайните консуматори, т.е. мярката ще удари всички нас по джоба, освен това в миг, в който приходите на мнозина са по този начин или другояче намалени, а всеки човек в днешната рецесия внимава по какъв начин разходва средствата си.
Но ударът по крайните консуматори ще пристигна от още една посока. Дефицитът няма да засегне единствено търговията, а ще засегне и производството. Това значи, че цената на всички други артикули, за които се употребяват плодове и зеленчуци, също ще нарасне.
Тъй като, наподобява, съгласно вицепремиера не ни е задоволително фрапантното увеличение на безработицата и общото намаление на приходите, което занапред стартира - към момента не сме даже в пика му - само че българският консуматор ще би трябвало да бъде изправен и пред намалена покупателна дарба по линия на артикули от първа нужда, каквито са плодовете и зеленчуците.
Удар по бизнеса
Не бива да забравяме и родните производители. Принудени да купуват единствено локални артикули, без значение от качеството им, по време на дейния сезон, те също ще би трябвало да заплащат по-висока цена за суровините си. Това значи единствено едно нещо - тяхната конкурентоспособност ще се намали в границите на дейния аграрни сезон в България.
По-ниска конкурентоспособност значи по-малки продажби, просто тъй като еквивалентните артикули на локалния и интернационалните пазари ще са по-евтини. Така производителите на някои хранителни артикули ще са изправени пред най-малко три казуса. От една страна, това е общата икономическа рецесия, която се следи по целия свят. От друга, това е регулаторното прекъсване на активността на хотелите и заведенията за хранене, които за някои бизнеси са главен клиент. От трета, това ще са новите регулации.
В последна сметка частният ни индустриален бранш получава злокобна вест след злокобната вест, тъкмо в миг, в който той обезверено има потребност да действа, с цел да не банкрутира. А банкрутирането му води със себе си още дългови проблеми, в допълнение увеличение на безработицата и още по-голямо намаление на покупателната дарба. Не е нужно да си вкарваме сходни автоголове.
Заключение
Подобни регулаторни промени въобще не би следвало да се разискват през 2020 година, а на техните създатели би трябвало да се търси политическа отговорност неотложно. Спирането на търговията и на теоретично, и на практическо ниво ще докара до положение на пазара, което през последните 30 години се опитваме да забравим и на процедура ще трансформира сегмента в антиутопия, за която крайните консуматори и бизнеса ще платят от джоба си, без по никакъв метод тя да реализира стремежи резултат, а точно подпомагането на българските земеделци. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