Искате да сте уникални? По-добре бъдете предсказуеми
Много евентуално е да сте по-предвидими в дейностите си, в сравнение с си мислите. Макар че може да звучи скучно, това в действителност е положително качество. Да, всички хора обичат да си мислят, че са неповторими и непредсказуеми, само че това рядко дава отговор на действителността.
Истината е, че нашето детство разкрива значително бъдещият ни житейски път, в това число професионалния ни триумф, нашите връзки, щастието, което ще изпитаме и държанието, което ще имаме. Например, хазартната взаимозависимост измежду 30-годишните може да бъде предсказана на база на неналичието на самоконтрол в първите три години от живота на човек. Това не значи, че ориста ни бива начертана още преди да прекосим прага на учебното заведение за първи път, а че ние сме много поредни в дейностите и решенията си от най-ранна до най-късна възраст.
Тези поведенчески правила дефинират нашата еднаквост и това, което ни прави разнообразни от другите. Така че няма никаква причина да се срамувате от своята предвидимост и да се стремите да бъдете „ неповторими “. И все пак множеството хора отхвърлят да одобряват своята „ обикновеност “. Това се дължи значително на ниско самочувствие и липса на убеденост.
Например, когато питате хората по какъв начин биха описали себе си, те доста постоянно споделят, че това зависи от съответна обстановка или от подтекста, в който са сложени -„ Понякога се държа като същински интроверт, а в други случаи съм цялостен екстроверт “. Тези подозрения и разминавания обаче не съществуват у останалите, те доста елементарно могат да ви кажат дали сте интроверт или екстроверт. Повечето хора просто преувеличават, когато приказват за това какъв брой разнородни и непредвидими са техните желания в музиката, киното, храната и хората. Ние се възприемаме като свободни духове, които са способни да работят по един метод в една обстановка и по радикално противопоставен метод в друга. Това виждане обаче съществува единствено и само в нашата глава и не дава отговор на метода, по който ни възприемат останалите.
Освен това, то чисто и просто опонира на обстоятелствата. Нашето всекидневие е цялостно с повтарящи се поведенчески модели. Именно това е и повода концепцията за нашата уникалността да подхранва егото ни. Тя ни кара да се усещаме изобретателни, истински и забавни – неща, които в модерно общество се свързват с по-висок обществен статус и изисканост.
Множество изследвания също по този начин откриват връзка сред потребността от това да бъдем неповторими с нарцистички трендове.
Да ние сме неповторими, като всички останали. Така че може би е време да приемем нашата предвидимост? Всъщност, изследванията демонстрират, че непредвидимостта(и концепцията, че сме непредвидими) носи със себе си няколко минуса.
