Иво Беров: Недвусмислено си личи, макар и да не се осъзнава изцял...
Много политолози, социолози и анализатори - в множеството случаи поддръжници на ГЕРБ - приканват опозиционните партии и най-много Политическа партия и Демократична България към примирение и поддръжка за едно препоръчано от ГЕРБ държавно управление. Защото партията на Борисов била спечелила безапелационно изборите. А и тъй като имало едни по-други, по-всеобхватни аргументи, които могат да бъдат систематизирани в набор от три лозунга: " В името на националните ползи ", " За богатството на обществото ", " За положителното на България ".
Противоречиви апели
Тези лозунги имат една чудна специфичност: могат да бъдат използвани също и като аргумент да не се сформира държавно управление, а и по всевъзможен различен мотив. Въобще доводите и обясненията на множеството анализатори са дотолкоз изпълнени с несъгласия, че нямат необикновен смисъл, като изключим пропагандния.
Доскоро, да вземем за пример, те призоваваха (заедно с президента, " ИТН " и " Възраждане " ) към демонтиране на " сглобката ", тъй като тя била пагубна за България и водела страната към задънена улица. Сега пък приканват към ново сглобяване на някаква " сглобка ", тъй като неналичието ѝ била пагубна за България и водела страната към задънена улица.
Доскоро те призоваваха ПП и ДБ да се съобразят с обещанията, дадени на техните гласоподаватели, и да изоставен едно ръководство, което ще ги затрие като коалиция и партии. Сега приканват Политическа партия и Демократична България да не се съобразят с обещанията, дадени на техните гласоподаватели, и да поддържат едно държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, тъй като другояче ще се затрият като коалиция и като партии.
Кому беше нужно всичко това
Всички тези анализатори някак разсеяно подминават един извънредно значим въпрос: " Кому бе нужно разглобяването на сглобката, щом в този момент още веднъж би трябвало да се сглобява...? ".
Подминават го, тъй като правилният отговор по никакъв начин не би им харесал: Борисов " разглоби сглобката ", тъй като разбра, че след конституционните промени и предложенията за метода, по който да се избират ръководителите на Висш съдебен съвет, на службите и на регулаторите, може освен да загуби власт и въздействие, само че и да се трансформира в прицел на мечтаната от множеството българи правосъдна правдивост.
Защото главните несъгласия в обществото ни не са сред лявото и дясното, въпреки тъкмо върху него да натъртват поддръжниците на ГЕРБ. Корупционният модел на управление в основата си е ляв, доколкото, също както беше при социализма, води до незаслужено систематизиране на публичните средства към една ръководеща каста, при което дясното и лявото се размиват и губят смисъл. Много по-същностен е конфликтът сред евроатлантически и проруски публични пристрастия, само че и той не е в основата на настоящето публичното разделяне.
Основният спор в България
Основното сблъскване на днешна България е сред тази част от обществото, която отхвърля корупционния модел на ръководство и тези, които го поддържат и пазят - може би, поради една по-силно мечтана, само че фиктивна непоклатимост.
И тук към този момент ясно и недвусмислено си проличава, въпреки и да не се осъзнава напълно, че ГЕРБ изобщо не са спечелили изборите. Или са ги спечелили с доста ангажименти - доколкото болшинството в Народното събрание, което отразява преобладаващите публични настроения (ако приемем, че на негласувалите им е все едно) е срещу корупционния модел. С настройките на това болшинство се преценяват даже изкушените да поддържат Борисов при съставянето на държавно управление - като хората на Слави Трифонов, да вземем за пример, които гласоподаваха за оферти от ГЕРБ ръководител на Народното събрание, та в случай че пристигна по-късно мандатът и до тях, да предложат свое уж експертно държавно управление, което в действителност отново би било държавно управление на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, единствено че под прикритие.
Дори да сполучат в хитроватия си план, обаче, главният конфликт си остава неизменен.
И ГЕРБ доста мъчно отново ще сформират държавно управление, в случай че изобщо съумеят да го сформират. Причината за това е точно тази - българското общество като цяло е срещу корупционния модел на Борисов и ГЕРБ.
Последната дума е на гласуващите българи
Отделен е въпросът, че заради политическите си разлики антикорупционните партии също не могат да сформират държавно управление. Макар това да не е напълно невероятно - сподели го четворната коалиция. Но пък те могат да работят против корупцията вътре в Народното събрание и без държавно управление. Между другото, това демонстрира, че въпреки всичко конституционните промени са имали смисъл, и то не дребен.
Няма никаква причина, да вземем за пример, болшинството в Народното събрание да не одобри последните четири законодателни оферти на Политическа партия и Демократична България, ориентирани срещу корупцията и към асимилиране на парите по Плана за възобновяване и резистентност.
