Много трудно нещо може да остане скрито от децата. Колкото

Много мъчно нещо може да остане прикрито от децата. Колкото и да са дребни, те постоянно усещат, когато нещо не е наред, когато родителите им са обезпокоени или изнервени, или изобщо когато светът се е преобърнал с краката нагоре. Детското схващане е будно, само че и към момента нежно и податливо на всевъзможни мисли и страсти.
Предизвикателство за всеки родител е да разбере какво усеща неговото дете, по какъв начин възприема дадената обстановка и по какъв начин тя се отразява на душeвността му. А още по-трудно е да открие верния метод, посредством който да бъде упора и протекция на обичаното си и скъпо създание. Именно по тези тематики приказва психотерапевтът Мадлен Алгафари.
За какви притеснителни знаци в държанието на децата би трябвало да внимават родителите?
Затваряне, подтиснатост, безенергийност или изнервеност, разрушително държание –  да вземем за пример чупене. Възможно е и провокативно държание – повече пакости. Потребност да се крещи. Падане на праговете на реактивност – т.е. по-малка търпимост и бурно реагиране на по-слаби тласъци, в сравнение с преди – по-лесно плачене или дразнене.

Разстроен сън. Повишен вкус – изключително за сладки неща, които краткотрайно успокояват. Повишена нужда от физически контакт. Понякога се следи декаданс в държанието – т.е. детето стартира да се държи като по-малко, в сравнение с е. Понякога такива знаци са и някои телесни признаци, които са психогенни и съставляват соматизирана форма на потиснати страсти – яд, боязън.

Няма да ги показвам всички, тъй като има заплаха читателите да почнат да се самодиагностицират без да са задоволително способени. Затова е нужна психотерапевтична консултация.   
Как да създадем всекидневието им по-разнообразно, в случай че са затворени вкъщи?
Това зависи от възрастта на детето. Ако е бебе – играйте на нормалните игри с него – правене на физиономии, занимателни звуци, песнички, импровизиране на музика с разнообразни предмети, а също и игра в коритото – къпането успокоява. Ако е в предучилищна възраст – изобразяване, скачане, пеене, драматизиране на приказки или изобретяване на неща – да вземем за пример гирлянди от цветни пластмасови капачки, какъвто направи през вчерашния ден една моя пациентка с детето си. Творчеството е уместно и за учебната възраст. Можете да питате децата си какво желаят да вършат. Когато им давате опция да избират, пораства увереността им. Спортувайте на обичана музика дружно с детето, измисляйте спортни домашен игри с разпределение на някакви домашни отговорности, подобаващи са и всевъзможни игри със загадки и ребуси или поддръжка при домашните.

Ако става дума за младеж – диалози за забавни за него неща – спорт, музика, връзки с другия пол, другарства. Също взаимно спортуване в домашни условия. За тях е значимо да останат свързани с връстниците си. Не можем да им забраним връзка в обществените медии.

Важно е обаче всички примерни изброени интензивности да бъдат структурирани в някакъв график. Така децата привикват да чакат дейностите едновременно. А разписанието постоянно внася утешение.

Как да ги успокоим, в случай че се тормозят за възрастни родственици?
Когато желаеме да успокоим едно дете, е значимо ние самите да сме спокойни. Думите също са важни  и съобразени с възрастта, само че в случай че ние самите излъчваме успокоение и религия, децата ще се усещат също по този начин. Можем да им кажем всичко, само че е значимо тонът ни да е спокоен. Разбира се, не можем да приказваме за гибел на доста дребни деца.

Как да се оправим, в случай че имат прояви на яд или меланхолия?
Първо като се опитаме да разберем, че детската природа мъчно може да се управлява с воля, мъчно може и да се самоуспокои, тъй като й липсват когнитивни умения и житейска умелост. Затова е значимо, преди да реагира с яд, родителят да преброи до 10 и да издиша надълбоко няколко пъти. Всички страсти са естествени за индивида – и за децата, и за възрастните. Един прочувствено образован възрастен ще показва своите страсти по здравословен метод и ще одобри и детските страсти. А образецът му ще бъде изкопиран от детето. Децата се учат повече от показано, в сравнение с от казаното.

Трудно ще се депресира дете, чийто родител не е депресиран. А в случай че има мотив да е тъжно, можете да го изслушате, успокоите и разведрите най-после с позитивно прекарване.

Как да успокоим безпокойството им?
Прегръдка, топъл звук на гласа, похищение на вниманието с нещо занимателно и забавно и, както нагоре споделих, – с вашето лично усмиряване. Съществуват разнообразни техники за понижаване на тревогата – надълбоко и постепенно издишване, физическа интензивност, похищение на вниманието, приемащо отношение и към компликациите. Има безвъзмездни многочасови лекции по тематиката на фейсбук страницата на Български институт по Неорайхианска аналитична психотерапия: „ Вирусът на суматохата “ и „ Как да запазим психологичното си здраве при рецесия? “. А безпокойството в тази ситуация ще намалее и в случай че изгасите тв приемниците у дома.

