Много си мисля върху това, което се случва в обществото

Много си мисля върху това, което се случва в обществото ни сега. Сигурен съм, че с изключение на разделянето, подбудено от войната в Украйна, вие усещате напрежението, което изпълва въздуха, подбудено от международните трендове на високата инфлация, скачащите цени, спрения газ от Русия и общата неустановеност.

Тази седмица обаче излезе едно проучване на организация " Естат ", което демонстрира, по изключително мъчителен метод, че не национализъм, а чист нихилизъм е превзел нашето общество.

Нихилизмът се свързва с разбирането, че всичко в света и човешкото битие, минало и бъдеще е лишено от голяма важност. Българският нихилизъм, без да е надълбоко философско течение, добавя тази визия с ястие, пиянство, пари и названието " тая страна ", което е най-грозното му проявяване.

Нихилизмът е противоположното на патриотизма, при който България е припозната като висша идея за обществото. Но в обществената среда сега визията за България се свързва повече със словосъчетанието " народен интерес ", в сравнение с с " национална идея ", а това са две разнообразни неща.

Интересът не може да бъде идея. Интересът е обвързван с облагата, снишаването, лавирането, поклонението пред силата и пред мощните, които и да са те. Каузата е обвързвана с ясната визия и групови старания на цялото общество.

И се сещам за онази легенда в рими на Стоян Михайловски, в която орелът съзрял от висините на небето един охлюв, достигнал чак до върха на едно високо дърво. Но като всеки охлюв, носещ къща върху месестите си рамене, той не знаел какво да прави, с цел да се задържи на върха и не можел да слезе без да счупи личната си черупка.

Затварянето в черупката е неизменима част от българския нихилистичен обичай и визия за благосъстояние. В момента следим това в държанието измежду огромна част от българските политици и бизнес, които се държат по този начин, като че ли България е отговорна, че Русия е нахлула в Украйна или че Русия е решила да ни спре газа. Или че към този момент месец огромна част от 24-милионен Шанхай е в локдаун, който в случай че продължи може да нанесе още по-големи вреди на международната стопанска система.

Или в разсъжденията, че страната е длъжна с общите ни пари да продължи да излива помощи в браншове, които от месеци не са обект на ограничавания и работят с цялостна пара. Този вид предприемач в черупка си мисли, че единствено на него му се случва това, което сега се случва в целия свят. Този вид предприемач в черупка нормално не подвига заплатите на служащите си и пести от налози и осигуровки, а приказва за инфлацията през призмата на личните си облаги.

Този вид предприемач в черупка не може да си показа, че тази година няма да отиде на Куршавел, няма да си смени колата, няма да смени дамата, да се прави на ергенът и да пие розе.

Този вид предприемач в черупка изтръпва от мисълта, че еврофондовете ще се управляват все по-строго и може би ще пристигна ден, в който не всеки огромен земеделец ще е с " Мазерати ". Този вид предприемач си мисли, че гази, само че постоянно е подготвен да лази, kойто и да е на власт.

Кажи ми, тъпо ти създание - попитал орелът - по какъв начин се повиши така високо?

- С пълзение! - дал отговор охлювът от върха на дървото.

Край на баснята. Слава Богу, че не всички работодатели са такива. Тук няма общ знаменател, тъй като неприятното на всеки общ знаменател е правилото, че има изключения, които са по-ценни от самия общ знаменател и има бизнеси и браншове, които в действителност се нуждаят от помощ. Всички работещи хора сега се нуждаят от съответни ограничения, които да омекотят удара от по-високата инфлация.

И държавното управление единствено се вкарва в клопката на личната си несигурност. Не можеш да съобщаваш цената на газа в средата на месеца. Не можеш да се опитваш да угодиш на всички. Не можеш да гасиш ценови пожари с 12,50 лева на месец за гориво.

Но тук идва въпросът по какъв начин бихме дефинирали своята национална идея сега? Как желаеме да наподобява България в тези несигурни времена, откакто едвам 6,6% от интервюираните са подготвени да я защитят при навлизане на външна мощ?

Толкова години по-късно, национализъм или нихилизъм към България в действителност следим сега? За какво е показателно това разделяне? Националният интерес еднакъв ли е на национална идея? Пука ли ни къде е нашето място в света? Какво сме подготвени да жертваме за България и какво сме подготвени да поносим?

След като си отговорим на тези въпроси, ще кажем, че ние не лазим. И не пълзим. И може би, някой ден, ще летим като орли. Защото ние сме България.