Но последната дума по главния въпрос въпреки всичко е на гласуващите българи: непоклатимост в нищетата, съпроводена от съмнителна и несигурна евроатлантическа устременост, или дефинитивно отменяне на корупционния модел в България? Избор постоянно има.
Иво Беров,
Заглавието е на ФрогНюз
Противоречиви апели
Тези лозунги имат една чудна специфичност: могат да бъдат използвани също и като аргумент да не се сформира държавно управление, а и по всевъзможен различен мотив. Въобще доводите и обясненията на множеството анализатори са дотолкоз изпълнени с несъгласия, че нямат необикновен смисъл, като изключим пропагандния.
Доскоро, да вземем за пример, те призоваваха (заедно с президента, " ИТН " и " Възраждане " ) към демонтиране на " сглобката ", тъй като тя била пагубна за България и водела страната към задънена улица. Сега пък приканват към ново сглобяване на някаква " сглобка ", тъй като неналичието ѝ била пагубна за България и водела страната към задънена улица.
Доскоро те призоваваха ПП и ДБ да се съобразят с обещанията, дадени на техните гласоподаватели, и да изоставен едно ръководство, което ще ги затрие като коалиция и партии. Сега приканват Политическа партия и Демократична България да не се съобразят с обещанията, дадени на техните гласоподаватели, и да поддържат едно държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, тъй като другояче ще се затрият като коалиция и като партии.
Кому беше нужно всичко това
Всички тези анализатори някак разсеяно подминават един извънредно значим въпрос: " Кому бе нужно разглобяването на сглобката, щом в този момент още веднъж би трябвало да се сглобява...? ".
Подминават го, тъй като правилният отговор по никакъв начин не би им харесал: Борисов " разглоби сглобката ", тъй като разбра, че след конституционните промени и предложенията за метода, по който да се избират ръководителите на Висш съдебен съвет, на службите и на регулаторите, може освен да загуби власт и въздействие, само че и да се трансформира в прицел на мечтаната от множеството българи правосъдна правдивост.
Защото главните несъгласия в обществото ни не са сред лявото и дясното, въпреки тъкмо върху него да натъртват поддръжниците на ГЕРБ. Корупционният модел на управление в основата си е ляв, доколкото, също както беше при социализма, води до незаслужено систематизиране на публичните средства към една ръководеща каста, при което дясното и лявото се размиват и губят смисъл. Много по-същностен е конфликтът сред евроатлантически и проруски публични пристрастия, само че и той не е в основата на настоящето публичното разделяне.
Основният спор в България
Основното сблъскване на днешна България е сред тази част от обществото, която отхвърля корупционния модел на ръководство и тези, които го поддържат и пазят - може би, поради една по-силно мечтана, само че фиктивна непоклатимост.
И тук към този момент ясно и недвусмислено си проличава, въпреки и да не се осъзнава напълно, че ГЕРБ изобщо не са спечелили изборите. Или са ги спечелили с доста ангажименти - доколкото болшинството в Народното събрание, което отразява преобладаващите публични настроения (ако приемем, че на негласувалите им е все едно) е срещу корупционния модел. С настройките на това болшинство се преценяват даже изкушените да поддържат Борисов при съставянето на държавно управление - като хората на Слави Трифонов, да вземем за пример, които гласоподаваха за оферти от ГЕРБ ръководител на Народното събрание, та в случай че пристигна по-късно мандатът и до тях, да предложат свое уж експертно държавно управление, което в действителност отново би било държавно управление на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ, единствено че под прикритие.
Дори да сполучат в хитроватия си план, обаче, главният конфликт си остава неизменен.
И ГЕРБ доста мъчно отново ще сформират държавно управление, в случай че изобщо съумеят да го сформират. Причината за това е точно тази - българското общество като цяло е срещу корупционния модел на Борисов и ГЕРБ.
Последната дума е на гласуващите българи
Отделен е въпросът, че заради политическите си разлики антикорупционните партии също не могат да сформират държавно управление. Макар това да не е напълно невероятно - сподели го четворната коалиция. Но пък те могат да работят против корупцията вътре в Народното събрание и без държавно управление. Между другото, това демонстрира, че въпреки всичко конституционните промени са имали смисъл, и то не дребен.
Няма никаква причина, да вземем за пример, болшинството в Народното събрание да не одобри последните четири законодателни оферти на Политическа партия и Демократична България, ориентирани срещу корупцията и към асимилиране на парите по Плана за възобновяване и резистентност.
Но последната дума по главния въпрос въпреки всичко е на гласуващите българи: непоклатимост в нищетата, съпроводена от съмнителна и несигурна евроатлантическа устременост, или дефинитивно отменяне на корупционния модел в България? Избор постоянно има.
Иво Беров,
Заглавието е на ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