Как да избегнем кавги, които са резултат на нарасналото напрежение вкъщи?
Като се научите да говорите със спокоен звук и топла решителност и за нещата, които не ви харесват. Ако умеете да говорите от полето на доброжелателността и любовта даже и за недоволството си, кавги няма да има. Ако въпреки всичко се стигне до избухливи реакции, въпреки всичко е добре още веднъж да преброите до 10 и да издишате няколко пъти преди да говорите.

Настоящата обстановка катализира остарели, замитани под килима спорове. Много хора потърсиха лечебна помощ сега точно за отлагани дълго проблеми.

Как самите родители да бъдат спокойни и премерени?
Мисля, че цялата тази изключителна международна обстановка ще помогне на доста хора да реализират повече осъзнатост и зрялост. Една от аргументите за крайностите в държанието ни е точно незрелостта, фактът, че доста хора са възрастни на години, само че не й на схващане. Ако се затруднявате да останете спокойни и премерени, потърсете лечебна поддръжка. В момента всички сътрудници сме отворени за такава. Общуването с терапевт разрешава промяна на доста гледни точки, преосмисляне на връзки. Това по принцип са възможностите в лечебния развой, които могат да разрешат на възрастните да осъзнаят персоналната си отговорност, смисъла на протичащите се неща, силата, която имаме, с цел да се саморазболяваме или самолекуваме.

Сега могат да се потърсят и доста потребни и приятни преживявания, зареждащи положително, за които до в този момент в живота не е оставало време и пространство.

Как родителите да дават отговор на сложни въпроси, заложени им от децата по отношение на обстановката?
Спомнете си кино лентата „ Животът е прелестен “ с Роберто Бенини. На какво беше кадърен един татко, с цел да не разбере детето му, че е попаднало в концлагер. Затова се изисква зрялост, с цел да си родител. На другите възрасти би трябвало да се приказва с разнообразни думи, с цел да може детето да разбере, само че значимото е да не се всява боязън! Най-важна е интонацията и излъченото успокоение, без непотребен драматизъм. Универсални образци не е добре да се дават, тъй като всеки родител познава най-добре детето си и може да избере най-верните за него думи.

фотография: iStock
Как да спрат децата да прекарват цялото си време на компютъра без това да наподобява като наказване?Ако родителят предложи по-забавна опция, детето на драго сърце ще остави телефона и ще отиде да меси самун или да рисува с ръце, или да пее на балкона, или да пука балони, с цел да вентилира напрежението си. Екранът покачва равнищата на допамин и децата са превъзбудени по-късно от дългото стоене пред екран.  Поощренията постоянно са по-добрият образователен инструмент. „ Браво за изложбата от картини! “ има повече резултат от „ Престани да играеш на компютъра! “. Наказанията са последна мярка, която, в случай че се наложи да употребявате, сведете до ограничение на някакво наслаждение, само че не и основаване на отегчение като тогавашните крайни форми на наказване посредством съзнателно причиняване на болежка.

Преди години говорехме доста за последствията от прекомерно суровото образование, само че през днешния ден все по-често приказваме за нездравословните последствия от прекомерно демократичното образование.

Компетентният родител не би трябвало да се тормози да слага граници. Това даже успокоява, в случай че е направено със спокойна мощ и топла решителност. Децата се нуждаят от тях. Така и респектът към родителя се резервира и не се разместват функциите в фамилията. Децата, на които им липсват граници, са тревожни и затруднени след това при консолидираното във външна среда. Често не им доближава емпатия и са консуматорски настроени. Важно е тези предели да се слагат безапелационно, само че с обич. Когато родителят умее хем да внимава и обгрижва, хем да слага ограничавания, той прави положително на детето си – приготвя реалистичната му визия за бъдещия живот на възрастен.

Как да се предпазят децата от самоубийствени мисли?
Като не им позволим да се депресират. Това значи, че и самите ние би трябвало да запазим оптимистичната си настройка. Самоубийствени мисли може да има дете, расло в дисфункционално семейство. Трудно ще се потисне дете, чиито родители са спокойни, усмихват се и му отделят качествено внимание. Това значи, че родителят не трябва да пропусне да се погрижи и за себе си. Най-голямото наказване за едно дете е нещастният родител, а щастливият е най-големият подарък и образец за метода, по който то самото да се отнася към себе си.

И не забравяйте, родители, че посредством децата си растете и вие. А при спешни обстановки – още повече, тъй като децата са още деца. Очаква се огромните да сте вие!