Мнозина българи от по-възрастното поколение си спомнят с носталгия за

РЕТРО ХИТ СНИМКИ: На море без бетон

Мнозина българи от по-възрастното потомство си спомнят с носталгия за времето, когато българските курорти към момента не бяха превърнати в бетонни градини и хотелите не се строяха на метри на плажа, закривайки живописните гледки. Носталгията несъмнено не е обвързвана със социализма, а с райските места и девствените плажове по българското Черноморие, които през днешния ден стават все по-малко.

Преди години именитият пловдивски китарист и рокаджия Иван Димитров-Ванко Филибето разгласява във фейсбук ретро фотоси, които сплоти във фото албума „ Българското черноморие през горещото лято на 1968-1972 година “ Те са снимани от разнообразни фотографи по това време. Lupa.bg показва част от сантименталните фрагменти.

Днес малко на брой знаят, че през 60-те години на предишния век най-големите медии в Съединени американски щати обсипват с похвали българските черноморски курорти Слънчев бряг и Златни пясъци. На 20 март 1966 година в. „ Ню Йорк Таймс “ излиза с обширна обява под заглавие „ България копира най-хубавото от западния туризъм “.

Златни пясъци бе гордостта на социалистическа България

„ На крайбрежието има два релативно нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо изследваха всички огромни курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират положителното и да избегнат неприятното. Като цяло са съумели. Построили са дребни курорти, разграничени от огромни пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и заведенията за хранене измежду тях. Има задоволително успокоение и сянка през лятото, когато температурите надвишават 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда единствено морето и дърветата “, възхищава се „ Ню Йорк Таймс “.

„ Фрегатата “ бе един от знаците на Слънчев бряг

В обявата на американското издание е отделено място на заведенията за хранене, които „ са издигнати с въображение “, личният състав приказва британски, а „ храната има ароматите на Изтока и е по-добра в сравнение с в Гърция, въпреки и не толкоз добра, колкото във Франция и Италия “.

Авторът на публикацията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-вече – „ печено сирене “, което разказва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той споделя, че се употребява най-вече свинско месо, до момента в който говеждото се предложило по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са „ заменили воловете с трактори “.

Прочутият ресторант „ Магура “ в Слънчев бряг

Най-развити в туристическо отношение, споделя в друга публикация от 1962 година изданието, са регионите на север от Варна и Несебър. По това време в България към този момент действат 117 туристически хотела с потенциал от 15 352 кревати. През идващите 10 години се чака единствено по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 кревати.

Легендарният хотел „ Астория “ на „ Златни пясъци “ към този момент не съществува. Той беше взривен през 2017 година

През 1961 година България е посрещнала 250 хиляди задгранични туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – най-вече от Австрия, Скандинавието и Германия, акцентира вестникът и показва, че за 1963 година се чакат 300 хиляди непознати туристи.

Гостите могат да избират сред първокласна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 $ за първокласна стая до 3,50 за втора класа. За ВИП-обслужване би трябвало да платят по 11 $ на нощувка, в което се включва и превоза от и до летището, написа „ Ню Йорк таймс “.

Ресторант „ Ропотамо “ в Слънчев бряг